Решение № 48 от 22.04.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Самоков, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20231870200215 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Д. И. Т. от гр. Самоков обжалва Наказателно постановление № .., издадено на 30.01.2020 г. от Е. П. Ф., на длъжност „Началник група“ към ОДМВР – София, РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Е. М., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения акцентира върху погасяването на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по давност.

Въззиваемата страна по смисъла на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН – Началник група в РУ – Самоков при ОДМВР – София, не се явява, не се представлява и не заявява становище по жалбата.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.

1

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е погасена по давност, макар ЗАНН да не установява изрично такова основание за погасяването й. Съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Установената в чл. 80 – 81 от НК давност за наказателно преследване е приложима и за административните нарушения поради еднородността на наказателната и административно-наказателната отговорност и на фактическия състав при извършено деяние и изтичане на определен период от време преди влизане в сила на държавен акт, който да го санкционира. Не следва лице, извършило административно нарушение, за които е предвидена глоба като административно наказание, да е в понеблагоприятно положение от лице, извършило престъпление по НК, за което е предвидена същата санкция като наказание по НК. Затова за деяние, съставляващо административно нарушение по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и наказуемо с административни наказания „глоба” и „лишаване от право да управлява МПС“, административно-наказателното преследване се изключва на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, ако то не е възбудено в продължение на 3 години от извършването на деянието, респективно – ако от последното действие на надлежен орган, насочено срещу жалбоподателя за реализиране на административно-наказателната му отговорност, са изминали 3 години /чл. 81, ал. 2 от НК/, или ако независимо от горните обстоятелства или други такива, които спират или прекъсват давността, са изтекли 4 години и половина от извършване на деянието /чл. 81, ал. 3 от НК/, без в този период да е влязло в сила НП, което да го санкционира.

С обжалваното НП, издадено на 30.01.2020 г., той е санкциониран по ЗДвП за деяние, извършено на 22.04.2019 г. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 07.05.2023 г. В продължение на повече от 3 години и 3 месеца след издаване на НП то е останало невръчено на наказаното лице, без да са налице данни същото да е търсено за това и да не е намерено 2 на посочения в АУАН негов адрес. Като се приеме, че издаването на НП срещу жалбоподателя е действие на надлежен орган, насочено за реализиране на административно-наказателната му отговорност, което с оглед разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК прекъсва давността и от извършването му започва да тече нова давност, то тя е изтекла на 30.01.2023 г. – преди връчване на НП на наказаното лице, респ. преди образуване на настоящото съдебно производство.

Следва да се отбележи, че систематическото тълкуване на разпоредбите на чл. 80, ал. 1, т. 5 и чл. 81, ал. 2 и ал. 3 от НК обосновава извод, че прекъсването на давността поставя началото на нова давност с продължителност 3 години и ако в новия давностен срок с такава продължителност не бъдат извършени действия на надлежен орган, насочени срещу твърдяния нарушител за реализиране на административнонаказателната му отговорност, административно-наказателното преследване се изключва с изтичане на новия 3-годишен давностен срок. Поради това в конкретния случай въпросът дали към момента на приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд е изтекъл или не срокът на т. нар.

„абсолютна давност” от 4 години и половина от извършване на деянието съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, е без правно значение за решаване на въпроса за изключване на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя по давност. Установеният в чл. 81, ал. 3 от НК правен институт на абсолютната давност се прилага субсидиарно – само в случай, че законоустановеният срок на давността от извършване на деянието не е изтекъл с оглед нейното спиране или прекъсване. Този институт не представлява възможност за надлежните органи, посочени в чл. 81, ал. 2 от НК, да продължават чрез свои действия законоустановената продължителност на давностни срокове, а е гаранция срещу неограничено във времето административно-наказателно производство и тази гаранция е установена в полза на лицата, на които е вменено извършване на административни нарушения. Затова в случая, след като от последното действие на надлежен орган, насочено срещу жалбоподателя за реализиране на административно-наказателната му отговорност – издаване на НП на 30.01.2020 г. от Началника на група в РУ – Самоков при ОДМВР – София, е изтекъл общият 3-годишен давностен срок, без в неговите рамки давността да е спирана или прекъсвана, с изтичането на този срок фактическият състав на давността е завършен, без да е необходимо да се 3 изследва приложима ли е абсолютната давност от 4 години и половина от извършване на деянието.

По тези съображения относно погасяването на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по давност за административното нарушение, санкционирано с обжалваното НП, на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАНН, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК и с чл. 84 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде изцяло отменено, а административно-наказателното производство – прекратено.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.

143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право да му бъдат присъдени разноските по делото, които се възстановяват от бюджета на органа, издал НП.

Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение и е представил доказателства за извършването им в размер 400 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие, който служи и за разписка за платената сума. Основателно е възражението по чл.

63д, ал. 2 от ЗАНН на въззиваемата страна в съпроводителното писмо по чл.

60, ал. 2 от ЗАНН за прекомерност на разноските на жалбоподателя за платено адвокатско възнаграждение. Делото е с ниска степен на фактическа и правна сложност, разгледано е в едно открито съдебно заседание, в което дейността по събиране на доказателства сведена до приемане на административнонаказателната преписка. Затова и като съобрази тези конкретни обстоятелства, както и вида и размера на административните наказания, наложени на жалбоподателя с атакуваното НП, а така също и актуалната практика на Съда на Европейския съюз, недопускаща национална правна уредба, която обвързва съда с нормативно установени минимални размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че адекватният размер на разноски за адвокатско възнаграждение, който следва да бъде понесен от бюджета на органа, издал обжалваното НП, е 300 лв., в какъвто размер то следва да бъде присъдено в полза на жалбоподателя на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № ..., издадено на 4

30.01.2020 г. от Е. П. Ф. на длъжност „Началник група“ към ОДМВР – София, РУ

–

Самоков и ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното производство, образувано въз основа на Постановление на прокурор в Районна прокуратура – Самоков от 02.09.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 338 ЗМ-186/2019 г. по описа на РУ – Самоков, водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, Районно управление – Самоков при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – София, с адрес гр. С., ул. „П.. В. З.” № .., да заплати на Д. И. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С., ж. к.

„С.“, бл. .., вх. .., ет. .., ап. .., сумата 300,00 лв. за разноски в производството за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 5