Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1622 от 16.11.2023, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 183/2023
Вид
Решение № 1622
Подписан
16.11.2023
В сила
16.05.2024
Състав
Мариана Костадинова Тодорова Досева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.83 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38,ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 492 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 7 · Кодекс за застраховането
  • чл. 574, ал.12 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1622 гр. Плевен, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана К. Т.а Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Т.а Досева Гражданско дело № 20234430100183 по описа за 2023 година

Искове с правно основание основание чл.432, ал.1 КЗ.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от О.

И. С., ЕГН**********, *** против ***- *** *** АД, ***, ***. В нея се твърди, че О. И. С. е претърпяла ПТП като пътник в л.а. *** с рег.№ ***. Твърди, че на 20.08.2022г. в 12:15ч. в гр. Плевен, обл.Плевен на кръстовище на *** и ***, водачът на л.а. *** с рег.№ *** А.И. А.а, движейки се по *** не се съобразява с пътен знак Б2, като навлиза в кръстовището образувано от на *** и ***, отнема предимството на движещия се по път с пътен знак БЗ л.а.

*** *** с рег.№ *** и се удрят. Настъпва ПТП с материални щети и пострадали лица. Твърди, че в резултат на ПТП ищцата получила средна телесна повреда. Твърди, че причина за настъпването на ПТП са допуснатите от водача л.а. *** с рег.№ *** нарушение на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за нея са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Счита, че с оглед на изложеното в случая съществува пряко причинна връзка между деянието на виновния водач А.И. А.а и настъпилите обществено опасни последици- телесни повреди, причинени на О. И. С..

Твърди, че по случая е образувано досъдебно производство под ЗМ №395 от 20.08.2022г. по описа на ОДМВР-Плевен. Твърди, че за увреждащия л.а. *** с рег.№ ***, управляван от водач А.И. А.а, има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, сключена в „***-*** ***“ АД, до 19.07.2023г„ полица ***. Твърди, че по силата на този договор, застраховката покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаваното и 1 използваното МПС, съгласно чл.432 КЗ. Твърди, че видно от данните на нормативно уредения Информационен център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страницата на фонда процесното МПС има сключена с ответника застраховка гражданска отговорност. Излага съображения, че тези данни на основание чл. 574, ал.12 от КЗ, до доказване на противното, удостоверяват- застрахователя, номера на договора за задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“, началната и крайната дата на покритие, регистрационния номер на МПС и номер на рама, а и също така, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“, учредено с полица № ***, валидна до 19.07.2023г. и представляващо покритието по чл 493 от КЗ.

Предвид до тук изложеното, намира настъпилото събитие, неговата противоправност и виновност на дееца за безспорно доказани, а оттук и за доказано наличието на гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл.493, ал.1 във вр. чл.477, ал 1 от КЗ. Твърди, че ищцата, в качеството на пострадало лице по смисъла на 478, ал.1 от КЗ, има право на основание по чл.

492 от КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди от ищеца, изразяващи се в болки и страдания, които са в пряко причинно- следствена връзка с процесното ПТП.

Твърди, че съгласно разпоребдата на чл.380 КЗ, пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред „***-*** ***“ АД, изпратена на застрахователя на 23.09.2022г., видно от приложената о.р., и е представил заверени всички документи, с които разполага. По случая е образувана преписка с № ***, по който ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение. Междувременно получили 2бр. Отговора от „***-*** ***“ АД, изх.№0- 92-12909/29.09.2022г. и изх.№ 0-92157458/23.12.2022г., чрез който ответникът уведомява, че е образувал щета и изисква допълнителни документи, с които твърди, че ищцата не разполага и ги уведомява, че няма основание да бъде ангажирана отговорността на дружеството и отказва плащане. Твърди, че процесното ПТП е посетено от екип на ЦСМП и ищцата е била откарана в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“, където е направена образна диагностика и е установено наличието на фрактура на 5 ребро по САРЛ вдясно и натъртвания по тялото. Твърди, че пострадалата изпитва трудност в ежедневието- има нужда от чужда помощ при приготвяне на тоалета си, при придвижване, не може да осъществява домашните си задължения поради силни болки. Това води до смущение по време на сън, често събуждане през нощта, получаване на сърцебиене.

Твърди, че стресът и болките, които изпитва и в настоящия момент трайно променят ежедневието й. Твърди, че инцидентът е изключително интензивен и пречи на ищцата да води нормален и пълноценен живот. Твърди, че преди процесното ПТП тя е била в добро здравословно състояние, енергична жена с 2 активен социален живот, но след инцидента е лишена от обичайното си ежедневие. Твърди, че към настоящия момент се оплаква от загуба на памет.

Твърди, че освен болките С. е изживяла и силен стрес по време на пътния инцидент, който в съвкупност с получените от нея физически травми се отразяват изключително негативно на здравословното и емоционалното състояние и ще останат за цял живот в нейното съзнание и по нейното тяло.

Счита, че тези твърдения се доказават и от становището на психолога И.Й., която е била посетена от ищцата. Същата потвърждава, че С. е със симптоми на отстра стресова реакция, а именно не може да спре да преразглежда травматичното събитие през спомени и мисли; изпитва негативно мисли, тъга, лошо настроение; целенасочено избягва мисли и чувства, които се свързват с травматичното събитие, но без успех; страда от симптоми на психическа възбуда като безсъние, нарушение на съня като кошмарни сънища; промени в апетита и загуба на тегло; затруднена концентрация, раздразнителност към близки и приятели, чувство за напрегнатост и тревожност; трудно седи в автомобил; прекомерно притеснение, трудна концентрация, умора, безспокойство, състезателни мисли ,чувства на тъга, загуба на интерес към околните. Твърди, че изводът на психолог Й. е, че С. е преживяла субективен дистрес и емоционален дисбаланс. Твърди, че причинените неудобства и страдания на ищцата следва да бъдат компенсирани. Излага аргументи, че неимуществените вреди имат по- голямо значение и се оценяват по- високо. Паричното обезщетение разбира се, не може да замести накърнените морални и физически болки, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от въпросното ПТП.

Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително в пълен обем психическите и емоционалните болки, страдания, неудобства и из*** нематериалните последици от извършеното престъпление.

Твърди, че вредите на ищцата са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил А.И. А.а, а за причинените от нея вреди отговаря ответника по делото ,,„***-*** ***“ АД. Моли ответника да бъде осъден да заплати на О. И. С. с ЕГН ********** обезщетение в размер на: -24 000лв./двадесет и четири хиляди лева/ за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получени телесни увреждания при процесното ПТП ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП-20.08.2022г., до окончателното изплащане, -29,30лв. /двадесет и девет леваи тридесет стотинки/ за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в средства за провеждане на лечение и медикаменти във връзка с телесни увреждания при процесното ПТП ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП-20.08.2022г., до окончателното изплащане. Претендира направените разноски, като и адвокатски хонорар на основание чл.38,ал.1,т.2 от ЗА /чл. 7, ал. 2 и ал.9 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на 3 адвокатските възнаграждения изменена от 04.11.2022г./.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който приема предявения иск за, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер. Не оспорва наличието на валиден към 20.08.2022 г. датата на процесното ПТП, договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен в „*** - *** ***“ ЕАД, относно лек автомобил марка „***”, модел „***“, с per. № ***.

Оспорваме наличието на всички елементи от фактическия състав на предявения на основание чл. 432, ал. 1 КЗ искове. Твърди, че не е налице виновно и противоправно поведение, осъществено от страна на застрахования в „*** - *** ***“ ЕАД водач, както и наличието на пряка причинноследствената връзка между пътнотранспортното произшествие и получените от ищцата телесни увреждания. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП и обстоятелствата, при които то е настъпило. Поради липса на данни и с оглед на преклузията по чл. 131 ГПК, въвеждаме възражение за принос от страна пострадалия към настъпване на деликта, изразяващо се в следните насоки : - Оспораваме причинно следствената връзка и твърдението, че ищеца е претърпял ПТП, - Оспорваме начина на настъпване на ПТП. Счита, че отговорността на застрахования в дружеството водач, респ. договорната отговорност на „*** - *** ***“ ЕАД за имуществени и неимуществени вреди, не може да бъде ангажирана с оглед липсата на доказателства, установяващи по безспорен начин причината за настъпване на ПТП. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява по несъмнен начин твърдението на ищеца, че вина за настъпилото ПТП има застрахования в дружеството водач, както и неправомерността на поведението му. Неоснователността на главните искове влече и неоснователност на акцесорните искове за заплащане на мораторни лихви. В условията на евентуалност, ако съдът счете, че отговорността на „*** - *** ***“ ЕАД следва да бъде ангажирана, твърдим, че е налице съпричиняване на ПТП. Последното е настъпило и в резултат на виновното и противоправно поведение на ищеца О. И. С.. Прави възражение за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение.

Намира иска за неимуществени вреди за значително завишен и неотговарящ на реално претърпените и доказани от ищеца болки и страдания. Счита, че предявеният иск в размер на 24 000 лв. не е съобразен с критерия за „справедливост“ и с константната практиката на съдилищата по аналогични хипотези. Съгласно трайно установената практика на ВКС от значение при определяне на обезщетението за неимуществени вреди са не субективните възприятия на ищеца за търпените от него болки и страдания, а обективно съществуващите обстоятелства. За определяне на справедливо застрахователно обезщетение следва да бъдат съобразени начина на извършване на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, наличието на принос на увредения за настъпването на увреждането му или за улесняване механизма на настъпване на увреждането, възрастта на пострадалата, продължителността на 4 възстановителния период и др. Размерът на обезщетението задължително следва да бъде съобразен и със социално икономическата ситуация в страната и в региона, където ищцата живее към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съобразно изложеното намира предявените искове за имуществени и неимуществени вреди за неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност счита, че размерът на същите следва да бъде значително намален. На самостоятелно основание, твърди че пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан, като с поведението си е станал основна причина, а в условията на евентуалност, е допринесъл в значителна степен за възникването на вредоносния резултат, характера и интензитета на получените увреждания. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира направените деловодни разноски.