Определение № 107 от 02.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. Велико Търново, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

Евгений Пачиков

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20264100600178 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор при Районна прокуратура – Велико Търново срещу протоколно определение от 10.03.2026 г., постановено по НОХД № 93/2026 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в мотивната му част, приемайки, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

С протеста се заема становище, че определението на първоинстанционния съд за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото е неправилно и необосновано. Твърди се, че не е налице съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия, тъй като обвинението било ясно и разбираемо формулирано както в диспозитива, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Излагат се съображения, че качеството „търговец“ на обвиняемия произтича недвусмислено от регистрацията му като едноличен търговец по Търговския закон и не изисквало допълнителна конкретизация. Подчертава се също, че самият обвиняем не е навел възражения за неяснота на обвинението или нарушено право на защита, поради което счита изводите на съда за необосновани и моли атакуваното определение да бъде отменено.

Великотърновският окръжен съд, след като взе предвид доводите изложени в протеста и като съобрази материалите по делото, намира 1 следното:

Частният протест е подаден в законоустановения срок по чл. 342, ал. 1 от НПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на самостоятелно обжалване и протестиране първоинстанционен съдебен акт, поради което същият е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Велико Търново срещу Р. М. Ю. с обвинение за извършено от него престъпление по чл. 227б, ал. 1 от НК.

По делото е насрочено и проведено разпоредително заседание, в което при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът служебно е констатирал, че на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясно и противоречиво формулиране на търговското качество на подсъдимия като елемент от обвинението. Според съда това е довело до ограничаване правото на защита, тъй като обвиняемият не може ясно да разбере в какво качество е привлечен към отговорност.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение районният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата за прецизиране на обвинителния акт.

Така постановеното определение на РС – Велико Търново настоящият съдебен състав намира за правилно и законосъобразно, а подаденият срещу него частен протест - за неоснователен, по следните съображения:

Обжалваното определение е правилно, законосъобразно и постановено при стриктно съобразяване с изискванията на закона и установените стандарти в съдебната практика.

Съгласно чл. 246 от НПК обвинителният акт следва да съдържа ясно, точно и непротиворечиво описание на обвинението. Това изискване е развито и конкретизирано в задължителната практика на Върховния касационен съд. В Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС изрично е прието, че обвинителният акт трябва да очертава „рамките на обвинението по начин, който изключва всякаква неяснота относно съставомерните признаци на деянието“, като всяко съществено противоречие или непълнота, които затрудняват разбирането му, водят до накърняване на правото на защита.

В този смисъл е и константната практика на ВКС (напр. решение № 348/2010 г. по н. д. № 312/2010 г., І н. о.; решение № 191/2014 г. по н. д. № 486/2014 г., ІІ н. о.), съгласно която обвинението трябва да бъде формулирано така, че обвиняемият да не бъде поставен в положение да извежда съдържанието му по тълкувателен път.

В конкретния случай предмет на обвинението е престъпление по чл.

227б, ал. 1 от НК, при което качеството „търговец“ е елемент от обективната страна на състава и има съществено значение за съставомерността на деянието.

От съдържанието на обвинителния акт правилно първоинстанционният съд е констатирал наличие на вътрешно противоречие между 2 обстоятелствената част и диспозитива. В обстоятелствената част подсъдимият е индивидуализиран като едноличен търговец, докато в диспозитива е посочен като „търговец по смисъла на Търговския закон, регистриран и като едноличен търговец“.

Тази формулировка е несъвместима с изискването за яснота на обвинението.

Понятието „търговец“ по чл. 1 от Търговския закон е родово и обхваща множество правни хипотези. Липсата на конкретизация води до неяснота относно релевантното съставомерно качество. Допълнителното уточнение не отстранява, а задълбочава противоречието, като създава съмнение относно действителното съдържание на обвинението.

Съгласно практиката на ВКС (решение № 221/2016 г. по н. д. № 606/2016 г., І н. о.) вътрешното противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт представлява съществено нарушение на процесуалните правила, когато засяга съставомерни признаци на деянието.

Настоящият съдебен състав приема, че именно такава е и разглежданата хипотеза. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените, тъй като засяга ядрото на обвинението и води до ограничаване на правото на защита в неговата същност. Подсъдимият е поставен в положение на неяснота относно фактическите и правните рамки на обвинението, което е несъвместимо с принципите на наказателния процес и изискванията за справедлив съдебен процес.

Както последователно се приема в практиката на ВКС, съдът не може да преодолява подобни пороци чрез тълкуване или чрез извеждане на волята на обвинението, тъй като това би довело до недопустимо смесване на обвинителната и правораздавателната функция.

При тези данни правилно първоинстанционният съд е приложил чл. 249, ал. 1 от НПК и е прекратил съдебното производство, връщайки делото на прокуратурата за отстраняване на нарушението.

В този смисъл въззивният съд изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, които намира за съответстващи както на закона, така и на установената съдебна практика.

Доводите в протеста са неоснователни и не могат да обосноват различен правен извод.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.03.2026 г., постановено по НОХД № 93/2026 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

3

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4