Присъда № 23 от 19.11.2024, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 865/2024
- Вид
- Присъда № 23
- Подписан
- 19.11.2024
- В сила
- 05.12.2024
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение второ · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 39, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 370 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 370, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 133 · Правилник за администрацията в съдилищата
Личните данни в текста са заличени.
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 23 от 19.11.2024 година по НОХД № 865/2024 година на Районен съд – Свиленград С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 318/2024 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 3497/2024 година по описа на Районна прокуратура – Хасково, М. С. – Прокурор при Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Свиленград повдига обвинение на Г. С. Н., роден на ********** година в град Димитровград, област Хасково, българин, български гражданин, живее в село **********************, неженен, с начално образование, ЕГН **********, осъждан, за това, че на 08.08.2024 година в град Свиленград, област Хасково, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – скъсване на комарник на прозорец, е отнел чужди движими вещи – черна кожена чанта на стойност 35 лв., кожено портмоне на стойност 10 лв . и пари – сумата от 6 010 евро с левова равностойност в размер на 11 754.54 лв. и 756.70 лв., или всичко на обща стойност 12 556.24 лв., от владението на Г. И. З. от град Свиленград, област Хасково, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдими ят заявява, че разбира в какво е обвинен. Подсъдимият и служебния му защитник – адвокат З. Ч., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът – адвокат З. Ч., моли за определяне на наказание на подзащитния й при наличие на смекчаващи вината обстоятелства, а именно: Лишаване от свобода в размер на 6 месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим.
В хода на съдебните прения подсъдимият поддържа казаното от защитника си като изразява съжаление за стореното и декларира, че ще спазва правомерно поведение за в бъдеще; а при дадената му последна дума отново сочи, че съжалява за случилото се и моли за по-леко наказание.
Участващият в съдебно заседание пред Районен съд – Свиленград Прокурор М. С. в хода на съдебните прения поддържа обвинени ето, така както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и субективна страни, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните – обективен и субективен признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдими я. Поради това, Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като на 1 подсъдимия бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в размер на около 1 година, което да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК , след което да се приложи редукцията на чл. 58а от НК, което да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим, като се приспадне задържането му по ЗМВР и по НПК, както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Сочи, че разноските за експертизите следва да се възложат на подсъдимия; а по отношение на веществените доказателства Съдът да се разпореди съобразно законовите разпоредби.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание, след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на основание чл.
370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от привлечения подсъдим, като същото и Съдът е уважил, след изслушването на страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства тях. Т.е. на основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе предвид, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в ДП доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 о т НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 241023005000449622 от 23.10.2024 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд – Димитровград чрез Бюро за съдимост при Районен съд – Свиленград, подсъдимият е осъждан многократно към датата на деянието като са му налагани и наказания „Лишаване от сводоба”, част от които е търпял ефективно. С последната влязла в сила на 05.06.2018 година Присъда с № 22 от 18.05.2018 година по НОХД № 190/2018 година на Районен съд – Свиленград е извършено групиране на наказанията му като е определено едно общо за изтърпяване наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 3 месеца, което да изтърпи ефективно, като последно е освободен от Затвора на 31.05.2018 година.
Съгласно Характеристични справки, изготвени от Инспектор Михаел Танев – служител на Участък – Симеоновград при РУ – Харманли и Мл.ПИ Маргаритта Джемперлиева - служител на РУ – Свиленград, Н. е криминалнопроявен, контактува с криминлнопроявени лица, занимаващи се с извършване на престъпления против личността и собствеността, системно 2 употребява и злоупотребява с алкохол и предизвиква скандали в нетрезво състояние, не зачита законите и обществените порядки, не се ползва с добро име и уважение в обществото, има криминалистически и съдебни регистрации.
Видно от Декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние, подсъдимият не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, ценни книжа, дялове в дружество, парични средства по банкови сметки и не работи, има едно малолетно дете.
На 07 срещу 08 август 2024 година, през нощта, подсъдимият Н. е заедно със своя приятелка - свидетеля М. А. Д., като обикалят в центъра на град Свиленград, област Хасково. След полунощ вече на 08.08.2024 година, когато по улиците на града няма хора, Н. решава да влезе в къща, находяща се на улица **********************, в която живее пострадалият Г. И. З., за който знае, че държи голяма сума пари в чанта и да ги открадне. Отпраща свидетеля М.Д. и когато остава сам около 02.00 часа влиза в двора на къщата през две врати, които се оказват отворени, след което се оглежда от къде може да проникне вътре в къщата и решава, че най-лесно ще е да скъса комарника на отворен прозорец и да влезе от там. Скъсва комарника и влиза през отворения прозорец в къщата на пострадалия Г. И. З. и започва да търси чантата му. Намира я в една от стаите, в която спи свидетеля З., оставена на масата. Взема я като в нея има портмоне и сумата от 6 010 евро и 756.70 лв. и бяга.
Чак на улицата отваря чантата и вижда парите. Прибира ги в себе си, а чантата изхвърля до кошове за боклук в близост до пазара на град Свиленград, след което с такси отива в село Капитан Андреево, където живее баща му, след това с влака се прибира в село Т. при семейството си. С открадната сума разплаща задълженията, които има натрупани, пазарува различни вещи и харчи по-голяма част.
Кражбата е видяна от пострадалия, който се събужда и вижда в тъмното човешки силует и въпреки, че го попита какво иска лицето не отговаря, а само взема чантата и побягва. Свидетелят Г. И. З. сигнализира органите на реда за извършената кражба.
От проведените оперативноиздирвателни мероприятия самоличността на извършителя на престъплението е установена, като Н. връща част от открадната сума.
От Заключението на изготвената по делото Оценъчна експертиза е видно, че стойността на отнетите вещи – кожени чанта и портфейл възлиза на общо 45 лв.
Разпитан в хода на ДП подсъдимият се признава за виновен по предявеното му обвинение , като дава подробни обяснения по случая и изрязява съжалие за случилото се като оправдава поведението си с недостиг на финансови средства и лошото си социолно положение. В съдебната фаза подсъдимият също се признава за виновен.
3
По делото се извършени множество процесуално-следствени действия: разпити на свидетели, включително по делегация, изискани са и са приложени писмени документи, извършени са огледи на веществени доказателства и на местопроизшествие, ведно с Албуми, получени са записи от видеонаблюдение под формата на дискове, които са прегледани (извършен е оперативен анализ) и информацията от тях е свалена на хартиен носител – Протоколи за оглед, ведно с Албуми, назначена е и е изготвена Оценъчна експертиза и т.н.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно заседание самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към ДП и приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства – свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от Съда, включват: Постановление от 13.06.2018 година за отказ да се приведе в изпълнение общото наказание „Лишаване от свобода” в размер на 1 година и 3 месеца, Протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с Албуми, Докладни записки, Протоколи за доброволно предаване, Приемо-предавателни протоколи, Заповед за задържане на лице за 24 часа, Постановление за задържане за 72 часа, Определение № 510/12.08.2024 година по ЧНД № 642/2024 година на Районен съд – Свиленград , Заключение по Оценъчна експертиза, Протоколи за оглед на веществени доказателства, ведно с Албум и, Справка за съдимост и актулна такава, Характеристични данни, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и т.н.; приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства, обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: Г. И. З., Р..И. П., М. Д.Д., М.
А.Д., С. Н. Г., П. М. Г., Ж. К.К. и И. А. А., всички те материализирани в съответни Протоколи за разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им. Разпитаните свидетели (изключая пострадалото лице) са трети лица, незаинтересовани от изхода на делото. Липсват индиции за предубедеността на полицейските служители, които само поради това си качество, макар и обективно обстоятелство, в единствената си даденост не може да обоснове съображение за тяхната заинтересованост. Още повече, след като от данните по делото не се установява свидетелите – полицейски служители, да са се намирали в някакви отношения с подсъдими я, поради което да целят увреждането му, като му припишат престъпление, което не е извършил. Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото авторство са 4 доказани пряко от направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показания на свидетелите, Справки за съдимост, Протоколи за оглед на веществени доказателства и на местопроизшествие, ведно с Албуми, Протоколи за доброволно предаване, Приемо-предавателни протоколи, Оценъчна експертиза, записи от видеонаблюдение и т.н.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – огледи, експертиза и разпити на свидетели, включително по делегация, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото му се наказание.