Решение № 11 от 06.07.2023, Районен съд - Малко Търново

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Малко Търново, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. М. Дойков при участието на секретаря Дора Ж. Папуджикова като разгледа докладваното от П. М. Дойков Административно наказателно дело № 20232140200037 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д- 63д от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба, подадена от П. Р. М., ЕГН:

**********, с адрес: с. Орлинци, общ. Средец и настоящ адрес: с. Устрем, общ. Тополовград, ул. „***“ № 21 срещу Наказателно постановление № 220299-000234 от 17.10.2022г., издадено от Мавер Тодоров – Началник РУ МВР Малко Търново, с което на жалбоподателя са наложени три наказания- на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20.00лева за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП; на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 200.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.

3 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10.00лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Наказанията са наложени на М. за това, че на 23.09.2022г., в 17.51ч., в гр.

Малко Търново на ул. „Странджа“, като водач на л.а. „БМВ“ модел „525 ТДС“ с рег. № СН****АХ, управлявайки посоченото превозно средство по суха трошенокаменна настилка, при ясно време, потеглил рязко и превъртял основните задвижващи задни колела на автомобила, при което изхвърлил чакъл и инертни материали като нанесъл имуществени вреди по паркирания пред дом № 5 л.а. „Рено“ с рег. № А****КК, като причинил ПТП с имуществени вреди по посоченото МПС и не съобщил на компетентните органи и напуснал местопроизшествието. При проверката на водача било установено, че не носи контролен талон към СУМПС. Наказващият орган е квалифицирал извършеното като деяния по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Недоволен от така наложеното наказание, П. Р. М. обжалва наложените му наказания. Наказателното постановление се оспорва като издадено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.

1

Наказаният твърди, че не е извършил вменените му нарушение. В издаденото НП липсвали конкретно, ясно и точно описан мястото и обстоятелствата , при които е било извършено нарушението. Нарушенията следвало да се установят несъмнено и всяко съмнение следвало да се тълкува в полза на наказания. Не била приложена нормата на чл. 28 от ЗАНН. Наказващият орган не бил проверил съставения АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а наред с това и всички събрани доказателства. Това водело до нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Всичко това водело и до нарушаване правото му на защита. Моли се за цялостна отмяна на наложеното наказание.

В съдебно заседание наказания се явява лично и с адв. П. М., АК гр.

Ямбол. Подадената жалба се поддържа. Отново се сочи, че деянията не са доказани. Не било доказано, че имуществените вреди по лекият автомобил „Рено“ били причинени от изхвърляне на камъчета от управлявания от М. лек автомобил. Всички доказателства, доказващи вината на М. били косвени.

Липсвал и субкетивен момент – наказаният в нито един момент не бил възприел , че по някаква причина са изхвърлени камъчета, които са причинили щети по друг автомобил. Съответно нямало как М. да съобрази поведението си с чл. 123 от ЗДвП , да остане на място и да уведоми контролните органи. Актосъставителят бил нарушил ЗАНН, като за свидетели посочил лица, които не са очевидци на деянието. Свидетелите по акта нямали никакво отношение и не са свидетели на станалото. В съставения АУАН и НП не били посочени и данните на лицето собственик на увреденото МПС. Наред с това бил нарушен и материалния закон – в чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП били посочени три хипотези, но не ставало ясно коя точно е приложимата спрямо наказания и според която му се вменява виновно поведение. Наред с това са касаело и за маловажен случай по смисъла на ЗАНН. Не били описани и щетите по лекия автомобил, въпреки че в АУАН и НП се сочело, че има такива. Наказващият орган не изложил и мотиви защо е избрал наказание в размер на 3 месеца лишаване от право да се управлява МПС, при наличие на норма определяща наказанието в граница от един до шест месеца. Моли се за отмяна на наложеното наказание.

Административнонаказващият орган не се явява в съдебно заседание.

Районна прокуратура гр. Бургас, ТО Малко Търново, не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 23.09.2022г. свидетелят А. Д. Х. , живущ в гр. Малко Търново бил на празненство. Х. бил собственик на л.а. „Рено“ с рег. № А****КК. При свидетеля дошъл познатият му П. Г., който му казал, че жалбоподателят П. Р.

М. бил „въртял“ гуми пред дома му. От действията на гумите на колата били изхвърчали камъни, които одраскали боята на преден ляв калник и предна лява врата. Х. отишъл пред дома си и установил щетите по автомобила.

Свидетелят поискал да се свърже с М. и да се изяснят за причинените щети.

Х. позвънил на мобилния телефон на М. и на повикването отговорил бащата на жалбоподателя, понеже М. шофирал. Х. обяснил по каква причина го търси, но му било отговорено, че М. няма да се върне в гр. Малко Търново.

Свидетелят заявил, че ще уведоми РУ Малко Търново, но въпреки намесата на полицейските служители М. се отнесъл по същия начин към станалото.

2

Свидетелят Я. И. А. , служител на РУ Малко Търново, разказва, че на 23.09.2022г. е изпълнявал служебните си задължения, когато е получил сигнал от св. А. Х.. Информацията, която била представена на св. А. била, че жалбоподателят П. М. е причинил щети по лекия автомобил на Х., след като при потегляне е пребоксувал, изхвърлил е чакъл и са били причинени побитости по паркирания лек автомобил. По лекия автомобил имало побитости по предната лява врата и преден ляв калник. М. не бил установен на място. Полицай А. се свързал по телефона с жалбоподателя и му указал да се върне, за да бъде попълнен констативен протокол за ПТП, но М. отказал да изпълни разпореждането. Свидетелят поискал съдействие от служители на МВР намиращи се в с. Крушевец, които спрели М.. Полицай А. отишъл на място и разговярал с П. М.. Свидетелят сочи, че М. му обяснил, че в момента на потегляне не разбрал, че е изхвърлил камъчета и че е причинил щети на другия лек автомобил. За последното узнал едва след разговора с А. Х.. При проверката полицай А. установил също, че П. Михайло не носи и контролен талон към СУМПС. Свидетелят съставил спрямо жалбоподателят АУАН Серия GA № 661263/ 23.09.2022г. В законоустановения срок срещу П. Р. М. било съставено оспореното Наказателно постановление № 22-0299-000234 от 17.10.2022г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН Серия GA № 661263/ 23.09.2022г. на РУ Малко Търново, Наказателно постановление № 22-0299-000234 от 17.10.2022г., справка за нарушител/ водач, сведение, писмени доказателства, свидетелските показания на разпитания в хода на съдебното следствие Я. И.

А. и А. Д. Х..

От правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от лице имащо правен интерес, чрез наказващия орган, в законоустановения по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за това седмодневен срок. И АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентните органи.

Разгледана по същество е частично основателна.

Видно от събраните гласни и писмени доказателства П. Р. М. е правоспособен водач на моторно превозно средство. На 23.09.2022г. М. се е намирал в гр. Малко Търново на ул. „Странджа“ пред № 5. Жалбоподателят е управлява л.а. „БМВ“ модел „525 ТДС“ с рег. № СН****АХ. От събраните доказателства се установява, че настилката на улицата е била трошенокаменна , като при потегляне М. е превъртял задните задвижващи колела, изхвърлил е чакъл и инертни материали по лекия автомобил на свидетеля Х.. М. не спори, че в действителност е потеглил по посочения начин и са настъпили щети по автомобила на Х.. Съгласно §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, „пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В настоящия случай административното обвинение спрямо М. е за това, че е причинил имуществени вреди по лекия автомобил на Х., не е съобщил на органите и е напуснал произшествието.

На първо място П. Р. М. е наказан за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за това, че като участник в движението е създал пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, за което е наказан по реда на чл. 185 от ЗДвП с глоба в размер на 20.00лева. Настоящият 3 състав намира, че наказателното постановление следва да се отмени в тази му част. Видно от представения АУАН подобно административно обвинение не е предявявано на М. при съставяне на АУАН. Твърденията за нарушение на нормата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се явяват едва при издаване на наказателното постановление от страна на наказващия орган. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН АУАН трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Видно от АУАН такива обстоятелства и такова нарушение като посоченото в НП не са предявявани на М. при съставяне на АУАН. В случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, поради това, че не е допусната нередност на съставения АУАН, а М. е наказан за нарушение, което не му е било предявено с АУАН. Наред с това следва да се отчете, че санкционната норма на чл. 185 от ЗДвП сочи, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лева. С оспореното наказателно постановление М. е наказан и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП за това, че е причинил имуществени вреди на друго превозно средство. По този начин , с налагане на наказания по чл. 185 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП М. е наказан два пъти за едно и също деяние. Настоящият състав счита, че нормата на чл. 5, ал.

1, т. 1 от ЗДвП е обща и не следва да се прилага, когато елементите от състава на нарушението са предмет на уредба със специална норма, която е приложена спрямо наказания. ( в този смисъл Решение № 28/ 07.01.2022г. по КАНД № 2577/ 2021г. на Административен съд гр. Бургас).

На следващо място, на отмяна подлежи и наказанието на П. М. за деянието по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. М. е наказан за това, че като причинил ПТП с имуществени вреди по л.а. „Рено“ с рег. № А****КК не съобщил на компетентните органи и напуснал местопроизшествието. На първо място следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 123, ал.1, т. 3 от ЗДвП предлага няколко хипотези , описани в б. „а“, „б“ и „в“. От наказателното постановление не става ясно коя от визираните в закона хипотези е вменена като нарушение на М.. По делото не се спори, че по л.а.

„Рено“ с рег. № А****КК са причинени имуществени вреди. В подобен случай т. 3 на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП създава задължения за водачите, които включват: по б. „а“- да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, по б. „б“ - ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и по б. „в“ - ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В случая не става ясно за кое от деянията по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП П. М. е наказан. От описанието на обстоятелствата по делото не може да се предполага каква е била волята на наказващия орган и да се извлича приложимата правна норма , изисквана от чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В наказателното постановление не е посочено коя от хипотезите на посочената разпоредба е нарушена. Според настоящия състав там се съдържа алгоритъм за действие от страна на водача, който включва съдействие за установяване на вредите, а след това, в зависимост от това дали между участниците в ПТП има съгласие за обстоятелствата за настъпването му или 4 не, последващите им действия. В наказателното постановление, от така изложените обстоятелства, не става ясно какво е нарушението извършено от М.. Посочено е, че жалбоподателят е санкциониран за това, че след като е причинил ПТП не е съобщил на компетентните органи и е напуснал местопроизшествието. Така изложеното сочи на това наказващият орган да е възприел, че М. е извършил нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП , но в наказателното постановление липсва посочване в пълнота на нормата, която се твърди, че жалбоподателят е нарушил. Наред с това съдът намира, че липсват доказателства деянието да е доказано от субективна страна, а от изслушаните свидетелски показания дори може да се приеме и обратното. По делото наказващият орган не доказа, че М. е знаел, че с действията си е причинил щети по другия лек автомобил. Свидетелят Я. А. сочи, че М. е разбрал за станалото едва след като е бил потърсен първо от св. А. Д. Х., а след това и от самия А.. До този момент М. не е знаел, че вследствие на потеглянето на автомобила по този собственост на Х. има щети. По тези съображения следва наказателното постановление да бъде отменено и в тази му част. ( в горния смисъл Решение № 902/ 17.07.2020г. по КАНД № 692/ 2020г. на Административен съд гр. Бургас).