Решение № 41 от 26.03.2019, Административен съд - Шумен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№................. град Шумен, 26.03.2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Шуменският административен съд в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

Административен съдия: Снежина Чолакова при участието на секретаря И.В.като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова адм.д. №404 по описа на 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 4, ал. 5 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредба № РД-07-5 от

16.05.2008 г. ).

Образувано е по жалба, депозирана от Х.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***.Стамболийски № 66, срещу Заповед № ЗСП/Д-Н-ВП/2774 от 06.11.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Велики

Преслав, с която на основание чл.13, ал.2 от ЗСП, чл.4, ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление е отказано отпускането на целева помощ за отопление на Х.М.М., с ЕГН **********, с адрес ***.Стамболийски № 66,за отоплителен сезон 2018/2019г.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, по същество свеждащи се до постановяването `и в противоречие с материалния закон, доколкото се твърди, че оспорващият е пенсионер по болест, а съпругата му също е болна и безработна от дълги години. В тази връзка се отправя искане за отмяна на обжалваната заповед, обективираща отказ за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2018/2019г. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата, като твърди, че не реализира доходи от превоз на пътници и поради това има право да получи целева помощ за отопление.

Ответникът, Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – гр. Велики Преслав, редовно призован, не се явява лично. В приложено писмено становище излага аргументи за неоснователност на оспорването, предвид факта, че Х.М. извършва превоз на пътници от Република България до Република Турция и обратно срещу заплащане, поради което има възможност за осигуряване на допълнителен доход, което изключва необходимостта да бъде подпомаган със съответната целева помощ за отопление.

Шуменският административен съд, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № РД

01-594/18.07.2018г. (публикувана на официалната страница на Министерство на труда и социалната политика - https://www.mlsp.government.bg/ckfinder/userfiles/files/politiki/socialno%20podpomagane/zapovedi/zapoved%202018.pdf), министърът на труда и социалната политика е определил 74,83 лева месечен размер на целевата помощ за отопление за отоплителен сезон 1 ноември 2018г.-31 март 2019г.

Със Заявление-декларация вх.№

2774/11.10.2018г. (л.15) Х.М.М. отправил искане до Дирекция "Социално подпомагане", гр.Велики Преслав, за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2018/2019г., като декларирал, че доходите на семейството му през предходните шест месеца са били в размер на 1020 лева от пенсии, а заявителят е пенсионер по болест с трайно намалена работоспособност от 50% до 69,99%, съгласно експертно решение на ТЕЛК № 2646 от заседание № 194 от 21.11.2017г. на ТЕЛК I състав към "МБАЛ

Шумен"АД, със степен на увреждане 66% трайно намалена работоспособност и срок - 3 години, считано от 01.11.2017г. до 01.11.2020г.

В хода на административното производство с писмо изх.№ 2701-94Х-00-1991/19.10.2018г. (л.18) Директорът на ДСП-гр.Велики Преслав указал на оспорващия в срок до 01.11.2018г. да се яви в ДСП-ИРМ - гр.Върбица и да декларира реализирания доход от извършваната от него трудова дейност, изразяваща се в превоз на хора до гр.Шумен и Република Турция и продажба на стоки на дребно, като му е указано, че в случай, че не декларира този доход, помощта няма да му бъде изплатена. Въпросното писмо било изпратено по пощата и получено от Х.М. на 22.10.2018г. (видно от приложеното известие за доставяне с обратна разписка - на гърба на л.18), като в указания срок последният не се явил в ДСП-ИРМ - гр.Върбица, респ. не декларирал указаните му обстоятелства.

Във връзка с подаденото заявление-декларация вх.№ ЗСП/Д-Н-ВП/2774/11.10.2018г., на 05.11.2018г. бил изготвен социален доклад от социални работници при ДСП-гр.Велики Преслав(л.17), според заключението по който, доходите на семейството на оспорващия за предходните шест месеца се равнява на 125,17 лева месечно (изчислени на база средно месечния доход за предходните шест месеца в размер на 173,23 лева, намален с коефициент 1,384 съгласно чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г.), при диференциран минимален доход за отопление в размер на 155,01 лева (206,68%х75), но за семейството не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка, тъй като заявителят не е декларирал доходи от частната дейност, която извършва - превоз на пътници ежедневно, което прави невъзможно извършването на точна преценка за отпускане на помощ.

Със Заповед № ЗСП/Д-Н-ВП/2774/06.11.2018г. (л.12)

Директорът на ДСП-гр.Велики Преслав отказал на Х.М.М. да бъде отпусната целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2018/2019г., с мотив, че за семейството не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка, доколкото заявителят не декларира доходи от частната дейност, която извършва - превоз на пътници ежедневно, което прави невъзможно точната преценка за отпускане на помощ.

Въпросната заповед била изпратена по пощата и получена от оспорващия на 15.11.2018г. - видно от известие за доставяне с обратна разписка (л.11).

Несъгласен с издадения административен акт, Х.М. го оспорил пред Директора на

Регионална дирекция "Социално подпомагане" (РДСП), гр.Шумен - с жалба, постъпила в РДСП-гр.Шумен на 20.11.2018г. (л.39).

С решение № 30-116985#1 от 07.12.2018г. (л.40) Директорът на РДСП-гр.Шумен отхвърлил жалбата на Х.М.М. срещу Заповед № ЗСП/Д-Н-ВП/2774 от 06.11.2018г. на директора на ДСП-гр.Велики Преслав. Решението си горестоящият орган мотивирал с това, че при направеното проучване и изготвяне на социален доклад е установено, че лицето извършва превоз на граждани до Република Турция и гр.Шумен, както и извършва търговска дейност - продажба на стоки на дребно. По тази причина е поканен да декларира реализирания доход от тази трудова дейност, което той не е сторил. В допълнение е посочено, че оспорващият живее заедно със съпругата си, която е безработна и е регистрирана като такава в"Бюро по труда" през м.септември 2018г., т.е. няма шест месечна регистрация като безработна и не отговаря на условията на чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП. С оглед на това е прието, че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка на семейство М. съгласно чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗСП, поради което не е налице основание за отпускане на поисканата целева помощ за отопление.

Решението било съобщено на оспорващия на 11.12.2018г. (видно от известие за доставяне с обратна разписка - л.43).

Несъгласен със Заповед № ЗСП/Д-Н-ВП/2774/06.11.2018г., издадена от Директора на ДСП-гр.Велики Преслав, Х.М. я оспорил пред Административен съд-гр.Шумен с жалба рег.№ ДА-01-2822/18.12.2018г., с искане за отмяна на заповедта, като незаконосъобразна.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК (решението на горестоящия административен орган е съобщено на оспорващия на 11.12.2018г., а жалбата срещу заповедта е входирана в деловодството на Административен съд-гр.Шумен на 18.12.2018г., т.е. в рамките на 14-дневния срок за оспорване) и от надлежна страна, имаща правото и интереса да подаде жалба срещу горепосочения индивидуален административен акт, в качеството на негов адресат, чиито права и законни интереси са засегнати неблагоприятно от него.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Според чл.4, ал.4 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., заповедта за отпускане или отказ на целевата помощ за отопление се издава от директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него длъжностно лице. На следващо място, оспорващият е с постоянен и настоящ адрес ***, което населено място попада в териториалната компетентност на Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Велики Преслав (т.141 от Приложението към чл.7, ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане”). С оглед на всичко изложено и доколкото автор на административния акт е Директорът на Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Велики Преслав, същият е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Оспорваната заповед е мотивирана от правна и фактическа страна, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, във връзка с Тълкувателно решение (ТР) № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, доколкото в нея са посочени фактическите основания, обусловили постановения отказ - неизчерпване на всички възможности за самоиздръжка. Нещо повече, съгласно цитираното по-горе ТР, липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред. В случая горестоящият орган също е аргументирал застъпеното становище за липса на основание за отпускане на целева помощ за отопление на оспорващия, приемайки, че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка на заявителя съгласно чл.11, ал.1 и ал.2 от ЗСП, предвид факта, че извършва превоз на граждани до Република Турция и гр.Шумен и съпругата му няма 6-месечна регистрация в Бюрото по труда съобразно изискването на чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП. Поради това, дори и да се приеме, че първоначалният административен акт не е надлежно мотивиран, такива мотиви са изложени по повод проведеното обжалване по административен ред, което е достатъчно, за да се приеме, че оспорваното властническо волеизявление е надлежно мотивирано.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото административният орган се е произнесъл след изясняване на релевантните за преценката му обстоятелства, при осигуряване възможността на оспорващия да изложи становище относно констатациите, че извършва нерегламентиран превоз срещу заплащане, както и търговия на дребно, съгласно изискванията на чл.35 от АПК. Това е така, доколкото Х.М. е бил уведомен за установяването на посочените обстоятелства и му е била предоставена възможност да декларира реализирал ли е доходи от такава дейност и в какъв размер, от която възможност последният не се е възползвал. Наред с това, заповедта е издадена от Директора на ДСП-гр.Велики Преслав въз основа на извършена социална анкета и изготвен социален доклад от социални работници при ДСП-гр.Велики Преслав, в унисон с изискванията на чл.4, ал.3 и ал.4 от Наредба № РД 07-5 от 16.05.2018г. Не на последно място, по повод съдебното оспорване на акта жалбоподателят разполага с възможността да направи възражения и да сочи нови доказателства, включително и такива, които биха оборили направените констатации, в същия обем и последици, ако са били направени пред административния орган, като последният не е представил доказателства, от които да се установява фактическа обстановка, различна от възприетата от административния орган, нито такива, които да са в състояние да обосноват волеизявление на административния орган, чието съдържание да е различно от обективираното в оспорваната заповед. С оглед на това съдът приема, че атакуваната заповед е издадена при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.