Решение № 4021 от 12.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4021 гр. *, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110104793 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК от Х. Г. И., ЕГН **********, с настоящ адрес: село *, Община *, Област *, срещу *, регистрирано в *, действащо на територията на Република * чрез „* * * Црт. – клон *“ КЧТ, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * сграда ИВТ, положителен установителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „Б“ вр. чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи в полза на ищеца следните суми: сумата от 782,33 (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три стотинки ) лева, представляваща обезщетение по чл. 5, пар. 1, б. „в“, вр. чл. 7, пар.1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за закъснение на полет повече от три часа, излитащ от летище *, *, и пристигащ по разписание на 01.08.2024 г. в 20:55 часа местно време на летище Л*, В*, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 47/06.01.2025 г. по ч.гр.д. № 15306/2024 г. по описа на Районен съд - *, 50 състав.

Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор за въздушен превоз за полет W6 *, излитащ от летище *, *, и пристигащ по разписание на 01.08.2024 г. в 20:55 часа местно време на летище Л*, В*. Заявява, че полетът бил изпълнен със закъснение повече от три часа, спрямо часа на пристигане по разписание, като съгласно цитираната практика на СЕС, на ищеца се дължало обезщетение, на основание чл. 7, § 1, б. „Б“ вр. чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г.

Сочи, че на 09.08.2024 г. на ответника била изпратена покана за доброволно заплащане на процесните суми, но към момента на предявяване на исковата претенция плащане не било извършено.

Ищецът е подал заявление и в негова полза била издадена заповед за изпълнение по 1 реда на чл. 410 ГПК за процесните суми, което обосновава правния му интерес от предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК по повод на подадено възражение от ответника по чл. 414 ГПК, поради което на ищеца е указано да предяви установителен иск за претендираните вземания.

С оглед на изложените съображения, ищецът предявява исковата си претенция.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

Не се оспорва от ответника, че между него и ответника бил сключен договор за въздушен превоз за полет W6 *, излитащ от летище *, *, и пристигащ по разписание на 01.08.2024 г. в 20:55 часа местно време на летище Л*, В*, както и че полетът бил изпълнен със закъснение повече от три часа, спрямо часа на пристигане по разписание.

Твърди се, че полетът бил закъснял, поради ограничения на въздушния трафик в дневното разписание на самолета, като на 01.08.2024 г. самолет с рег. № НА-LGP изпълнил предходен полет * от летище Б* - Ш* до летище * със закъснение от 2 часа и 15 минути.

Полетът закъснял поради лошо време по маршрута, което довело до налагане на ограничения на времето на излитане. Ограниченията се налагали от Евроконтрол и били задължителни за въздушните превозвачи. Самолет с рег. № *, който е изпълнил полет * от летище Б* - Ш* до летище *, кацнал в 17:35 часа на 01.08.2024 г. на летище *. Заявява се наличието на извънредно обстоятелство (лоши метеорологични условия и наложени ограничения на полета), което не е било възможно да бъде предвидено при планиране на полета, поради което ответникът следвало да се освободи от отговорност за заплащане на обезщетение по Регламент 261/2004 г.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. С писмено становище се поддържа предявения иск и се иска неговото уважаване, както и присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмена молба са изложени съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“, вр. чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91.

Същият е приложим, доколкото е част от Общностното право на ЕС и представлява законодателство с пряко приложение в страните от ЕС.

В Регламента са разграничени няколко различни хипотези за възникване на правото за пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7.

Две са основните от тях - при отмяна на полета /чл. 5/ и при отказан достъп на борда /чл. 4/, като към тях, съобразно съдебната практика, е приравнено и закъснението повече от три часа /чл. 6/.

За да се приеме за доказано възникването на твърдяното от ищеца право по делото, същият следва да установи наличието на твърдяното облигационно правоотношение с ответника, учредено по силата на договор за въздушен превоз на пътници за полет W6 *, излитащ от летище *, *, и пристигащ по разписание на 01.08.2024 г. в 20:55 часа местно време на летище Л*, В*; както и че полетът, който е следвало да се осъществи в изпълнение на договора, е закъснял с над 3 часа.

Ответникът дължи насрещно доказване по горепосочените факти, както и да докаже своите възражения и положителни твърдения, включително и наличието на обстоятелства, 2 освобождаващи въздушния превозвач от отговорност, а при установяване на горното - да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми.

Няма спор между страните, а и от приетите писмени доказателства се установява наличието на твърдяното облигационно правоотношение между страните, учредено по силата на договор за въздушен превоз на пътници за полет W6 *, излитащ от летище *, *, и пристигащ по разписание на 01.08.2024 г. в 20:55 часа местно време на летище Л*, В*; както и че полетът, който е следвало да се осъществи в изпълнение на договора, е закъснял с над 3 часа.

Не се спори също така, че ответникът е бил поканен да изпълни задължението си по Регламента и да изплати дължимото обезщетение на ищците /л. 19 - 20/, но е отказал същото с твърдения за настъпили форсмажорни обстоятелства, съдържащи се в представената от ищеца кореспонденция между страните /л. 22 и 24/.

Възражението, наведено от ответника за неоснователност на предявения иск, касае наличието на извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004, причинили закъснение на процесния полет, които му давали основание да не изплаща обезщетение по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламента. Съгласно цитираната разпоредба, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната/закъснението е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В т. 20 от Решение на Съда (четвърти състав) от 22 декември 2008 г. по дело C-549/07 (*) е прието, че ако чл. 5, § 1, б. "в" от Регламент (ЕО) № 261/2004 формулира принципа за правото на обезщетение на пътниците в случай на отмяна на полет, § 3 от същия член, определящ условията, при които опериращият въздушен превозвач не е длъжен да изплати това обезщетение, следва да се възприема като дерогиращ този принцип. Ето защо, последната разпоредба следва да се тълкува стриктно.

В съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004 се съдържа неизчерпателно изброяване на случаите, при които задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени, тъй като са причинени от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Съгласно съображение 15 от Регламента, извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на Съда на Европейския съюз, като "извънредни обстоятелства" по смисъла на чл. 5, § 3 и съображения 14 и 15 от Регламент (ЕО) № 261/2004 могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол (в този смисъл Решение от 22.12.2008 г. Wallentin-Hermann, С-549/07, т. 23, и Решение от 04.05.2017 г., Pešková и Peška, С- 315/15, т. 22), като тези две условия са кумулативни и спазването им трябва да бъде предмет на преценка във всеки отделен случай (Решение от 17.04.2018 г., Krüsemann и др., С-195/17, C-197/17 - С-203/17, C-226/17, C-228/17, C-254/17, C-274/17, C275/17, C-278/17 - C-286/17 иC-290/17 - C-292/17, т. 34) - т. 20 от Решение от 04.04.2019 г.

Germanwings GmbH срещу Wolfgang Pauels, С-501/17. Съгласно т. 22 от Решение на Съда (четвърти състав) от 22 декември 2008 г. по дело C-549/07 (*) общностният законодател не е имал предвид, че тези събития, чиито списък впрочем е само ориентировъчен, представляват 3 сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено, че могат да създадат такива обстоятелства. От това произтича, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития, не са непременно причини за освобождаване от задължението за обезщетяване, предвидено в член 5, параграф 1, б. в) от този регламент. В т. 39 - 41 от същото решение е прието, че общностният законодател възнамерява да придаде освобождаващ от задължението да се обезщетят пътниците в случай на отмяна/закъснение на полет характер не на всички извънредни обстоятелства, а единствено на тези, които не биха могли да бъдат избегнати дори при вземане на всички разумни мерки. Тъй като не всички извънредни обстоятелства са освобождаващи, този, който възнамерява да се позовава на тях, трябва освен това да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати, чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез такива, които в момента на проявяване на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач. Той всъщност трябва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл - освен с цената на непоносими жертви, с оглед на капацитета на предприятието му към дадения момент, да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета /в този смисъл са и т. 22 - т. 24 от Решение на Съда (голям състав) от 23 март 2021 г. по дело C-28/20 (Airhelp Ltd срещу Scandinavian Airlines System Denmark - Norway - Sweden).