Решение № 499 от 11.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. София, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Надежда Св. Масова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100508697 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. К.А. срещу Решение № 20113546/12.05.2021 г., постановено по гр. дело № 4545/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149 -ти състав, с което срещу въззивника, в полза на Е.Г.К.., е издадена заповед, на основание чл.

15, ал. 1 ЗЗДН, като са му наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е необосновано, неправилно и постановено при липса на каквито и да е доказателства за осъществено домашно насилие от негова страна над Е.Г.К...

Въззивникът моли да бъде постановено решение по същество, с което да се отхвърли молбата на Е.Г.К.., като неоснователна и недоказана, както и да бъде обезсилена издадената от СРС заповед за незабавна защита от домашно насилие поради отпадане на обезпечителната й нужда.

Заявена е претенция за присъждане на направените от въззивника в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна Е.Г.К.. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

1

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Е.Г.К.. срещу К. К.А. – за защита от домашно насилие, извършено 27.12.2020 г. – твърди се за акт на домашно насилие– излял чаша вода върху лицето на молителката и я ударил с юмрук в рамото, молителката се опитала да го напусне, но К.А. проявил агресия, като започнал да крещи, блъснал я в леглото, ударил я още веднъж, а тя била бременна в петия месец, накрая се измъкнала. Посочени са и събития в Барселона – през октомври 2020 г. – тогава ответникът бил задържан в ареста за 72 часа и платил глоба от 1500 евро. Твърдените актове на домашно насилие са подробно описани в молбата от 27.01.2021 г.

С Решение № 20113546/12.05.2021 г., постановено по гр. дело № 4545/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав, е издадена заповед, на основание чл.

15, ал. 1 ЗЗДН, срещу К. К.А., като е задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо Е.Г.К..; забранено му е, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, да приближава Е.Г.К.. на разстояние не по-малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита; забранено му е да приближава местоработата на Е.Г.К.., както и местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита; предупреден е, на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта за защита, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата; наложена му е, на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, глоба в размер на 300,00 (триста) лева, платима в полза на държавния бюджет; осъден е, на основание чл. 11, ал.З ЗЗДН да заплати на Е.Г.К.. сумата от 400 лв., а на СРС държавна такса за производството в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева.

Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.

Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Районният съд е обсъдил и преценил всички относими по делото доказателства (поотделно и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти, констатирал е съществуващите между тях противоречия и е изложил мотиви относно това кои доказателства е счел за достоверни и кои – не, като е обяснил защо дава вяра на едните, а на другите не вярва. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на свидетеля Карамански правилно не са кредитирани от първоинстанционния съд, като некореспондиращи с останалите доказателства по делото декларация по чл.9 ЗЗДН и свидетелски показания на св. П.. От показанията на св. П. се 2 установява, че същият е разбрал за случилото се между страните сутринта на 27.12.2021 г., а не както се твърди във въззивната жалба, че това е станало на следващия ден сутринта.

Тогава молителката е била изключително изплашена и разстроена и се е обадила за помощ на А. П., който я е изчакал пред старото й жилище и й е помогнал да качи багажа си и да поговори с нея, като същият е възприел състоянието й след извършения от ответника акт на домашно насилие - молителката била изключително уплашена за себе си. А. помогнал на Е. да си качи багажа в жилището, след което тя му е разказала, че е Константин са се скарали за пореден път и той я е нападнал, след което тя си е събрала багажа и си е тръгнала.

Въззивният съд споделя изцяло мотивите на първостепенния съд и препраща към тях.

Въззивникът е извършил действия, които представляват физическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, и които са основание за реализиране на отговорността му по този закон.

Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на домашно насилие, упражнено от ответника, не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Постановеното решение е съобразено с всички ангажирани и относими по спора доказателства, а наложените защитни мерки са съобразени, както с естеството на насилническите актове, така и с положението, в което се е намирала молителката – бременна жена в пети месец, като състояние на молителката се подкрепя и от представения с отговора на въззивната жалба препис от удостоверение за раждане на детето Д.К. А.а, както и от представения в открито съдебно заседание, проведено на 07.03.2022 г. пред настоящата инстанция, препис от Решение № 4377/02.12.2021 г., постановено по гр. д. № 20211110157154 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, 139-ти състав.

Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила.

Въззивният съд осъжда въззивника да заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивната жалба в размер на 12.50 лв.

С оглед изхода на делото, претенцията на въззивника за присъждане на разноски е неоснователна и съдът я оставя без уважение, като същият се осъжда да заплати такива на въззиваемата страна в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20113546/12.05.2021 г., постановено по гр. дело № 4545/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 149-ти състав.

ОСЪЖДА К. К.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 12.50 лв.

3

ОСЪЖДА К. К.А., ЕГН **********, да заплати на Е.Г.К.., ЕГН **********, сума в размер на 400 лв., представляващи сторени разноски в производството по в. гр. дело № 8697/2021 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-ви въззивен брачен състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. К.А. за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4