Решение № 75 от 15.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Пловдив, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Б. Бонев

Членове:

Михаела Ат. Добрева

Станислава Б. Бозева при участието на секретаря Тихомира П. Калчева в присъствието на прокурора Марин Н. Пелтеков като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300601041 по описа за 2022 година С присъда № 57 от 17.03.2022 г. по н.о.х.д. № 20215330202870/ 2021 г., РС Пловдив е признал подс. В. Г. С., роден на **.**.**** год. в гр. П., живущ. в гр. П. ул. „Л.“ № * ет. * ап. *, б., б. г., висше образование, работеща, н., о., ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 10.04.2021 г. в с. Б., обл. П., е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „П. – *“, с рег. № ** **** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда, а именно 1.62 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв и урина с № 216/13.04.2021 г. на Специализирана химическа лаборатория при У.. „П.“ А. гр. П., след като е осъдена с влязла в сила на 10.10.2019г. присъда – Определение № 869/10.10.2019 г. по НОХД № 6224/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, за деянието по ал. 1 на чл. 343б от НК, а именно, че е управлявала моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежен ред, поради което и на основание чл. 343б, ал.2 вр. чл. 54 от НК, я ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 1 от ЗИНЗС е определил първоначален ОБЩ режим за изтърпяване, и ГЛОБА в размер на 500лв.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК е ПРИСПАДНАТО от определеното наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА времето, през което подсъдимата В. Г. С. е била задържана – на 10.04.2021 г. за 24 часа по ЗМВР, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

И на основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 2 вр. чл. 37 ал. 1 т.7 от НК е ЛИШЕНА подсъдимата В. Г. С. от право да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като на основание чл. 59, ал. 4 от НК е ПРИСПАДНАТО времето, през което подсъдимата е била лишена от право да управлява МПС по административен ред, считано от 10.04.2021 г. до влизане в сила на присъдата.

Със същата присъда на основание чл. 68, ал.1 от НК първоинстанционният съд е постановил подсъдимата В. Г. С. да изтърпи ИЗЦЯЛО И ОТДЕЛНО и наказанието, наложено с Определение № 869/10.10.2019г. по НОХД 6224/2019г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХ н.с., влязло в законна силна на 10.10.2019г. от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като е определил първоначален ОБЩ режим за изтърпяването му, на основание чл. 57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимата чрез защитника й адв.Ц. Б.. Твърди се, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована – постановена при липса на мотиви, без да са обсъдени подробно всички събрани по делото доказателства; при допуснати процесуални нарушения – не били допуснати своевременно направени доказателствени искания, както и други, които не са конкретизирани в жалбата. Не било зачетено искането наказанието да се определи при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Иска се отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова – оправдателна.

Съдът, след като се запозна с оплакванията на жалбоподателя и становището на ОП Пловдив и при направената служебна проверка установи следното:

Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.

2

По същество:

За да постанови атакуваната присъда РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна, следното:

С определение по НОХД № 6224/2019г. по описа на РС гр.Пловдив, в сила от 10.10.2019г. било одобрено споразумение, с което подс. В. С. била призната за виновна за извършено престъпление по чл. 343б ал.1 от НК. За така извършеното престъпление на подс.С. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на осем месеца и глоба в размер на 150,00лв., което наказание лишаване от свобода било отложено за изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години. Както и е лишена от управление на МПС за срок от осем месеца. Две години по-късно почти на дата 10.04.2021г. към 23,00ч. се качила да управлява моторно превозно средство – лек автомобил „П.“ модел „*“ с рег. № ** **** ** в с.Б., след като била употребила алкохол. Преди да бъде спряна била на заведение заедно със своя приятел Б.. На същата дата на работа били служителите при РУ на МВР с. Т. – свидетелите Л. К. и И. П.. При обход в с.Б., на ул.“*“ пред № * спрели за проверка горепосочения лек автомобил, като установили, че водач на същия е подсъдимата С.. При проведения разговор с нея на служителите им направило впечатление, че жената е много еуфорична, както и че от нея се носи миризма, която била оприличена от тях като такава от алкохол. Двамата свидетели поискали съдействие от другия патрул и на място пристигнали и свидетелите – С. М. и Б. Л., също служители при РУ на МВР с.Т.. Те също възприели миризмата на алкохол, която идвала от жената водач на спрелия на място автомобил – „П.“ модел „*“ с рег. № ** **** **. Освен това на св. М. му направило впечатление, че очите на С. са зачервени. Пред тях тя споделила, че е изпила една чаша вино, а предната вечер била пила около 300 милилитра уиски, поради което и недоумявала как ще бъдат отчетени такива стойности. Поради установените и описани по-горе обстоятелства В. С. била тествана с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARBA -0095, който отчел 1,73 промила в издишания въздух. На подсъдимата бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, както и бил издаден талон за медицинско изследване с № 0066268. Съответно С. била отведена до дежурно здравно заведение, където предоставила кръв за медицинско изследване, като в тази връзка бил съставен и съответен 3 амбулаторен лист. Във връзка с разследването по делото била назначена и изготвена химическа експертиза. Съгласно изготвения по повод на същата Протокол № 216/13.04.2021г. било установено в изпратените за изследване проби кръв, взети от лицето В. С. наличие на етилов алкохол в количество 1.62 на хиляда. Във връзка с това същата била задържана по ЗМВР-за срок от 24 часа.

За да възприеме тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е обсъдил събраните в съдебното производство доказателства – обяснения на подсъдимата, свидетелски показания на Л. К. (л.27-28 от съд. производство), С. М. (л.28-29 от съдебното производство); А. Б. (л.25- 26 от съд.производство), И. Б. (л.29 от съдебното производство), И. П. (л.69 от съдебното производство), в това число и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК показания на свидетеля Котев в частта, относно това дали е възприел подсъдимата да лъха на алкохол; заключенията на ХЕ (изготвена в досъдебното производство) и на СМЕ с вещо лице токсиколог (назначена и изготвена в първоинстанционното съдебно производство), представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства и присъединените от досъдебното производство, както и доказателствени средства: протоколи по извършени процесуално съдебно-следствени действия, като е приел, че от гореизброената доказателствена съвкупност, еднопосочно, категорично, безпротиворечивозсъмно установява описаната фактическа обстановка. Като противоречащи й сочи единствено обясненията на подсъдимата, в частта в която отрича да е употребила алкохол, в която твърди, че отчетеното количество алкохол в дъха и кръвта й се дължат на здравословното й състояние и приеманите лекарства – като опровергани от целия съвкупен доказателствен материал, в това число и нарочно назначената за проверка на тези твърдения на защитата СМЕ с в.л. токсиколог. В останалата част първоинстанционният съд е възприел обясненията на подсъдимата. Всички доказателства първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупността им, като е изложил мотиви дали, защо и в коя част ги възприема. В резултат е приел за доказано извършването на процесното деяние от подсъдимата – по дата, място и време, а от субективна страна е приел, че е извършено при пряк умисъл.

Изложени са мотиви по направеното и пред първоинстанционния съд възражение на защитата, относно законосъобразността при установяване 4 употребата на алкохол, както и относно възражението, че повече алкохол подсъдимата е пила не вечерта на задържането й, а предходната вечер; също и по отношение възражението, че алкохолът не й е въздействал нито на съзнанието, нито на реакциите й и не се е чувствала пияна. Съдът е изследвал и анализирал възраженията на подсъдимата за медицинско основание за наличието на неразграден алкохол в дъха и кръвта й, като е приел тезата й за защитна и без доказателствена стойност, предвид данните от СМЕ токсикологична, назначена по искане на защитата, изследвала медицинската документация по делото и събраните до работата й доказателства по делото, която е категорична, в това число и при устните разяснения пред първоинстанционния съд, че установените по делото заболявания на подсъдимата не повлияват скоростта на разграждане на алкохола от организма й, която емного близо до нормалната.

При така описаната и възприета, въз основа на направения от първоинстанционния съд анализ на доказателствения материал, фактическа обстановка ПРС е приел за установено от правна страна, че подсъдимата е осъществила от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.2 от НК.

При индивидуализиране на наказанията, първоинстанционният съд е изложил мотиви за неприложимост на чл.55 от НК и ги е определил по критериите на чл.54 от НК, като е приел, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, и е определил наказанията в определения от закона минимум: лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500лв. Като е коментирал предходното й осъждане и е приел наличие на предпоставките по чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е постановил ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при първоначален общ режим.

Наред с наказанието лишаване от свобода съдът е преценил, че са налице предпоставките по чл. 343г от НК като е наложил кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, предвид предходното й осъждане с такова наказание. Така наложените наказания първоинстанционният съд е счел, че ще изпълнят в най-голяма степен целите по чл.36 от НК.

Предвид обстоятелството, че обсъжданото деяние е извършено в 5 изпитателния срок на предходно осъждане, първоинстанционният съд е привел в реално изпълнение наложеното по него наказание лишаване от свобода също да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Пред въззивният съд делото е висящо по жалба на подсъдимата, с оплаквания посочени по-горе.

Възраженията на защитата в жалбата и в пледоарията пред въззивната инстанция атакуват доказаността на инкриминираното деяние и в тази връзка правилността на присъдата. Твърди се, че присъдата е постановена без да са обсъдени подробно всички събрани по делото доказателства. Въззивният съд при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери, че фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата е правилно установена, въз основа на пълен, обстоен и подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, които са коментирани поотделно и в тяхната съвкупност.

Въззивният съд не намери причини да коригира фактическата обстановка, тъй като при прочита на доказателствата си изгради същата представа за нея. Не се установи неправилно или превратно коментиране и преценка на събраните и приобщени по делото доказателства, нито пък игнорирането на някое от тях. Твърдението в жалбата е голословно и възражението в тази насока – неоснователно.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че липсата на мотиви към момента на подаване на жалбата са лишили от възможността жалбоподателката да изложи пълноценно възраженията си. Съгласно чл.305 ал.3 от НПК, в мотивите се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия на доказателствените материали се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят.