Акт от 09.12.2022, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е

Д Е Л Е Н И Е

№ 541 град Велико Търново, 09.12.2022 г.

Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в закрито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ като разгледа докладваното от съдия

Калчев адм. дело № 745/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба на ***Й. Й. като пълномощник на Професионална гимназия по електроника „Александър Ст. Попов“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Велико Търново, ул.

„Никола Гинев“ №2, представлявана от директора Н.И.Н., срещу Разрешение за строеж № 56 от 01.03.2022 г. на главния архитект на Община Велико Търново. Жалбоподателят излага доводи, че разрешението за строеж е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Към жалбата прилага Акт за публична държавна собственост № 876/27.08.2001 г. за поземлен имот парцел II в кв. 237 и разположените в него сгради. Съгласно отразеното в акта, предоставени са права върху имота на Министерството на образованието и науката-Техникум по електроника „Ал. Ст. Попов“, Велико Търново. Впоследствие през 2003 г. техникумът е преобразуван в Професионална гимназия по електроника „Александър Ст. Попов“ – В. Търново. От жалбоподателя е представена и справка от СГКК – В. Търново, според която ПИ с идентификатор *** е публична държавна собственост, като Професионална гимназия по електроника „Александър Ст. Попов“ има право на ползване.

От приложените от жалбоподателя и от ответника материали се установява, че с Разрешение за строеж № 56 от 01.03.2022 г. главният архитект на Община Велико Търново е разрешил на „Електроразпределение Север“ АД – възложител, Община Велико Търново (собственик на ул. „Арх. Георги Козарев“ /ПИ с идентификатор *** по КККР гр. В. Търново/ и УПИ IX от кв. 237 по плана на гр. В. Търново /ПИ с идентификатор *** по КККР) и

„Конекс“ ООД (собственик на УПИ VII по плана на гр. В.

Търново/ПИ с идентификатор *** по КККР) извършването на строеж III категория: „Външно кабелно електрозахранване 1 kV на многофункционални сгради за търговия и услуги“, Етап I – Сграда А – Търговия и офиси и Етап II – Сграда Б – Хотел две звезди. Според разрешението за строеж трасето е от ТП „Радиотехникум“, вграден в сградата на Техникум по електроника „А.С. Попов“ (сграда с идентификатор *** в УПИ II, кв. 237 по плана на гр. В. Търново), преминава през ПИ с идентификатор *** – държавна публична собственост, продължава в съседния УПИ IX от кв. 237 (ПИ с идентификатор ***, общинска публична собственост с отреждане – за озеленяване) до сграда с идентификатор *** достигайки до ул. „Арх. Георги Козарев“ /ПИ с идентификатор *** по КККР/, монтиране на кабелен шкаф и ел. табло на северната фасада на сграда в имот УПИ VII от кв. 237 (ПИ с идентификатор ***).

С оглед изложените факти настоящият съдебен състав намира, че жалбата е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.

126 от АПК, съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице в определените от АПК или друг закон случаи. Кои са заинтересуваните лица, на които следва да бъде съобщено за издадено разрешение за строеж посочва чл.

149, ал. 2 от ЗУТ. И в четирите хипотези на нормата заинтересуваните лица трябва да са собственици или носители на ограничени вещни права (в поземления имот, или в сградата, или в етажната собственост).

Доколкото строежът, предмет на обжалваното разрешение, не е жилищна сграда или в режим на етажна собственост и не са налице предпоставките по чл.

39, ал. 2 от ЗУТ, легитимацията на жалбоподателя да оспори разрешението за строеж в хипотезите по чл.

149, ал. 2, т. 2, 3 и 4 от ЗУТ е изключена, но правен интерес за обжалване на разрешителния акт не е и заявен на тези основания.

Съдът намира, че ПГЕ „Александър Ст.

Попов“ не е заинтересувано лице и по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Видно от приложения към жалбата Акт № 876 за публична държавна собственост поземлен имот парцел II в кв. 237 по плана на града /ПИ с идентификатор *** по КККР/ е именно публична собственост на държавата. Следователно собственик на имота е държавата, а не Министерството на образованието и науката, нито жалбоподателя ПГЕ „Александър Ст. Попов“. Съгласно чл.

31, ал. 2 от ГПК, приложим на основание чл.

144 от АПК по дела, които се отнасят до недвижими имоти – държавна собственост (какъвто несъмнено е настоящият случай) – държавата се представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тоест, за да бъдеше допустима жалбата, тя следваше да е подадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, а не от настоящия жалбоподател или от някой друг.

Обстоятелството, че в т. 9 от акта за държавна собственост е записано, че върху имота са предоставени права на Министерството на образованието и науката – Техникум по електроника (понастоящем Професионална гимназия по електроника)

„Ал. Ст. Попов“ – не променя този извод. Съгласно чл. 302, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование държавните и общинските недвижими имоти, предоставени за управление на държавните и общинските училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие, са публична държавна, съответно публична общинска собственост. Посоченото предоставяне на права представлява предоставяне безвъзмездно за управление на имота – държавна собственост на юридическо лице на бюджетна издръжка – в случая ПГЕ „Ал. Ст.

Попов“, което включва правомощията да го владее, ползва и поддържа от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност, съгласно чл.

15, ал. 1 и 3, във връзка с чл.14, ал. 3 от Закона за държавната собственост. Правото на управление не е собственическо, нито ограничено вещно право. Под този термин не се има предвид определено вещно право, а само конкретно проявление на правото на собственост на държавата и не включва правомощието да се предявяват искове и жалби пред съд, и изобщо участието в съдебни спорове, свързани с предоставения за управление имот – така напр. и Определение № 7662 от 9.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2679/2010 г., II о. Министерство на образованието и науката и ПГЕ „Ал. Ст. Попов“ не са собственици, нито носители на ограничени вещни права, оттам не са заинтересувани лица от издаването на разрешението за строеж и не са активно легитимирани да го обжалват пред съд. В същият смисъл следва да се тълкува и чл.

183, ал. 3 от ЗУТ, предвиждащ когато държавата е собственик на имот в сграда - етажна собственост, съгласието по ал. 2 да е в писмена форма. Нормата препраща към ППЗДС относно условията и реда за сключване на договорите, както и за даването на съгласие, но не променя титуляра на собствеността - държавата, както и процесуалната му легитимация да обжалва разрешението за строеж.

Посочените обстоятелства дават възможност да се направи извода, че е налице хипотезата на чл.

159, т. 4 от АПК, т.е. жалбоподателят не е засегнат от правния спор, поради което няма правен интерес от оспорването.

Следователно настоящата жалба е недопустима, а производството следва да бъде прекратено.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ

БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Професионална гимназия по електроника „Александър Ст. Попов“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. Велико Търново, ***, представлявана от директора Н.И.Н., срещу Разрешение за строеж № 56 от 01.03.2022 г. на главния архитект на Община Велико Търново.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 745/2022 г. по описа на Административен съд - Велико Търново.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: