Определение № 2542 от 27.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2542 гр. Пловдив, 25.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502418 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 203670940; против Разпореждане № 21717/26,07,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 11568/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. (на РС Девин) № 1481/02,05,2024 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник С. М. С., ЕГН **********; за вземания, дължими по Договор за поръчителство от 26,08,2022 г., сключен между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечение задължения по договор за кредит от 26,08,022 г. между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно и иска да се отмени първоинстанционното разпореждане и да се разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 203670940; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК 1 срещу С. М. С., ЕГН **********; за вземания по посочения по-горе договор за поръчителство, които дружеството-заявител е придобило въз основа на Приложение 1/11,10,2023 г. към Договор за цесия от 01,02,2022 г.

С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението като е приел, че е налице обоснована вероятност вземанията да се основават на неравноправни клаузи.

Настоящата инстанция споделя този извод по следните съображения:

Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

В процесния договор за потребителски кредит се предвижда предоставяне на кредит при задължение на кредитополучателя в определен срок от сключване на договора да представи на кредитора обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство от одобрено от кредитодателя юридическо лице. Изрично в договора се предвижда при непредоставяне на съответното обезпечение, заявлението да се счита неодобрено и договорът да не породи действие.

В случая е сключен договор за поръчителство, съгласно който на поръчителя се дължи възнаграждение. Същото представлява разход във връзка с договора за кредит по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК, която предвижда, че „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати. Следователно уговореното с договора за поръчителство възнаграждение представлява разход, който произтича от и е пряко свързан с договора за кредит, и е следвало да бъде взето предвид при определяне на ГПР.

От съдържанието на договора не се установява този разход да е включен в ГПР, поради което може да се направи обоснован извод, че потребителят е въведен в заблуждение относно размера на дължимите за кредита допълнителни разходи. Изложеното обосновава извода, че с коментираната уговорка се цели заобикаляне императивната разпоредба на чл.

2

19, ал. 4 от ЗПК (осигуряваща защита на потребителя чрез ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите по кредита) и осигуряване допълнително възнаграждение за кредитора (т. нар. скрита възнаградителна лихва), което противоречи на добрите нрави.

С оглед извода за евентуална недействителност на договора за кредит, акцесорният спрямо него договор за поръчителство би се оказал сключен без основание. Поради това заявлението за издаване на заповед за дължими въз основа на същия суми следва да се отхвърли като неоснователно.

По изложените съображения обжалваното разпореждане, с което РС е достигнал до същите крайни изводи, е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 21717/26,07,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 11568/2024 г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. (на РС Девин) № 1481/02,05,2024 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник С. М. С., ЕГН **********; за вземания, дължими по Договор за поръчителство от 26,08,2022 г., сключен между длъжника и „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечение задължения по договор за кредит от 26,08,022 г. между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД, които дружеството-заявител е придобило въз основа на Приложение 1/11,10,2023 г. към Договор за цесия от 01,02,2022 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3