Определение № 1107 от 22.04.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1107 гр. Бургас, 22.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Белева

Членове:

Елеонора С. Кралева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20252100500537 по описа за 2025 година

Делото е образувано по частна жалба, подадена от а д в . Антоанета Гинева като пълномощник на Д. С. Х., против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 28 от 4.02.2025 г. по ч.гр.д.№ 50 по описа за 2025 г. на Районен съд- Царево, в частта за разноските, с която в полза на заявителя е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата от 50 лв.

Жалбоподателят сочи, че в случая се касае до заповедно производство, което не се отличава с фактическа и правна сложност от други водени от заявителя производства по този ред, а обемът на извършените процесуални действия се заключава в попълване и подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за вземания в размер на 90,24 лв. Изтъква, че защитавания материален интерес е изключително нисък, което следва да бъде отчетено при съобразяване размера на адвокатския хонорар, който се равнява на повече от четири пъти от него, поради което според жалбоподателя е прекомерен.

Позовава се на Решение по дело С-438/22 на СЕС, съгласно което съдът не е обвързан от размерите в Наредба №1/2004г. за МРАВ, като моли съдът да се съобрази с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и размера на защитавания интерес, като се вземе предвид и наредбата за заплащане на правната помощ, приета с ПМС, в чл.26 от която е предвидено, че за правна помощ в производството по издаване на заповед за изпълнение възнаграждението е от 50 до 180 лв. Моли, заповедта да бъде отменена в частта, с която на заявителя са присъдени разноски за адвокатски хонорар над сумата от 50 лв. Претендира разноски- адвокатски хонорар и държавна такса.

Жалбата е с правно основание чл.413, ал.1 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен пълномощник на страна, която има правен интерес от обжалването на заповедта за изпълнение в частта за разноските. Ето защо 1 същата е допустима.

Ответникът по жалбата- „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, представляван от адв. Иван Лазов оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи, че според разпоредбата на чл.78 от ГПК отговорността за разноските обхваща платеното от страна възнаграждение за адвокат- пълномощник, а когато услугата попада в приложното поле на ЗДДС и цената е заплатена от страната, направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението. Сочи, че според чл.7, ал.2 от Наредба №1 за МРАВ на ВАдвС по дела с материален интерес до 1000 лв., каквото е процесното, минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 400 лв., без ДДС.

Изтъква, че не следва друго от разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредбата, според която възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на база половината от стойностите на претендираните суми. В тази връзка намира, че предвидения минимум винаги е 400 лв. без ДДС. Подчертава, че според чл.78, ал.5 ГПК по искане на насрещната страна съдът може да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по- малко от минимума. Моли жалбата да се остави без уважение. Претендира разноски.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид становището на жалбоподателя и съобрази доказателствата по делото с оглед приложимите разпоредби на закона намира за установено следното:

Частно гражданско дело № 50/2025г. по описа на РС- Царево е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, подадено от „Евро Финанс Колект България“ ЕООД, чрез пълномощника- адв. Иван Лазов, за задължения, произтичащи от допълнителни споразумения към договор за електронни съобщителни услуги, сключен между „БТК“ ЕАД и Д. С. Х., цедирани на дружествотозаявител от „Иновативни финанси“ ООД.

В заявлението изключително подробно, в съответствие с изискванията на чл.410, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК са изложени обстоятелствата, от които произтича вземането. Направено е искане за издаване на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми, общо в размер на 90,24 лв. Направено е искане за присъждане на извършените разноски- 25 лв. държавна такса и адвокатски хонорар- 400 лв.

Към заявлението е приложено пълномощно на адв. Лазов, договор за правна защита и съдействие, съгласно който за процесуалното представителство по делото заявителят е заплатил на адвоката в брой, преди подписването на договора възнаграждение в размер на 400 лв., като съгласно т.3 от договора, същият служи като разписка за получаването на сумата. Приложен е и списък на разноските по чл.80 ГПК, в който е отразено платеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Въз основа на разпореждане №165 от 4.02.2025г. по ч.гр.д.№50/2025г. по описа на РС- Царево е издадена заповед №28 от 4.02.2025г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която длъжникът Д. С. Х. от гр.Царево следва да заплати на кредитора „Евро Финанс Колект България“ ЕООД сумата от 69,72 лв.- главница за неплатени телекомуникационни услуги, ведно със законната лихва за периода от подаване на заявлението до изплащането на задължението, сумата от 20,52 лв.- мораторна лихва за 2 периода от 26.10.2022г. до 31.01.2025г., както и разноските по делото- 25 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема следните фактически и правни изводи:

Безспорно по делото е, че заявлението е уважено изцяло, поради което на заявителя се дължат всички направени по делото разноски- така чл.78, ал.1 ГПК.

С настоящата жалба длъжницата е упражнила правото си да оспори разноските и поконкретно присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно.

Искането е частично основателно.

Според актуалната съдебна практика на ВКС- Определение № 350 по ч.т.д.№75/24г. на ВКС, Второ търг.отд., Определение № 4888 по ч.гр.д.№3551/24г. на ВКС, Първо гр.отд.;

Определение №1059 по гр.д.№982/23г. на ВКС, Четвърто гр.отд.; Определение № 638 по ч.т.д.№ 757/23г. на ВКС, Първо търг.отд., Определение № 474 по ч.т.д.№961/23г. на ВКС, първо търг.отд.; Определение № 2036 от 1.04.2025г. по ч.т.д.№ 296/25г. на Първо търг.отд., при прилагане на задължителното за всички съдилища тълкуване на чл.101, §1 ДФЕС, направено в Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, съдът е длъжен да откаже да приложи националната уредба, установена в Наредба №1/2004г., която е издадена от съсловна организация на адвокатите, а именно- Висшия адвокатски съвет, и с която се установяват минимални размери на адвокатските възнаграждения, като противоречаща на правото на Европейския съюз. Прието е също, че съдът е длъжен да откаже да приложи и всяка една норма от действащото право на Република България в частта, с която в нея е предвидено, че при направено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение те не могат да бъдат намалени под минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото тази правна норма също противоречи в тази си част на правото на ЕС. Такава норма е и нормата на чл.78, ал.4 от ГПК, която в частта, в която е предвидено, че при направено възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение те не могат да бъдат намелени под минималните размери на възнагражденията, предвидени Наредба №1/2004г., противоречи на правото на ЕС и не следва да се прилага от съда при произнасяне по направено възражение за прекомерност. Посочените в тази наредба размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при произнасянето по реда на чл.78, ал.5 ГПК, но не са обвързващи за него, като при извършване на преценка за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от страната , в полза на която е решено делото, съдът следва да съобрази правната и фактическа сложност на делото, с оглед и на вида на спора, на интереса на делото, на вида и количеството на извършената от адвоката работа.

Предвид изложеното разрешение настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответника по жалбата, че въпреки изключително ниския размер на задължението- 90,24 лв. съдът няма възможност да присъди адвокатско възнаграждение под минималните размери, посочени в Наредба №1/2004г. на ВАдвС, именно- 400 лв.

Неоснователно е и оплакването в жалбата, че обемът на извършените процесуални 3 действия се заключава в попълване и подаване на заявление, за което на ответната страна следва да се присъдят разноски в размер на 50 лв. Формулярите на бланките за издаване на заявления по чл.410 ГПК са изключително бланкетни, поради което попълването им всъщност представлява правната дейност по изготвяне на искова молба, тъй като заявлението следва да съдържа реквизитите на исковата молба- така чл.410, ал.2 от ГПК. В случая, както вече беше отбелязано, в заявлението подробно са описани всички обстоятелства, от които произтича вземането на заявителя. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че справедливото възнаграждение за положения труд по изготвянето на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е в размер на 100 лв. Няма твърдения, че адв. Лазов е регистриран по ЗДДС, поради което върху възнаграждението не следва да се начислява 20% ДДС.

С оглед изложеното, заповедта за изпълнение следва да се отмени в частта за разноските, относно присъденото адвокатско възнаграждение за горницата над сумата от 100 лв. до присъдените 400 лв.

С оглед трайната практика на ВКС, тъй като разноските не са част от предмета на делото, в производствата по тяхното оспорване по реда на чл.248 ГПК или чрез частна жалба, на страните не се дължат разноски.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ заповед № 28 от 4.02.2025г., издадена по ч.гр.д.№ 50 по описа за 2025 г. на Районен съд- Царево В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ- с която е постановено Д. С. Х. да заплати на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД адвокатско възнаграждение над сумата от 100 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Евро Финанс Колект България“ ЕООД за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството по ч.гр.д.№ 50/2025г. на ЦРС за сумата от 300 лв., представляващи разликата над присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. до претендираните 400 лв.

ПОТВЪРЖДАВА заповед № 28 от 4.02.2025г., издадена по ч.гр.д.№ 50 по описа за 2025 г. на Районен съд- Царево В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

Връща делото на Районен съд- Царево за продължаване на съдопроизводствените действия /евентуално издаване на изпълнителен лист, в случай, че не е постъпило възражение по чл.414 ГПК/, при съобразяване присъденото адвокатско възнаграждение на заявителя за първата инстанция, а именно- 100 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5