Определение № 67 от 17.09.2021, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 67 гр. К. , 17.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова

Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно наказателно дело № 20215100600162 по описа за 2021 година Настоящото производство е по реда на глава 22 НПК.

Предмет на въззивна проверка е разпореждане № 260522 от 25.05.2021 г. по НОХД № 442/2020 г. по описа на РС - К., с което по реда на чл.323, ал.2 НПК първоинстанционният съд е върнал подадената от адв. Н.Х., в качеството му на защитник на подсъдимите В. Д. Д. и М. Д. Д. въззвивна жалба против присъда № 260008/03.02.2021г., постановена по НОХД №442/2020г. по описа на РС – К..

Твърди се в жалбата, че първоинстанционният акт е неправилен, незаконосъобразен и постановен в противоречие с установените правила.

Твърденията, изложени в определението за прекратяване, били не просто голословни, но и били неистина. Надлежно и в законоустановените срокове била подадена жалба срещу присъдата, а след издаване на мотивите било подадено и допълнение към въззивната жалба. Всички жалби били подписани с КЕП и изпратени до електронното деловодство както на районен, така и на окръжен съд. Поради това изложените „причини” в обжалваното определение, досежно връщане на жалбата, не просто будели недоумение, но и представлявали отказ от правосъдие. На следващо място, в допълнението към въззивната жалба били изложени не просто достатъчно основания за обжалване на постановените присъди, но и онези, които защитата преценила 1 за необходими. Първоинстанционният съд не можел да извършва преценка колко, какви и дали изложените основания са достатъчни, доколкото подобни заключения и проверки били от компетентността на въззивния съд. На последно място, налице била константна практика на ВКС, според която връщане на надлежно подадени въззивни жалби, с допълненията им и или дори без да са налице допълнения, представлява отказ от правосъдие и било недопустимо. Поради това се иска обжалваното определение да бъде отменено изцяло.

К. окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл.345, ал.3 вр. с чл. 323 и сл. от НПК, намира, че така подадената жалба е депозирана от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред първоинстанционният съд е било образувано по внесен на 10.04.2020 год. от РП – К. обвинителен акт, с който на В. Д. Д. от гр.К. са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.144, ал.2, предл. първо във вр. с ал.1 от НК и по чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК; срещу М.

Д. Д. от гр.К. са повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.270, ал.1 от НК и по чл. чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, ведно с досъдебно производство № 359/2018г. по описа на РУ – МВР - К..

Въз основа на така внесеният обвинителен акт, в деня на постъпването му е било образувано Н.о.х.дело № 442/2020 год. по описа на РС – К..

След събиране на доказателства и приключване на съдебното следствие, с Присъда № 260008/03.02.2021 год., постановена по същото дело, съдът е признал подс. В. Д. Д. за виновен в 1. извършване на 30.05.2018 год. в гр.К. на престъпление по чл.144, ал.2, първо във вр. с ал.1 от НК, за което го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години; 2. на 30.05.2018 год. в гр.К. на престъпление по чл.325, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което го е осъдил на наказание „лишаване от 2 свобода” за срок от 4 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години. На основание чл.23 от НК на подсъдимия В. Д. Д. е определено едно общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание за срок от 3 години и е присъединено изцяло към така определеното общо наказание и кумулативното наказание „обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез поставяне на препис от присъдата на мястото за обяви за срок от 5 работни дни в кметството на район „Н.”.

С присъдата съдът е признал подс. М. Д. Д. за виновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба” в размер на 1 000лв., като на основание чл.304 от НПК го е оправдал и го е признал за невиновен за извършено хулиганство спрямо полицейските служители П.С.Д., С.С.Р., както и да е крещял на публично място вулгарни думи.

Против така постановената присъда, на 04.02.2021г. по имейл в РС – К. /вх.№ 261170/04.02.2021г./ и в ОС-К. /вх.№ 210465/04.02.2021г./, е депозирана въззивна жалба от защитника на двамата подсъдими – адв.Н.Х., като след надлежна проверка от системния администратор при ОС – К. е установено, че жалбата е подадена с валиден електронен подпис и на същата дата с резолюция на председателя на ОС – К. жалбата е изпратена по компетенстност на РС – К..

С разпореждане № 260447 от 02.04.2021г. съдията – докладчик по НОХД № 442/2020г. по описа на КРС е дал 7 дневен срок на адв. Х., в качеството му на защитник на подсъдимите В. Д. Д. и М. Д. Д., да посочи неизяснените обстоятелства и доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд, както и да подаде писмена и подписана жалба, съгласно изискванията на чл.321 от НПК, а не по електронен път, подписана с КЕП.

С обжалваното разпореждане № 260522 от 25.05.2021 г. по НОХД № 442/2020 г. по описа на РС - К., съдията-докладчик по делото е върнал подадената от адв. Н.Х., в качеството му на защитник на подсъдимите В. Д. Д. и М. Д. Д. въззвивна жалба против присъда № 260008/03.02.2021г., 3 постановена по НОХД №442/2020г. по описа на РС – К., като е приел, че в дадения срок не са изпълнени указанията му, дадени с разпореждане № 260447 от 02.04.2021г.

За проверка на правилността и законосъобразността на така постановения съдебен акт, по жалба на процесуалния представител на двамата подсъдими, е образувано настоящото ВНЧД № 162/2021 г. по описа на КОС.

Настоящата съдебна инстанция частично споделя изводите на първостепенния съд, мотивирали го да постанови атакувания съдебен акт в горния смисъл. В тази насока е необходимо да се посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.323 НПК, проверката за допустимост и редовност на въззивната жалба/протест е възложена на съдия от първоинстанционния съд, като тази дейност е подчинена на определени законово регламентирани правила, предвиждащи определена процедура и изключващи възможността за преценка по същество на изложените възражения.

Нормата на чл.320, ал.1, изр.2 и изр.3 НПК урежда съдържанието на въззивната жалба/протест – в същите изрично следва да се посочи подателят (което е свързано с активната легитимация и с титулярството на правото на въззивна жалба/протест), адресатът на жалбата/протеста (относимо към компетентността на съответния контролиращ съдебен орган), атакувания акт, направеното искане (което е свързано със самата присъда, а не с мотивите към нея, тъй като неправилността на мотивите е въпрос на анализ на установената фактическа обстановка и подкрепящите я доказателства) и неизяснените от първостепенния съд фактически обстоятелства и относимите към тях доказателства.

Съгласно правната доктрина и константната съдебна практика, само част от горните реквизити се явяват задължителни такива и това са подателят на жалбата/протеста, атакуваната присъда и отправеното искане. Останалите горепосочени реквизити не са задължителни и имат по-скоро един препоръчителен характер - непосочването на въпросите по чл.320, ал.1, изр. последно НПК също не влияе върху редовността на въззивната жалба/протест, тъй като НПК не преклудира възможността на страните и в 4 един по-късен момент да изразяват доводи за неправилност/неизясненост на установената фактическа обстановка и да отправят доказателствени искания (което се извежда от процесуалната възможност по чл.320, ал.4 НПК и от залегналия в чл.107, ал.4 НПК принцип).

Съдържанието на въззивната жалба/протест, иницииращи въззивното производство, е пряко свързано с неговата същност на контролна съдебна инстанция на първоинстанционното производство и на инстанция по същество. Именно тази същност на въззивното производство изключва предварителното формулиране на допуснатите нарушения и законовите основания за атакуване на постановената присъда, каквито са предвидени в НПК за касационната проверка, която по своя характер е контролноотменителна такава.

Що се касае до изложения довод на съдията – докладчик, че липсва подадена писмена и подписана жалба, съгласно изискванията на чл.321 от НПК, а не по електронен път, подписана с КЕП, следва да се съобрази изменението на разпоредбата на чл. 320, ал.1 НПК (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.), като съгласно изр.2 на същата, жалбата и протестът могат да бъдат подадени по електронен път. Това обаче е възможно и процесуално допустимо едва след 30.06.2021г. – новата разпоредба на изр.2 има действие занапред, поради което следва да се приеме, че както към 02.04.2021г., когато са дадени указания за изправяне на нередовностите на въззивната жалба, така и към датата на връщането й - 25.05.2021г., правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че същата е нередовна, като подадена в нарушение на текста на чл.320, ал.1 от НПК, съгласно който жалбата и протестът са писмени.

Поради това, на формално основание процесната жалба с вх.№ 667/07.07.2021г., подадена от адв. Н.Х., в качеството му на защитник на подсъдимите В. Д. Д. и М. Д. Д., като неоснователна следва да се остави без уважение, а атакуваното разпореждане № 260522 от 25.05.2021 г. по НОХД № 442/2020 г. по описа на РС – К. – да се потвърди като правилно – обосновано и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК , съдът 5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 260522 от 25.05.2021 г., постановено по НОХД № 442/2020 г. по описа на РС - К., с което съдията-докладчик е върнал подадената от адв. Н.Х., в качеството му на защитник на подсъдимите В. Д. Д. и М. Д. Д., въззвивна жалба с вх.№ 261170/ 04.02.2021г., против постановената по делото присъда № 260008/03.02.2021г.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6