Решение № 199 от 16.11.2023, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Ямбол, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20232330200699 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й. С. С., ЕГН: ********** от гр. Я*** срещу Наказателно постановление № 23-0813-000822/16.06.2023 г. на Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, като се излагат доводи, че не е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение. Сочи се, че са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява, като се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. Д. от АК – Ямбол, който поддържа жалбата и прави искане да бъде отменено наказателното постановление по съображенията, изложени в жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:

1

На 02.05.2023 г. в 01.16 ч. жалбоподателят С. управлявал лек автомобил Пежо 307 с рег. № AL6019 в гр. Ямбол на паркинга на магазин Кауфланд.

Насочвайки се към изхода на паркинга на ул. ***, жалбоподателят форсирал двигателя на автомобила и при завиване на волана, довежда автомобила до загуба на сцепление с пътната настилка, вследствие на което автомобилът поднесъл на платното за движение надясно, след което наляво и се завъртял перпендикулярно на оста на пътя и спрял на пешеходната пътека. Тези действия били забелязани от полицейските служители К. и М., които последвали автомобила, управляван от жалбоподателя и го спрели за проверка. Установена била самоличността на жалбоподателя. В автомобила, управляван от жалбоподателя имало и други лица. С. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата била отрицателна.

За констатираното от С. нарушение, свидетелят К. му съставил АУАН серия GA № 563141/02.05.2023 г., като му е вменена за нарушение разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на жалбоподателя, като същият не е направил възражения по него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят е направил писмено възражение, с които се оспорват обстоятелствата, изложени в АУАН и се твърди, че не е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Впоследствие въз основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателят на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя К. и на свидетелите М. и К., и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съдът не счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, 2 които да съставляват формално основание за отмяна на НП. И в актът, и в НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата при които е било реализирано и законовата разпоредба, която е била нарушена. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на нарушението в акта и НП. Съдът не констатира нарушения на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП регламентира забрана за водач на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В закона не се съдържа легална дефиниция досежно „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари“, което предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В процесния казус в АУАН и в НП не само е посочено, че не се използва пътя по предназначение, но е описано, че водачът извършва форсиране на двигателя и при завиване на волана довежда автомобила до загуба на сцепление с пътната настилка, вследствие на което автомобила поднася на платното за движение надясно, след което наляво и се завърта перпендикулярно на оста на пътя. Така описаното поведение на водача на автомобила в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и товари. За да е налице нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП следва да се установи, че водачът на моторното превозно средство използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, а не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Според §6, т.1, изр.1 от ДР на ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Според чл.2, ал.1, изр.1 от ЗДвП „отворен за обществено ползване“ е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. От тук следва, че мястото на извършване на процесното деяние – изхода на паркинга на магазин Кауфланд, на ул. *** в гр. Ямбол се явява път, отворен за обществено ползване, тъй като обикновено се използва за движение на превозни средства при еднакви условия за всички участници в движението.

От събраните по делото доказателства, съдът установява, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил Пежо 307 с рег. № AL6019 в гр.

3

Ямбол, като на изхода на паркинга на магазин Кауфланд е форсирал двигателя и е презавил волана, което е довело автомобила до загуба на сцепление с пътната настилка, вследствие на което автомобила е поднесъл на платното за движение надясно, после и наляво, като се е завъртял перпендикулярно на оста на пътя и спрял на пешеходната пътека. Това поведение на водача не съответства на нормалното предназначение на пътя – да се движат автомобили, да пресичат хора, да се пренасят товари. Като е форсирал двигателя и е презавил волана, автомобилът е поднесъл на платното за движение, същият е загубил сцепление с пътната настилка и жалбоподателят не е шофирал според общоважимите норми и явно е използвал изхода на паркинга не по предназначение, а с друга цел. Другата цел в случая е да се форсира двигателя и презавива волана, което довежда автомобила до загуба на сцепление с пътната настилка, вследствие на което автомобила поднася на платното за движение в посока надясно, а после и наляво. Подобно поведение на пътя е не просто неуместно и несъответно на предназначението на пътя, но е и опасно. Поради това съдът счита, че правилно наказващия орган е приел, че С. е използвал пътя в нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят като водач на МПС-то е знаел забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП и въпреки това я е нарушил. Времето и действията на С. доказват, че той е съзнавал обществено-опасния характер на поведението си и е искал настъпването на обществено-опасните последици, т.е. действал е с пряк умисъл. Поради горното, съдът приема, че е безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна извършването на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. – приятел на жалбоподателя С. в частта им, че жалбоподателят не е форсирал двигателя на автомобила, тъй като се опровергават от показанията на полицейските служители, установили нарушението, които показания съдът кредитира като обективни, последователни и непротиворечиви, предвид това, че добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения и не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията на свидетеля К. съдът намира за необективни и заинтересовани, предвид това, че е в приятелски отношения с жалбоподателя и с тях цели жалбоподателя да избегне административно-наказателна отговорност.

4

Съдът не счита, че нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП е маловажно и че следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като съгласно разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл.28 от ЗАНН.

Видно от справката за нарушител/водач, С. има и други нарушения на ЗДвП.

Освен това поведението на С. на пътя се явява и обществено-опасно, тъй като може да доведе до неовладяване на автомобила, до загуба на пълен контрол над МПС-то, а от там и до фатални последици. Подобно поведение на пътната мрежа, отворена за движение застрашава живота и здравето и на останалите участници в движението и като цяло характеризира подобен род поведение като такова с висока степен на обществена опасност. Нарушението е формално и представлява типична проявна форма на нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Поради това съдът счита, че в случая нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима.

Съгласно чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба 3 000 лв., поради това и с оглед доказаността на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП на С. следва да бъдат наложени тези наказания, които са в установения в закона срок и размер. Точно фиксираните им срок и размер не позволяват на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Доколкото определените в НП срок на лишаване от право да управлява МПС и размер на глобата съвпадат с посочените в закона, санкционната част на НП също се явява законосъобразна и следва да се потвърди.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

23-0813000822/16.06.2023 г. на Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с което на Й. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. *** на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са му наложени глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

5

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 6