Решение № 187 от 24.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Варна, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Елица Н. Желязкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100502193 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по две въззивни жалби:

Първата жалба вх. № 27118/29.10.2024 г. е депозирана от Т.А. Н. от гр. Варна, чрез адв. Б. Т., срещу Решение № 2426/26.06.2024 г. по гр. дело № 10701/2023 г. по описа на РСВарна, XVII-ти с-в, в частта, с която е прието, че и въззивницата има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, както и в частите, с които е определен режим на лични отношения между детето Т. и бащата В. А. К. всяка четна седмица за времето от сряда до неделя и са отхвърлени исковете за заплащане на издръжка за разликата над 350 лв. до 450 лв. занапред и за издръжка за минало време за разликата над 2100 лв. до 2700 лв. Във въззивната си жалба Н. излага подробни съображения, че поведението на ответника К., установено по делото, налага извод, че последният е напускал многократно семейното жилище, не е давал средства за издръжка на детето, упражнявал е психическо, физическо и вербално насилие дори в присъствието на детето. Горното сочи, че представляват брачни провинения, които обосновават извод за прекратяване на брака по вина на ответника. Сочи, че не е в интерес на детето определения режим на лични отношения, тъй като същият е определен по начин, наподобяващ споделено родителство.

Твърди, че детето не следва да пътува постоянно между Д. и Варна, тъй като се нарушава обичайния му режим. Оспорва, че бащата не може да заплаща издръжка над 350 лв., като 1 твърди, че нуждите на детето са големи. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части и бъде постановено ново, с което да бъде определен посочен от въззивницата нов режим на лични отношения, да бъде осъден бащата да заплаща и разликата над 350 лв. до 450 лв. Във въззивната жалба не се съдържа конкретно искане за постановяване на решение по останалите обжалвани части, но в депозирания отговор на въззивната жалба на ответника Н. е посочила, че бащата следва да бъде осъден да заплати и издръжка за минало време за разликата над 2100 лв. до 2700 лв., както и да бъде признато, че само и единствено той има вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. К. чрез адв.

Ч., с който жалбата се оспорва. Твърди се, че безспорно се установило брачно провинение от страна на въззивницата - нанесен побой над съпруга, периодична злоупотреба с алкохол, неглижиране на детето. Затова и се сочи, че съпругата също има вина за настъпилото разстройство на отношенията. Твърди се, че режимът е в интерес на детето, тъй като е установена силна и здрава емоционална връзка между бащата и детето, която следва да бъде запазена. Счита, че решението в отхвърлителната част за издръжката е правилно и законосъобразно.

Втората въззивна жалба е депозирана от ответника К. и тя е срещу решението в частта, с която упражняването на родителски права по отношение на детето е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения и е осъден бащата да заплаща издръжка за минало време.

Във въззивната жалба се излага, че майката е неподходящият родител, комуто да бъдат предоставени родителските права, тъй като същата злоупотребява с алкохола, не полага труд по трудово правоотношение от години, не владее български език, не е осигурила подходящи условия за отглеждане на детето, не разполага с подкрепяща среда - няма роднини и близки в България, възпрепятства срещите между бащата и детето и злоупотребява с права, като завежда срещу бащата молби по ЗЗДН. Същевременно се твърди, че не са установени дефицити в родителския капацитет на бащата и затова в найдобър интерес на детето Т. е родителските права да бъдат предоставени на бащата. Сочи, че решението в частта за издръжката за минал период е незаконосъобразно, тъй като детето е било отглеждано и от двамата си родители. Ако искът за предоставяне на родителски права на бащата бъде отхвърлен, моли да бъде определен нов режим, като детето една седмица живее при бащата и една седмица при майката. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от Т. Н. срещу подадената от К. въззивна жалба. В отговора се излага, че не отговарят на установеното в производството изложените в жалбата твърдения досежно родителския дефицит на майката. Сочи, че нито едно от изложените основания не е доказано. В останалата си част съображенията преповтарят становището, изразено във въззивната жалба на Н., както и посоченото в исковата молба. Претендират се разноски.

ДСП-Варна, редовно уведомена, не е изразила становище по жалбите.

В о.с.з. на 22.01.2025 г. въззивницата Т. Н., чрез процесуалния си представител, 2 поддържа изцяло въззивната жалба и отговора на въззивната жалба и моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, съобразно исканията, направени във въззивната жалба. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна В. К., чрез адв. Ч., поддържа въззивната жалба и отговора на въззивната жалба и моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, съобразно исканията във въззивната жалба.

Контролиращата страна - Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, редовно призовани, не изпращат представител.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

Предявен е иск от Т.А. Н., лично и като майка и законен представител на детето Т.

В.ова К.а, с която срещу В. А. К. е предявен иск за развод по вина на съпруга, както и свързаните с него искове за предоставяне упражняването на родителските права над детето на майката, определяне местоживеенето при нея, за определяне на издръжка на детето за бъдеще и минало време и на режим на лични отношения с бащата, както и иск за предоставяне на семейното жилище.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове за развод по вина на съпругата, предоставяне упражняването на родителските права на роденото по време на брака дете Т. В.ова К.а на него, определяне на издръжка и режим на лични отношения на майката с детето.

В исковата молба ищцата Т. Н. твърди, че с ответника са се запознали през 2016 г. и са живели заедно до март 2023 г. в жилището на нейните родители. Сочи, че с ответника имат сключен граждански брак, като от брака имат родено едно дете - Т.. Излага, че семейният им живот е бил съпроводен от системно упражняване на домашно насилие над нея от съпруга ѝ, изразяващо се в постоянни обиди и неуважително отношение към нея и нейните родители. Сочи, че скандалите ескалирали и март 2023 г. ответникът напуснал семейното жилище и отишъл да живее в гр. Д., като от тогава до настоящия момент не е предоставял финансови средства за издръжката на детето. Твърди, че поведението на ответника я е мотивирало да подаде молба за прекратяване на брака между съпрузите, защото същият е дълбоко и непоправимо разстроен. Счита, че вината за разстройството на брака е на ответника, защото е предизвикал постоянни безпричинни скандали, съпроводени с агресивно и враждебно поведение, на които детето е ставало свидетел. Моли съда да прекрати брака и да се произнесе по останалите въпроси във връзка с детето.

Ответникът В. А. К. подава отговор на исковата молба, с който оспорва изложените от ищцата факти. Твърди, че след сключването на брака им през 2016 г. ищцата е заминала за Русия, за да си оправи документите, а той е започнал основен ремонт на жилището, което е ап. 43, а не ап. 44. Сочи, че апартаментът бил напълно необзаведен и подлежал на сериозен ремонт, като всички СМР и обзавеждането ги е извършил за негова сметка, за което вложил значителни суми, доколкото жилището е с висок клас мебели и вещи. Излага, че ищцата се върнала от Русия през 2017 г. и започнали да живеят заедно в готовото и обзаведено жилище, като през 2020 г. родителите на ищцата им предоставили ап. 44, в който да живеят, а да дават под наем ап. 43. Оспорва, че е упражнявал домашно насилие спрямо ищцата, като твърди, че тя при най-малкото противоречие не можела да се контролира и започвала да крещи и да хвърля предмети, включително да прибягва до физическо насилие спрямо него.

Твърди, че по всякакъв начин е пробвал да реагира, за да се успокои ищцата и да преосмисли действията си, но това не помагало. Излага, че никога не е проявявал неуважение към 3 родителите ѝ, а напротив – бил им благодарен и винаги им е помагал. Сочи, че е бил изгонен от семейното жилище от ищцата, след като е разбрал, че тя има регистрация в сайт за запознанства. В тази връзка излага, че при всяко несъгласие с действията му, ищцата първоначално отричала и лъжела, а след това губела контрол и проявявала агресия. Сочи, че въпреки че бил изгонен от жилището, продължил да помага на съпругата и детето си по всякакъв начин. Счита, че вина за лошата семейна атмосфера е на ищцата, заради нестабилното ѝ психическо състояние и злоупотреба с алкохол. Противопоставя се упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, защото не е психически стабилен човек, не работи и не желае да работи. Сочи още, че майката злоупотребява с алкохола и е слабо образована, като не може да говори български.

Допълнително излага, че майката не разполага с никаква подкрепяща среда, защото няма роднини в България, като отношенията на ищцата с нейните родители не са добри. Счита, че посочения режим на лични отношения е прекалено ограничен. Оспорва претенцията за заплащане на издръжка за минало време, тъй като през този период майката е била с детето само месец и половина в Русия, а през останалото време той е отглеждал дъщеря си и поради тази причина не е заплащал издръжка. Посочва конкретно извършени разходи за детето през този период. Оспорва претендирания размер на издръжката за бъдеще време.

В срока за отговор на исковата молба В. А. К. подава насрещна искова молба. Излага идентични факти, каквито е посочил в отговора на исковата молба. Допълва, че през 2017 г. разбрали, че ответницата е бременна и той много се вълнувал. Посочва, че е заплащал всички разходи, за което помогнали и родителите им. Твърди, че детето се родило през 2018 г. и от раждането му поел грижи за него. Излага, че през първата година от раждането майката старателно се грижила за детето и го кърмила, но след това престанала, защото не могла да изтърпи без да употребява алкохол, като проблемите между съпрузите започнали тогава. Твърди, че заради алкохола майката често изпадала в депресии и имала нестабилно психическо състояние, като отказвала да полага труд и да се грижи за домакинството. Сочи, че работил и се стремял да изпълнява семейните си задължения, както и да осигурява семейството финансово, а ответницата постоянно го обвинявала, че не ходили на почивки, че ѝ е скучно и ѝ е омръзнало от ежедневието. Разказва, че лятото на 2022 г., след поредния скандал, му нанесла сериозен побой, от което получил увреждане - спукано тъпанче на едното ухо, като тази травма била причината да напусне семейното жилище. Разказва подробно за проблемите с алкохола на ответницата и неуспехът ѝ от консултации с психиатър и предписани медикаменти. Твърди, че ответницата принуждавала детето да го лъже. Сочи, че е отправил предложение да прекратят брака си по взаимно съгласие, но не получил отговор. Излага, че майката страда от алкохолна зависимост, груб характер и е изключително агресивна, като е склонна да лъже и манипулира при всяка една ситуация.

Сочи, че детето расте в нездрава среда и майката не притежава адекватен родителски капацитет, за да задоволи потребностите му. Твърди, че майката често използва нецензурни думи, ругатни и обиди и никога не е работила, откакто е в България и не знае български език. Счита себе си за добър родител, който може да отгледа и възпита детето правилно. Не употребява твърд алкохол и няма зависимости. Желае да поеме грижите над детето, с което счита, че има изградена силна емоционална връзка. Счита, че може да се справя самостоятелно, а при нужда може да разчита на родителите си. Сочи, че мястото, където живее в гр. Д., е много по-подходящо за отглеждане на детето от кв. Златни пясъци. Излага допълнителни доводи за възможността му да се грижи за детето. Моли за прекратяване на брака по вина на ответницата и за произнасяне по останалите въпроси във връзка с детето.