Решение № 436 от 28.05.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Добрич, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Соня Т. Дженкова при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело № 20263230101314 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие, обн. ДВ бр.27/2005г.

Образувано е въз основа на молба от Б. И. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес:г***, лично за себе си и като майка и законен представител на ***то И. Б. М. ЕГН **********, с която се претендира за постановяване мерки за защита по отношение ответника Р. А. А. ЕГН ********** с адрес за призоваване г***, тел. за контакт: **********.

В молбата се излагат следните твърдения : Молителката и ответника съжителствали на семейни начала за кратко. Молителката има *** на две години и осем месеца, което не е припознато от ответника. От три години страните са разделени. Ответникът непрекъснато е по затворите и изтърпява присъда. От момента в който той изтърпял присъдата си и излязъл от затвора, започнал да упражнява над молителката психически и физически тормоз непрекъснато. М. му обяснявала, че не иска да има нищо общо е него, че е решила, че ще живее нов живот и ще отглеждам сина си, но не желае по никакъв начин да са заедно с ответника. Б. М. сочи, че живее е родителите си и благодарение на тяхна помощ отглежда сина си, работи на две места за да може да осигурява средства за отглеждането му. Р. не работи, живее в мизерия в мазе, което не е негова собственост. Р. непрекъснато звъни по телефона на молителката, преследва я, притеснява я на работното и място и възпрепятства да изпълнява трудовите си задължения, за да я накара да бъде отново интимна с него.

Въпреки категоричното несъгласие на молителката, ответникът продължава да тормози М..

Причаква я и започва да я заплашва, че ще я очисти, ше я осакати за цял живот, ще и вземе ***то и няма да го види никога повече. Този психически тормоз се осъществявал ежедневно.

На 04.03.2026 година, към 16.30 часа Р. А. причакал молителката след работа.

Накарал я да седнат отново да говорят. Започнал да и крещи, да я блъска, да я скубе за косата и да отправя заплахи. От това молителката щяла да си удари главата назад в земята.

1

На 06.03.2026 г., излизайки от работатата си като *** в ***, Б. М. отново била пресрещната от ответника, който тръгнал с нея към детската ясла, от където М. прибира ***то си. През целия път непрекъснато и говорел, че иска да си оправят отношенията, като М. му казвала, че не желае това. Р. станал груб, разкрещял се и заплашил М. с думите:

„.***". След като взела ***то, той продължил с обидите и заплахите на които ***то, колкото и да е малко станало сви***л.

На 11.03.2026 година, по време на работа, ответникът постоянно пишел на молителката по вайбър и и звъннал. Тя му отговорила да не я притеснява. Излизайки от работа молителката установила, че ответникът отново чака. Вървял след нея и отново започнал със заплахите си, че ще я отведе в гората, довечера ще дойде с хора пред дома и и ше види какво ще и се случи и че ще вземе ***то и майката няма да го види никога повече, защото той нямал какво да губи.

При отговора на молителката, че ще се обади на тел. 112, ответникът се опитал да изтръгне телефона от ръката и, да я събори на земята. Като започнала да набира телефон 112 той нагло се изсмял, че докато дойдат полицаите той щял да я оправи. След като подала сигнал на 112 Р. А. избягал. Молителката сочи, че изпитва силен страх от Р. А. А., притеснена е за собствения си живот и здраве, притеснена е да не отвлече ***то.

В открито съдебно заседание молителката, подпомагана от адвокат, поддържа молбата за защита. Представя коригирана молба относно техническа грешка в датата на втория инцидент, както и декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН. Сочи, че и след издаване на заповедта за незабавна защита ответникът е продължил да я търси и да посещава дома й.

Ответникът Р. А., лично в съдебно заседание, признава, че е търсил контакт с молителката, че е отправял част от посочените реплики и че е казал думите: „***“, както и „докато дойдат полицаите аз ще те оправя“, но твърди, че не е имал намерение реално да осъществи заплахите. Сочи, че искал да възстанови отношенията си с молителката и да вижда ***то.

Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е налице връзка, която ги поставя в кръга на лицата по чл.3 от ЗЗДН.

По делото е представена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, която съгласно чл.13 ал.2 т.3 от закона представлява доказателствено средство в настоящото производство.

Приети са като доказателства разпечатки от вайбър кореспонденция, удостоверение за раждане на ***то, както и справка за съдимост на ответника.

Разпитани са сви***лите Б.Б.Д. и С.Г.Е..

От показанията на сви***лката Б.Д., майка на молителката, се установява продължителен модел на агресивно и натрапчиво поведение от страна на ответника още от 2021г., включително физическо насилие, отправяне на заплахи, преследване, посещения пред дома на молителката и системен психически тормоз. Сви***лката последователно описва конкретните инциденти от месец март 2026г., състоянието на страх и тревожност на дъщеря й, както и обстоятелството, че молителката избягва да се придвижва сама поради страх от ответника.

От показанията на сви***лката С.Е. се установява, че ответникът е посещавал работното място на молителката, отправял е заплахи и е предизвиквал у нея силен емоционален стрес и страх. Сви***лката възпроизвежда впечатленията си относно трайното напрежение в семейството и необходимостта молителката да бъде постоянно придружавана.

Съдът кредитира показанията на сви***лите като логични, последователни и взаимнодопълващи се. Същите кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, както и с признанията на ответника.

2

Ответникът в обясненията си признава, че многократно е търсил молителката, че е настоявал да възстановят отношенията си и че е отправял реплики със заплашителен характер. Признава също, че е направил опит да издърпа телефона й при опит да подаде сигнал на тел.112.

Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да бъдат установени осъществени спрямо молителя актове на домашно насилие, от страна на ответника, на посочените в молбата дати.

От дефиницията, дадена в чл.2 ЗЗДН следва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо и емоционално насилие, както и опитът за такова, упражнен спрямо лица, намиращи се в родствена или семейна връзка.

В настоящия случай събраните по делото доказателства установяват поведение на ответника, което се характеризира с повторяемост, системност и ескалация. Ответникът многократно е търсил нежелан контакт с молителката, преследвал я е, отправял е закани за убийство и отвличане на ***то, проявявал е физическа агресия и е създал у молителката трайно чувство на страх и несигурност.

Съдът приема, че поведението на ответника надхвърля рамките на обикновен междуличностен конфликт и представлява психическо и физическо домашно насилие по смисъла на закона.

По отношение на ***то И. Б. М. съдът приема, че същото е станало сви***л на конфликтите между страните, поради което е било подложено на психическо и емоционално насилие.

Съдът отчита и обстоятелството, че поведението на ответника е продължило и след постановяване на заповедта за незабавна защита, което сочи на висок риск от повторяемост на насилието.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице основания за налагане на мерки за защита.

По отношение на вида на мерките съдът счита, че същите следва да бъдат съобразени с необходимостта от прекратяване на контактите между страните и предотвратяване на бъдещи инциденти.

Конкретните приложими мерки, необходими по преценка на съда в случая са тези по чл.5 ал.1 т.1, т.3 и т.4 от Закона за защита срещу домашното насилие.

На осн. чл.11 ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да заплати държавна такса.

С оглед гореизложеното, Добричкият районен съд

РЕШИ:

НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА срещу домашно насилие, упражнено над Б. И. М. с ЕГН ********** и *** *** И. Б. М. с ЕГН **********, ЗА СРОК ОТ 18 МЕСЕЦА, считано от 12.03.2026г., като

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН извършителя Р. А. А. с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. И. М. и И. Б. М..

ЗАБРАНЯВА на Р. А. А. с ЕГН ********** да приближава Б. И. М. и И. Б. М., жилището им, местоработата на молителката, детската ясла, посещавана от ***то, както и местата им за социални контакти и отдих.

3

ЗАБРАНЯВА на Р. А. А. с ЕГН ********** да осъществява контакт с пострадалите лица под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, чрез социални мрежи и приложения за комуникация, както и чрез трети лица.

ОСЪЖДА Р. А. А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – Добрич държавна такса в размер на 25.00 лева.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните и на РУ на МВР – Добрич за изпълнение.

Съгласно чл.296 ал.1 от НК, който не изпълни заповед за защита от домашното насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич в 7-дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________

4