Решение № 1059 от 26.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110218133 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на К. Я. В. срещу наказателно постановление № 25-4332-027013 от 23.10.2025 г. издадено от началник сектор група към СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на К. Я. В., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания:

На основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП;

На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 30 (тридесет) лева.

В жалбата се релевират доводи за отмяна на така издаденото наказателно постановление. Твърди се, че не е посочена коректно нормата, която се твърди да е нарушена - ал. 11 на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не съществува.

Твърди се още, че не са посочени обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. П., с пълномощно по делото. В пледоарията си по същество оспорва да е имало т.нар. „дрифт“ .

Моли да бъде отменено НП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Началник група ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява, не изпраща представител. В писмено становище, подадено чрез юрисконсулт М. се моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Моли се за присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение и се отправя възражение за прекомерност спрямо размера на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

1

На 13.09.2025 г., около 01: 46ч., в гр. София, по бул. "Възкресение“, с посока от бул. "Константин Величков" към бул. "Вардар", жалбоподателят К.

В., управлявал лек автомобил ",,***''", с рег. № ,,***''. При излизане от паркинг на бул. Възкресение, лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, поднесъл, чрез подаване на газ и превъртане на гуми .

Движението на превозното средство било възприето от служители на 03 РУ на СДВР, които подали сигнал спрямо жалбоподателя да спре.

Свидетелят В. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение серия № 4253901, в присъствието на свидетеля Б.. В Акта било прието за установено, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил ",,***''", с рег. №,,***'', в гр. София по бул. Възкресение с посока на движение от бул. Константин Величков път към бул. Вардар, като при излизане от паркинг на бул. Възкресение № 40 умишлено извежда МПС от траекторията му на движение, поради подаване на газ и завъртане на гуми.

Също така при извършената проверка се установи, че водачът управлява МПС без СУМПС.

При идентично словесно описание и правна квалификация на нарушението, началник сектор към ОПП-СДВР, издал оспореното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото доказателства – показанията на свидетелите В.

Б., А. В., Я. В. и Н.Б.Б., писмо от Национален институт по метеорология и хидрология от 30.01.2026г. справка картон на водача , Заповед № 8121к12547/12.09.2024 г., Заповед рег. № 513з-8422/31.08.2013 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и други.

Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка не бе доказана по безспорен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. В този смисъл разпитаните свидетели Б. и А. В. нямат никакви спомени за процесния случай.

Нещо повече, дори след предявяване на АУАН на свидетеля не можаха да си спомни случая, нито да изложат каквато и да е конкретика по отношение на същия.. В този смисъл, показанията на тези свидетели са абсолютно неинформативни относно фактите и обстоятелствата, попадащи в предмета на доказване по делото.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Я. В., доколкото същият не е свидетел на случилото се.

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля Б.Б., доколкото е свидетел – очевидец. Същият е бил пътник в автомобила на жалбоподателя.

Свидетелят не оспорва процесният автомобил да е поднесъл, но обяснява случилото се със състоянието на настилката, а не със умишлени действия от страна на жалбоподателя.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност 2 на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички рекивизити, посочени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Липсва каквото и да е противоречие в съдържанието на АУАН и НП, което да води до неяснота на вмененото на жалбоподателя административно нарушение.

При извършената проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят К. В. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 104Б, т. 2 и по чл. 100, т. 1, т. 2 от ЗДвП.

От обективна страна се установи, че жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил на описаното в АУАН и НП място и в съответната посока за движение. В случая обаче не се установи последния умишлено да е извел МПС от траекторията му на движение с подаване на газ и завъртане на гуми. В случая констатациите в АУАН бяха категорично оборени в хода на съдебното производство. Доколкото, жалбоподателят не е извършил т.нар.

„дрифт“, то последния не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Същото се отнася и за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ор ЗДвП.

По изложените съображения, съдът намира подадената жалба за основателна, поради което атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно и необосновано.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право на разноски предвид основателността на подадената жалба. От приложения на л.54 от делото договор за правна помощ и разписка, е видно, че жалбоподателят е заплатил на адв. П. сумата от 800 лева/409,03 евро/ за осъщественото процесуално представителство по банков път. С оглед на това, съдът счита, че СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя К.

В. сумата от 800 лева/409,03 евро/, представляваща направени от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление № 25-4332-027013 от 23.10.2025 г. издадено от началник сектор група към СДВР, Отдел "Пътна полиция", с което на К. Я. В., ЕГН ********** са наложени следните административни наказания:

На основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП е наложено административно 3 наказание "глоба" в размер на 3000 (три хиляди) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП;

На основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 30 (тридесет) лева.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на К. Я.

В., ЕГН ********** сумата от 409,03 евро, представляваща направени от жалбоподателя разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4