Решение № 956 от 07.04.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Варна, 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20213110115354 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от “В.К.В.” ООД, ЕИК **********, гр. Варна срещу С.М. по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за приемане за установена дължимостта на сумата от 193, 54 лв., претендирана като цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в ********** за периода от 27.04.2020г. до 16.12.2020г., във връзка с която са издадени фактури, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 8, 80 лв. за периода от 27.06.2020г. до 29.01.2021г. , за които суми е издадена заповед № 264583/04.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1595/2021г. на ВРС.

Ищецът твърди, че е изправна по облигационното отношение страна, като в качеството си на В и К оператор е доставил на ответника С . М . водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в ********** за периода от 25.01.2018г. до 16.12.2020г., във връзка с която са издадени 26 броя фактури за времето от 27.02.2018г. до 27.11.2020г., които потребителят не е заплатил, съгласно чл. 6, т. 2 от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор.

Отчитането в обекта е извършено, чрез електронен карнет (таблет).

Правният интерес от предявяване на установителния иск ищецът обосновава с хипотезата на чл. 415, ал. 4 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът С.М., чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове по основание с твърдения, че В и К операторът не е доставил претендираното и остойностено количество услуги.

Настоява за отхвърляне на предявените искове.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Исковете по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД са процесуално допустими, предявени в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

1

Преди провеждане на първото по делото съдебно заседание е постъпила молба от С.М., в която същата признава задълженията си към „В.К.В.“ ООД, както следва: сумата от 317, 08 лв., представляваща главница за периода от 25.01.2018г. до 16.12.2020г. и сбора от обезщетения за забава в размер на 27, 23 лв., начислени за времето от 29.03.2018г. до 29.01.2021г.

В съдебно заседание, процесуалният представител на В и К оператора е заявил, че гжа Севел е заплатила на ищцовото дружество сумата от 124, 54 лв., представляваща главница от общо дължимата и обезщетение за забава в размер на 18, 43 лв., от общо дължимото от 27, 23 лв., поради което ищецът е пристъпил към оттегляне на исковете за сумите, които са погасени, чрез плащане.

Извършеното в хода на производството плащане съставлява признание на неизгодни за длъжника факти, а именно, че същият се явява потребител на В и К услуги по смисъла на ОУ, на когото в посочения период са доставени услуги, които същият не е заплатил на падежа, поради което дължи сумите, обективирани в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Доколкото с молба преди първото съдебно заседание, г-жа М. признава неизгодни за нея факти, а именно, че дължи главница и обезщетение за забава върху всяка сума по всяка фактура, които не е заплатила, то предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени в претендираните размери.

Потребителят дължи законна лихва върху главницата от 193, 54 лв., считано от деня на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

В тежест на ответника, следва да бъдат възложени и сторените от “В.К.В.” ООД разноски в размер на 220, 38 лв. за настоящото производство и 44, 08 лв. за производството по ч.гр.д. № 1595/2021г. на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С. М., ЕГН **********, ********** ДЪЛЖИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК **********, гр. Варна сумата от 193, 54 лв. /сто деветдесет и три лева и петдесет и четири ст./, представляваща цена на ползвани и незаплатени В и К услуги за обект, находящ се в ********** за периода от 27.04.2020г. до 16.12.2020г., във връзка с която са издадени фактури, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението и обезщетение за забава в размер на 8, 80 лв.

/осем лева и осемдесет ст./ за периода от 27.06.2020г. до 29.01.2021г. , за които суми е издадена заповед № 264583/04.02.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 1595/2021г. на ВРС по предявените от “В.К.В.” ООД, ЕИК **********, гр. Варна срещу С. С. М., ЕГН **********, ********** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

ОСЪЖДА С. С. М., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ на “В.К.В.” ООД, ЕИК **********, гр. Варна сумата от 264, 46 лв. /двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и шест ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен 2 срок от връчването на препис от акта на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3