Определение № 167 от 23.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 167 гр. Пловдив, 20.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20225300503239 по описа за 2022 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Банка ДСК „ АД, ЕИК 121830616 срещу Разпореждане от 20.11.2022 г., обективирано в Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 8203/20.11.2022 г. по ч.гр.д. № 13 709/2022 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател вх. № 75 637/ 27.09.2022 г. за издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение на парично задължение досежно претендираните със заявлението вземания по отношение на поръчителя К. Д. М. – изцяло, а по отношение на кредитополучателя М. Е. Я. – досежно вземанията, съставляващи обезщетение за забава в размер на 413, 76 лв. и дължими разходи по изискуем кредит в размер на 120 лева.

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението и срещу двамата солидарни длъжници за всички претендирани вземания.

Претендират се разноските – заплатената ДТ от 76, 27 лв., както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от кредитор „ Банка ДСК „ АД, ЕИК 121830616 срещу М. Е. Я. като кредитополучател и К. Д. М. като поръчител Заявление по чл. 417 от ГПК с приложен към него документ по т. 2, с което се иска издаване на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист за ангажиране солидарната отговорност на длъжниците за следните вземания: 5 515 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението 27.09.2022 г. до окончателното й изплащане, като претендираната сума съставлява цялата дължима се по договора за кредит главница на основание настъпила на 08.09.2022 г. предсрочна изискумост на кредита; 1 549, 44 лв. – договорна лихва за период 28.07.2020 г. – 07.09.2022 г. / до датата на предсрочната изискуемост /; 29,11 лв. – законна лихва за забава от 08.09.2022 г. до 26.09.2022 г.; 413, 76 лв. - обезщетение за забава / лихвена надбавка за 1 забава / за период 28.07.2020 г. – 07.09.2022 г. и 120 лв. – дължими разходи при изискуем кредит.

В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича вземането / е посочено, че процесните вземания произтичат от сключен на 12.02.2015 г. Договор за кредит за текущо потребление и два анекса към него, съответно от дати 29.01.2016 г. и 01.07.2020 г. и Извлечение от сметка – представени по делото, ведно с погасителните планове и ОУ на банката. Представена към заявлението е и нотариална покана до длъжника - кредипотопучател за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – връчена на домашния й адрес чрез родител с посочени три имена.

С допълнителна молба / л. 48 от първоинстанционното дело /, депозирана в изпълнение на дадени от съда указания, заявителят е пояснил още, че основанието на претендираното обезщетение за забава в размер на 413, 76 лв. е т. 18.1 от Раздел VII „ Отговорност и санкции „ от ОУ, действащи и приети от насрещната страна към датата на Допълнителното споразумение от 01.07.2020 г. във вр. с т. 19.1 от Раздел VII „ Отговорност и санкции „ от същите ОУ – идентична с т. 19.1 от Раздел VII „ Отговорност и санкции „ от ОУ, действащи и приети и към датата на предходното допълнително споразумение от 29.01.2016 г.. Посочил е още, че това обезщетение е начислено при лихвен процент 10% годишно само върху частта просрочена главница в неплатените анюитетни погасителни вноски. Относно претендираните 120 лв. като разходи при изискуем кредит е посочено, че основанието на това вземане се съдържа в т. 5 от Приложение № 3 /Такси по кредити за текущо потребление /, както и че същото съставлява фиксиран като размер разход при изискуем кредит.

За да постанови отказ по заявлението срещу длъжника – кредитополучател досежно претенциите за сумата 413, 76 лв. - обезщетението за забава върху просрочените главници до датата на предсрочната изискуемост в размер, съставляващо лихвената надбавка за забава от 10% по казаните ОУ и за сумата 120 лв., съставляващо дължими разходи при изискуем кредит съгласно клаузата на т. 5 от Приложение № 3 /Такси по кредити за текущо потребление / съдът е приел следното:

Клаузата от ОУ - на която се основава първо посоченото вземане, предвижда обезщетение за забава не в размер на 10%, а в размер от 22,95 % / договорната лихва от 12,95% плюс надбавка от 10% /, поради което е налице обоснована вероятност това вземане на банката да се основава на неравноправна клауза, с която се заобикаля забраната на чл. 33 ал. 2 от ЗПК. В тази насока е прието да е без значение заявеното твърдение че претендираните 413, 76 лв. са само лихвената надбавка от 10 %, доколкото основанието на това вземане е горепосочената клауза, предвиждаща друго;

Относно Клаузата на т. 5 от Приложение № 3 /Такси по кредити за текущо потребление / - на която се основава второ посоченото вземане, е налице обоснована вероятност за неравноправност на основание чл. 143 т. 5 от ЗЗП, тъй като същата не сочи реални разходи на кредитора / направени или разумно би могло да се очаква да бъдат направени / във връзка с изискуемостта на просрочения кредит, а предварително фиксирана по основание и размер сума, дължима се независимо от настъпили или разумно очаквани да настъпят разходи. Тоест съставлява отнапред уговорено по основание и размер задължение за потребителя при допуснато от него забавено изпълнение, извън и наред с останалите такива за същата забава.

За Отказа за всички вземания по заявлението досежно длъжника – поръчител, съдът е приел че с двете допълнителни споразумения – сключени само между кредитора и кредитополучателя, са договорени утежнени условия по кредита / удължен е уговорения краен срок за изпълнение и е увеличен размера на месечната анюитетна вноска /, водещи до по голям размер на дълга, за който поръчителят не носи отговорност. В тази насока е 2 цитирана практика на ВКС / Решение № 225/3.8.2016 г. на ВКС по т.д. № 3696/2014 г., Първо т.о. и Решение № 337/15.05.2019 г. на ВКС по т.д. № 2085/2016 г., Второ т.о. / , съгласно която при договори с продължащо изпълнение / какъвто е процесния / поръчителят се освобождава от отговорност единствено за задълженията с падеж, следващ първоначално договорения такъв – в т.ч. и в хипотеза на обявена предсрочна изискуемост на кредита поради неизпълнение на задължения с падежи, настъпили преди първоначално уговорения краен падеж. Съответно за задълженията, произтичащи от удължаването на крайния падеж както и за задължения, утежняващи положението на поръчителя и договорени без негово участие - освен ако същите не обективират новация по смисъла на чл. 107 от ЗЗД, поръчителят се освобождава от отговорност – отговорността му остава ограничена до задълженията на длъжника по кредита такива каквито те са били поети към сключването на договора за поръчителство. По така изложените доводи е прието, че в случая отговорността на поръчителя е отпаднала за вноските след първоначално уговорения краен падеж и не е възниквала за тези вследствие утежнените с анексите условия, съответно няма как заповедта срещу поръчителя да бъде издадена за вземания, идентични с тези на кредитополучателя – каквото е искането по заявлението и представеното извлечение от сметка.

Частният жалбоподател поддържа че изводите на съда по отказа са неправилни.

Настоява клаузата от ОУ, предвиждаща лихвената надбавка за забава в размер на 10 % върху вноските, съставляващи главница по кредита, да не е в противоречие с императивната норма на чл. 33 ал. 2 от ЗПК, тъй като същата имала за цел да изясни на длъжниците, че възнаградителна лихва се дължи върху главниците и в случай на забава в изплащането им, както и че освен тази възнаградителна лихва върху просрочените главници за срока на забавата се дължи и обезщетение за забава в размер на 10 % - равняващо се на законната лихва за процесния срок на забавата. Така формулирана и договорена клаузата не противоречи на императивно установената забрана за начисляване на обезщетение за забава в размер над законната лихва.

Настоява клаузата на т. 5 от Приложение № 3 /Такси по кредити за текущо потребление / да не е неравноправна, тъй като дължимата се на основание на нея отнапред фиксирана сума от 120 лв. като разходи при изискуем кредит се основава на задълбочена предварителна оценка на вредите, които биха настъпили от неизпълнение задължението на кредитополучателя да осигурява необходимото съдействие за получаване на изходящата от банката кореспонденция при допуснато от негова страна забава при изпълнение на задълженията му по кредита и обявяване на същия за предсрочно изискуем вследствие тази забава. Предварителното определяне на размера на разходите във връзка с тези вреди не попада в ограничителния режим на чл. 10а от ЗПК, тъй като те / разходите / не съставляват такса за управление на кредита по смисъла на така посочената разпоредба.

Относно отхвърляне на заявлението изцяло по отношение на поръчителя поддържа, че – противно на приетото от районния съд, с анексите не се удължава крайния срок за изпълнение, напротив – в същите изрично е отразено, че той остава непроменен, което е видно и от представените към тях погасителни планове. С анексите не са договорени и други утежняващи кредита условия, напротив – договорени са по благоприятни такива и конкретно относно договорната/ възнаградителна лихва, а сам по себе си по големия размер на месечните погасителни вноски до първоначално договорения краен падеж не обоснова извод за утежнени условия – както неправилно приел съда, тъй като причините за този размер може да са различно естество, като напр. по висок размер на променливата компонента на възнаградителната лихва / 6 – месечния Sofibor /, забава на длъжника по действащите преди подписването на анексите погасителни планове – които факти и обстоятелства заявителят носи доказателствена тежест да установи при условие на пълно главно доказване в бъдещо исково производство по чл. 422 от ГПК посредством 3 заключение на ССчЕ, евентуално и други доказателства. В тази връзка се поддържа, че отказа по заявлението срещу поръчителя досежно главницата 5 515 лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението; договорната лихва 1 549, 44 лв. за период 28.07.2020 г. – 07.09.2022 г. / до датата на предсрочната изискуемост / и 29,11 лв. – законна лихва за забава от 08.09.2022 г. до 27.09.2022 г. / датата на депозиране на заявлението в съда / се основава на хипотетични преценки на съда на данни, стоящи извън несъдебното изпълнително основание и извън дължимата се от съда преценка по чл. 411 ал. 2 т.т. 2 и 3 от ГПК, като така съдът е надвишил дадените му от закона правомощия в заповедното производство.

Споделя се извода на първоинстанционния съд за обоснована вероятност за нищожност на клаузата от ОУ, на която се основава вземането, съставляващо обезщетение за забава/ лихвена надбавка за забава / за период 28.07.2020 г. – 08.09.2022 г. / датата на предсрочната изискуемост. Тази клауза гласи, че при забава в плащането на месечната вноска върху частта от вноската, съставляваща главница се начислява – считано от забавата, лихва в размер на договорната такава, увеличена с надбавка от 10 %. Т.е. клаузата предвижда обезщетение за забава в размер над законната лихва. Нищожната клауза не поражда действие – както изцяло, така и частично, поради което е без значение, че в случая това обезщетение се претендира в размер само на надбавката от 10%. Така претендираното обезщетение при липса на възведеното правопораждащо го основание / нищожност на клаузата /, не се дължи.