Определение № 403 от 10.07.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Варна, 10.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Н.а

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20253001000309 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от името на Н. П. Н. против определение рег. 1359/14.03.2025г. по електронно дело 20243100101536 (ГД№1536/2024г.), по описа на Окръжен съд – Варна, с което е прекратено като недопустимо производството по делото, образувано по предявен от жалбоподателя срещу сдружение „Ловно рибарско дружество Варна 2012“ иск за отмяна на незаконосъобразно решение на УС на ЮЛНЦ, евентуално за установяване на нищожност на същия акт.

Частната жалба, е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна(ищец), чрез надлежно овластен пълномощник, срещу определение, с което е отречено процесуалното право на защита на жалбоподателя. Производството по този обжалваем акт е допустимо.

Жалбоподателят ищец, чрез адвокат С., се оплаква за неправилно приложен закон от първата инстанция, която превратно е изтълкувала правилото на чл. 25 ал. 4 вр. ал. 2 ЗЮЛНЦ и не е съобразила съдържанието на устава на сдружението, според който общото събрание е делегирало на други органи (ОС на дружина и УС на сдружението) правомощията си за изключване на член, като тяхното произнасяне не подлежи на следващо преразглеждане в рамките на структурата на ЮЛ. Според жалбоподателя тази организационна уредба налага окончателните решения на тези органи да се третират като такива на върховния орган и съответно като подлежащи на съдебен контрол актове, а практиката на съдилищата, установено в други фактически хипотези не следва да ограничава достъпа до правосъдие в този конкретен случай. Отделно се сочат и оплаквания по преценката на интереса на ищеца да търси евентуалното установяване на нищожност на акта на сдружението, без да се съобрази разликата в материалните и процесуалните предпоставки за това искане и задължението за служебен контрол на съдилищата, вкл. и на въззивната инстанция, за действителност на сделките, 1 пояснено в ТРОСГТК 1/2020г на ВКС. Моли за отмяна на необоснованото и незаконосъобразно прекратително определение и връщане на делото за продължаване на разглеждане на предявения иск, евентуално за служебно обявяване на нищожност на решението на УС на сдружението от въззивния съд.

Насрещна страна на този етап от производството не е конституирана( чл.

130 ГПК).

За да се произнесе по спорния процесуален въпрос, въззивният съд съобразява следното:

Прекратеното производството е било образувано по искова молба, с която е предявен иск на член на сдружение „Ловно-рибарско дружество Варна 2012“ за отмяна на незаконосъобразно решение за изключването му, конкретизирано изрично като протоколиран акт на Управителния съвет на юридическото лице. Наред с обосновката на своето членство, ищецът е описал обстоятелствата по вземането на това решение като необоснована и незаконосъобразна санкция: първоначално немотивирано и без предварително изслушване, решение за изключването му от ловната дружина „Китка“ като протокол от 30.04.24г на УС на дружината, му е бил връчен на 15.05.24г.; това решение е било оспорено от ищеца пред Председателя на сдружението, подкрепен от повече от половината от членуващите в тази дружина членове; жалбата срещу наложеното наказание е била уважена от представляващия сдружението председател като предложението за на ръководството на ловната дружина е върнато за ново разглеждане, а на 17.06.2024г. това предложение, включващо изключването на ищеца е било прието на заседание на УС на сдружението, протоколирано като единодушно решение на този орган. Именно това решение е посочено от ищеца като предмет на поисканата от съда защита, като при предявяване на иска за отмяната му са посочени нарушения на предвидената процедурата по свикване на управителния орган и правилата, установени в устава на дружеството за налагане на наказание след обявяване на конкретни нарушения от специалните хипотези на този вид санкция, изслушване на обясненията на наказвания член и съобразяване на конкретни доказателства. В уточняваща молба ищецът е посочил като главно основание за отмяна на незаконосъобразното решение за неговото изключване обосновката на предложението с бланкетно посочени нарушения извън предвидените изчерпателно в устава (чл.21 ал.1 вр. чл. 20 ал.1 б.“г“) като предпоставки за това наказание, а като евентуално основание допуснатите процедурни нарушения (изслушване на наказвания след събиране на доказателства за индивидуализация на наказанието според тежестта на нарушението; липса на изискуемо мнозинство от 2/3 от членовете на сдружението). Изрично е обоснован и интересът от защита именно срещу процесното решение на управителния съвет, като жалбоподателят се е позовал на специален текст от устава, уреждащ реда за оспорване на решенията за изключване пред делегираните с това правомощие органи. Допълнително е формулирано евентуално искане за прогласяване на нищожност на същото решение на УС, в случай че съдът приеме, че не този орган, а само общото събрание на сдружението е бил компетентен да налага посоченото наказание на ищеца.

Тъй като други основания за тази форма на недействителност не са били 2 обосновани, по указание на съда, с втората уточняваща молба ищецът е обосновал, че посоченото решение на УС е прието от ненадлежен орган, евентуално ако УС е имал такава компетентност, решението му противоречи на добрите нрави(с делегирането на права се препятства защитата пред компетентен съд). Интересът от исканото установяване на нищожността е обоснован с липсата на друга предвидена в устава възможност за защита на правото му на членство, нарушено от сдружението с неправилно и незаконосъобразно наложено наказание от орган с делегирана компетентност.

След като е преценил така обоснования интерес, първоинстанционният съд е намерил, че макар и легитимиран като член на сдружението, ищецът не разполага с общо право да иска отмяна на незаконосъобразните решения на други органи, а само тези общо събрание на сдружението, посочени в чл. 22 ал. 4 ЗЮЛНЦ, а интересът му от каквато и да е искова защита, не може да се извлича от разпоредба в устав, ограничаваща императивното правило за необходимо произнасяне на върховния колективен орган преди сезирането на съда.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Предвид изрично възпроизведената и в жалбата обосновка, няма никакво съмнение, че ищецът търси защита на своя индивидуален интерес като член на сдружение с нестопанска цел, накърнен с взето от управителен орган решение за изключване. Както сам ищецът е посочил, според устава на ловно-рибарското сдружение, наред с общите събрания на дружинките (основни организационни звена обединяващи членовете на териториален или клубен принцип), Управителния съвет на сдружението също има компетентност да налага наказания на членовете, вкл. и най-тежкото от тях „изключване“. Съответно, пак по твърденията на ищеца (съотвестващи и на обявения в ЕПЗЕУ по партидата на юридическото лице в ТРРЮРНЦ документ), уставът урежда и двустепенен вътрешен контрол, като право да разглеждат жалби срещу наложените наказания, препратени от наказващи органи имат горестоящите органи, съответно УС за решенията на събранията на дружинките и Общото събрание на сдружението за решенията на УС.

Ищецът твърди, че актът, с който е бил лишен от членство е издаден от УС, но не в резултат на оспорено решение на дружинката, в която членува, а поради самостоятелно преценяване на предложение за налагане на наказание от ръководството на тази дружинка. При тези твърдения и въззивният съд намира, че липсва интерес за сезиране на съд с искане за контрол върху посоченото решение на управителен орган на сдружението.

В съдебната практика трайно е наложено разбирането, че приложимият ред за оспорване на конкретно решение, взето от орган на сдруженията по чл.

19 ЗЮЛНЦ и чл. 37 ЗЮЛНЦ, се извършва във всеки отделен случай според компетентността на органа, от който изхожда решението. Компетентността е разграничителният критерий, от който зависи отговора на въпроса дали членовете на сдружението следва да се защитят срещу незаконосъобразното или противоуставно решение по пътя на оспорването му пред върховния орган - чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, или трябва да предявят иск за отмяната му пред съда 3 при условията и в преклузивните срокове на чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ(Решение № 179 от 5.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1023/2010 г., II т. о., ТК). В случая двустепенния контрол, предвиден в устава не е изчерпан, тъй като посоченото от ищеца решение на делегирания УС не е било оспорено и пред ОС на сдружението. Ирелевантно е позоваването на предходните действия на ръководството на дружината, доколкото не само че същите са били отменени от по-горестоящия управителен и представителен орган, но и сами по себе си са възприети от произнеслия се УС като „предложение“, а не като обжалван акт, породил вече своите последици. Затова като тълкува в съвкупност клаузите от устава, уреждащи видовете наказания и органите, които могат да ги налагат (чл. 22 ал. 5 и 8 и чл. 29 ал. 7 от устава) въззивният съд намира, че само ако решението е взето с квалифицирано мнозинство от членове на общо събрание на дружинката, УС може да го проконтролира по жалба и едва тогава ще се постави и въпроса за приложението на чл. 22 ал. 9 от устава и уговореното там приравняване на решението на този делегиран орган с обжалваем акт на върховния орган на сдружението. Затова и доводите на жалбоподателя за игнориране на задължителните за члена на сдружението разпоредби на устава не са относими към фактите по този случай. Напротив, при наличие на първо произнасяне на принципно овластения с такава компетентност УС, въпросът за законосъобразността на взетото от него решение е следвало да се постави от заинтересованото лице пред общото събрание, и едва неговото решение може да се оспорва с иск пред съда. Затова не може да се квалифицира като отказ от правосъдие и накърняване на конституционно право на справедлив процес изискването на съда за предварително изчерпване на предоставената в полза на члена на сдружението „вътрешна защита“, респективно стриктното прилагане на закона, уреждащ потестативното право за отмяна на актове само на върховните органи на сдружението.

Отделен е въпросът, че както е посочил в мотивите си първоинстанционния съд, дори и при изчерпване на вътрешния ред за защита с жалба пред УС, самото „рестриктивно“ правило от устава би се оказало в пряко противоречие с чл. 22 ал. З ЗЮЛНЦ, гарантиращ на всеки участник в сдружение максималната степен на защита на правото на членство, изискваща контрол от върховния колективен орган на юридическото лице, за упражняването на присъщата му компетентност от делегираните други органи във вътрешната структура на съответното сдружение. За да бъде обаче реализирана тази защита при спазване на изискванията за интерес от предявяване на иска по чл. 25, ал. 4 и ал. 6 ЗЮЛНЦ, страната следва да може да инвидидуализира конкретен акт на общото събрание на сдружението, а в случая ищецът признава категорично, че не е сезирал този орган и съответно липсва такова произнасяне. Съдебен контрол върху непроизнесени решения не е възможен.

Изцяло неотносими към конкретния спор са доводите относно евентуално поясненото искане за установяване на нищожност на решението на УС. Задълженията на съдилищата за служебен контрол за валидност на актове, от които произтичат заявени за защита права се отнасят до правопораждащи договорни основания. Правилата за недействителност на договорите, приложими и за едностранни сделки, обаче нямат приложение за 4 многостранните сделки – решения, израз на воля на юридически лица, формирана чрез органите им. Задължителни разяснения в този смисъл са дадени с ТРОСГК 1/2002 на ВКС. Затова, сами по себе си нарушенията на закона и устава, не могат да обосноват хипотеза на нищожност по чл. 26 ЗЗД, тъй като се уреждат като основания за пораждане на конститутивен иск за отмяна на сделката-решение(предявен като основен иск). Затова и при защита на вътрешни отношения между член и юридическо лице, указанията на служебен контрол по чл. 7 ГПК, дадени с ТРОСГТК 1/2020г на ВКС могат да се приложат само доколкото самия ищец се позовава на някаква сделка, пораждаща правата му, но не и спрямо процесното решение, чието съществуване като акт на орган на сдружението ищецът посочва за да обоснове изначално интерес от съдебна защита.