Решение № 237 от 10.11.2022, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 178/2022
- Вид
- Решение № 237
- Подписан
- 10.11.2022
- В сила
- 27.03.2026
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Константин Георгиев Моллов, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл.200 ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.201 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.326, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 237 гр. Шумен, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Д. при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20223600500178 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №668/14.12.2021г. по гр.д.№721 по описа на 2021г. на ШРС , съдът е осъдил „ХАН ОМУРТАГ“ АД, ЕИК 837066828, представлявано от Н.Д. - изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр. София,п.к.1000, р-н Средец, ул. “....“ 5, вх.1, ет.3, адрес на завода за призоваване и по месторабота: гр. Шумен, ул. “....“, ДА ЗАПЛАТИ на Й. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Нови пазар, ул. “....“ № 9, съдебен адрес: гр. Варна, ул. „.... №7, ет.2, офис 2, кантора на адвокат А. П. от ВАК, сумата от 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 08.01.2019 г. и призната за такава с Разпореждане №22967/17.01.2019 г. на НОИ ТД София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на трудовата злополука 08.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да му заплати сума в размер на 218, 82 лева /двеста и осемнадесет лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупени медикаменти, извършени прегледи и изследвания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 08.01.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на трудовата злополука – 08.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да му заплати сумата от 1 131, 85 лева, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, отхвърлил е иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част, до пълния предявен размер, като неоснователен 1 и недоказан , осъдил е „ХАН ОМУРТАГ“ АД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС държавна такса върху уважените искове, в размер на 608.75 лева , както и направените разноски за възнаграждение на вещо лице по допуснатата експертиза, в размер на 312.00 лева, осъдил е Й. М. Д. да заплати на „ХАН ОМУРТАГ“ АД, сумата от 143, 61 лева , представляваща извършените по делото разноски съразмерно отхвърлената част от исковете.
Решението е обжалвано от “Хан Омуртаг” АД гр.Шумен ,действащо ,чрез пълномощника си С. Д. Д. , юрисконсулт в частта му с която съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Й. М. Д. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 08.01.2019 г. и призната за такава с Разпореждане №22967/17.01.2019 г. на НОИ ТД София, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от дата на трудовата злополука 08.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да му заплати сума в размер на 218, 82 лева , представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за закупени медикаменти, извършени прегледи и изследвания, в следствие на трудова злополука, настъпила на 08.01.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на трудовата злополука – 08.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да му заплати сумата от 1 131, 85 лева , представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете, като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тези му части и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли исковете.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от Й. М. Д. ,действащ ,чрез пълномощника си адв.А. П. от ВАК с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Не се спори между страните , че ищецът е работил при ответника на длъжност „Настройчик“ в Цех Керамично производство КП 3 и 4-глазир линии за периода 11.09.2017 г. до 14.06.2019 г., като със заповед №103/14.06.2019 г. на работодателя, трудовото правоотношение, на основание чл.326, ал.1 от КТ е прекратено, считано от 14.06.2019 г. С разпореждане №22967/17.01.2019 г. на ТП НОИ – Шумен, станалата с ищеца на 8.01.2019г. злополука е обявена за трудова злополука по чл.55 ал.1 от КСО, като преди това тя е била декларирара от работодателя с декларация от 16.01.2019г. пред ТП на НОИ в която 2 работодателят е посочил в графата начин на увреждането и материален фактор причинил увреждането : „Пръстът на потърпевшия Й. М. Й.ов бил захванат от ремък на лентата при опит да регулира водач ,който да постави под ремъка ,когато линията внезапно тръгва“. В разпореждането на ТП на НОИ – Шумен е прието ,че при ремонт на ремък на глазир линия 7 е стартирана внезапно работата на линията, при което е захваната дясната ръка на пострадалия. От представеното Съдебно-медицинско удостоверение №15/2019 г., се установи, че ищецът на 08.01.2019 г. в 10.30 ч. е бил приет в МБАЛ Шумен-Спешно отделение, като му е поставена диагноза „Частична ампутация на проксималната фаланга на пети пръст на дясната ръка; травматично изтръгване на нокътя“. От същия документ, а и от представените болнични листи става ясно, че в следствие на това нараняване, през периода от 08.01.2019 г. до 06.04.2019 г. ищецът е ползвал отпуск, поради временна неработоспособност. От представеният амбулаторен лист от проведен на 26.02.2019г. преглед на ищеца е костатирано ,че пострадалият му пръст е оточен ,движенията са силно ограничени и болезнени ,ампутираният чукан е покрит с крусти и е оформена гнойна фистула“. Същото състояние на ищеца е потвърдено и в амбулаторен лист за проведен преглед на 18.03.2019г. От амбулаторен лист за проведен преглед на 22.05.2019г. от доктор Ердинч Хасанов Бъчаков ортопед-травматолог се установява ,че лекаратя е констатирал ,че „при натоварване и претоварване на ръката в дясно е получено подуване на лакътната става ,болката е станала по-силна в ставата , започнал да изтърва предмети“.
От представеното по делото заключение по извършената СПЕ, се установи, че претърпяната телесна травма при процесната трудова злополука е предизвикала у ищеца остър стрес с преживяване на реален страх за здравето му, съпътстван с повишена тревожност, безпокойство и физическа болка. В периода на възстановяване на ищеца у последния са били налични негативни емоционални преживявания от тревожно-депресивния регистър, нарушения на съня, ограничения в самообслужването, ползване на външна подкрепа, което е довело до нарушено качество на живот. Поредицата от последващи събития- манипулации, превръзки, хроничен болков синдром, ограничена автономност, последвалата рехабилитация са преживени като травмиращи и са довели до хроничен субективен дистрес, нарушаващ обичайното функциониране във всички сфери- семейство, контакти, социум в периода на няколко месеца след случилото се. Състоянието му се е изявило в дистимно настроение ,тревожност, безпокойство ,чувство на невъзможност за справяне ,за изолация и принудително ограничаване на контактите ,себеотносни интерпретации ,чувство на срам ,нарушения на съня/кошмари/ изразена вегетативно симптоматика ,понижена самооценка /изводимо от нарушаване на тересния образ/ реално преживени опасения за настоящето и бъдещето , свързано с неговата трудова реализация.
Към момента на изследването все още са налице изживявания за малоценност, ищецът все още изпитвал притеснения и напрежение в контактите с околните във връзка с козметичния дефект. В тази връзка за преодоляване на емоционалния дискомфорт, ВЛ препоръчва психотерапия за преодоляване на психичната травма и приемане на физическото увреждане.
При вида на снимките с ампутираната част на пръста му, емоциите на ищеца са 3 интензифицирали от напрежение и тревожност до раздразнителност и яд. Всичко това се извеждало и от субективно преживяване на ищеца на пренебрежително отношение към неговата личност, в съчетание с омаловажаване на ситуацията. Натрупаните негативни емоции намират отражение в основата на споделените от ищеца кошмарни сънища. В следствие на злополуката съобщава ежедневни неудобства при извършване на манипулативни дейности ,по отношение на фини хватателни движения на дясната ръка , което извежда и ограничения в трудовата му реализация.
От показанията на разпитаният свидетел К.П.Д. пред ШРС на страната на ищеца , се установява ,че травмата на ищеца била получена при трудова злополука. Ишецът извършвал ремонт на лента и някой включил лентата и пръстът му бил захапан. Ищецът бил с превързана ръка три месеца. Притеснявал се да излиза на вън защото хората го заглеждали и трябвало на всеки да обяснява какво му е станало на ръката. Притеснявал се много и ,че ще остане инвалид , ръката му се схващала от време на време. Свидетелят ходел да го разтрива , да го преоблича ,помагал му да се къпе ,чистил в дома на ищеца. Ищецът живеел сам и свидетелят ходел да му пазарува лекарства и храна. Помагал му в къщната работа отвън и при работа с машини. Докато бил в болнични свидетелят ходел при ищеца през ден. Колега изпратил на ищеца снимка на отразяният му пръст, която ищецът показал на свидетеля.
Отрязаният му пръст бил хвърлен от колегите на ищеца и изяден от котка. Ищецът имал страх от машини и не можел да работи с тях. След злополуката ищецът бил много резервиран към хората ,подтиснат отбягвал темата ,не излизал .Преди инцидента той бил весел ,излизал, винаги имало компании около него ,но след това той се отдръпнал от хората, отбягвал да излиза и се чувствал като инвалид. Много често казвал ,че го боли ръката ,молел свидетеля да я масажира защото тя му се схващала. След като изтекъл болничният на ищеца той се върнал на работа ,но за кратко, защото имал страх да работи с машини. Ищецът ходил и на психолог. След злополуката ищецът имал температура ,потрепервал от болката, от схващания , от нерви. Ищецът споделил със свидетеля , че преди да започне да работи на машината и да я ремонтира ,той изключил захранването на машината от главното табло, но някой я включил. От показанията на свидетелката М.П.Д..а , снаха на ищеца ,разпитана пред ШРС , се установява ,че след злополуката тя и нейният съпруг, който бил брат на ищеца отишли при ищеца за да му помагат. Ръката му била с превръзка и била надута. Ищецът не можел да си ползва ръката и имал нужда от помощ ,като братът на ищеца влизал с него в тоалетната и банята.Ръката много го боляла ,пиел болкоуспокояващи. Колега на ищеца му изпратил снимка на отрязаната част от пръста му и колегите му казали , че частта от неговият пръст била изядена от котка. Преди злополуката ищецът бил весел ,обичал да се събира с хора и бил общителен и имал приятели. Ищецът посетил психиатър в гр.Варна, който му изписала лекарства ,но ищецът ги спрял тъй като не му влияели добре. Ищецът бил в болнични около три месеца и свидетелката и братът на ищеца ходели да му помагат.
Ищецът се тревожел дали ще може да работи и споделял,че го е страх от машини. След като се върнал на работа , той работил много кратко в завода и напуснал сам, защото го било страх да работи с машини. Ищецът преживял тежко травмата ,треперел и до сега ,все се притеснявал за пръста си ,криел си ръката в джоба ,научил се да си помага и с лявата ръда.