Решение № 3656 от 20.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София,20.05.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14177 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове са обективно съединени с правно основание чл. 432,ал.1 КЗ във вр. с чл. 447 КЗ Ищците сочат, че в резултат на описаното ПТП, реализирано на 04.04.2017 г. в гр.Пловдив са претърпели: първия- контузия на главата с оток, счупване на носните кости, навяхване на шията, разклащане на предварително увреден зъб, а втората - контузия в поясната област, контузия на лявото бедро в горната му част, контузия на главата и кръвонасядания по тялото. Впоследствие на първия ищец бил установен подостър субдурален хематом, наложило оперативно отстраняване на мозъчния хематом с поставяне имплант в черепната кухина. Вина за ПТП-то имал водачът на л.а. “БМВ 320 И”, рег. № ********, управляван от А.А.В., който в нарушение правилата за движение - карайки с несъобразена скорост и под влиянието на наркотично вещество, блъска отзад включилия се в пътното движение л.а „Сеат Ибиза“, управляван от първия ищец. Поради непредоставена информация на РП-Пловдив не е образувано ДП за причинената на ищеца средна телесна повреда. С влязло в сила решение по АНД № 2686/2017г. по описа на РС-Пловдив, А.В. е признат за виновен за това, че на 04.04.2017г., в гр.Пловдив е управлявал л.а „БМВ 320И“, след употребата на наркотични вещества-канабис-престъпление по чл.343б, ал.3 НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година. Към датата на ПТП-то, управляваният от делинквента автомобил е застрахован по имуществената застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. Твърдят, че са понесли болки и страдания за които претендират посочените суми за неимуществени и имуществени (за първия ищец) вреди ведно със законната лихва: от 01.11.2017 г. датата на депозиране ИМ в съда до окончателното им изплащане.

Ответникът не оспорва, че е страна по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил. Оспорва исковете по основание и размер. С отговора си заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищците, за които твърди, че ищецът като водач на л.а „Сеат Ибиза“ е нарушил правилата за движение по пътищата като не се е съобразил с характера и интензивността на движението и че ищците са били без поставени предпазни колани. Претендира разноски.

Третото лице помагач във възражението си подкрепя изцяло становището по основателността и допустимостимостта на исковете и доказателствените искания на ответника.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Безпорно е, че ЗАД “ОЗК- З.“ АД, ЕИК ********, е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за л.а. “БМВ 320И” , с рег.№ PB2326CA.

От събраните доказателства (констативния протокол за посетено на място ПТП; САТЕ, КСМАТЕ), се установява, че на 04.04.2017г. в гр.Пловдив, на кръстовището на бул. „Източен“ и ул.“ Братя Свещарови“ е настъпило ПТП по вина на А.В., управляваният от когото л.а. “БМВ 320И”, се е блъснал в автомобила, в който пътували ищците - “Сеат

Ибиза”, управляван от И.Б..

В заключението по САТЕ в.л. И. е посочило, че виновният водач се е движел със скорост 134 км/ч. - над позволена скорост за движение на автомобилите в населено място. Водачът на л.а.“ БМВ 320И“ не се е съобразил с характера и интензивността на пътното движение, както и с останалите участници в движението. Предпоставка за настъпване на ПТП-то е и шофирането на водача под въздействието на наркотични вещества. Посочва, че л.а. “Сеат Ибиза” е оборудван с предпазни колани, но няма налични данни относно състоянието на коланите и на коя седалка е пътувала втората ищца.

От приетата КСМЕ изготвена от в.л. д-р Г. и д-р Н. и д-р С. се установява, че в резултат на ПТП ищецът Б. е получил: контузия на главата с отоци, счупване на носните кости, травмиране на шията, травматично разклащане на предватително увредени зъби. Тези увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.На базата на травмата на носа със счупването на носните кости е настъпила и частична загуба на обонянието След продължаващи оплаквания на ищеца над 2 месеци и половина след ПТП-то и направените изследвания било установено наличие на подостър към хроничен хематом под твърдата мозъчна обвивка в ляво теменно с компресия и дислокация на мозъка с риск за живота на пострадалия, преодоляно в резултат проведеното високоспециализирано неврохирургично лечение с ЧМО - евакуиране на хематома и поставяне на имплант. Вещите лица не изключват възможността хроничния хематом да е във връзка с травмата от главата от ПТП-то.

Това увреждане вече според тях е довело до постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. И към настоящия момент ищецът продължава да изпитва силна главоболие най вече при рязка промяна и или атмосферното налягане. С оглед възрастта му -77 години по време на ПТП-то травмата е ускорила процеса на атрофия на мозъка и възстановяването в сравнение с по младите хора е непълноценно.В с.з. д-р Г. сочи травмата на главата като много силна, д-р Н. установява,че „съдовата енцефалография“ предхожда ПТП-то, а д-р С. поддържа че фрактурата на носните кости и частичната загуба на обонянието са в резултат на ПТП-то и сами по себе си са довели до постоянно общо разстройство на здравето неопасно за живота. Вещите лица поддържат, че приложените медицински документи за заплатени от ищеца 2010,80 лв.са относими и необходими в процеса на лечението му. В заключението се сочи,че ищцата С.е получил: контузия в поясната област, контузия на главата, контузия на лявото бедро в горната му част и кръвонасядания по тялото и главата, постресово разстройство. Посочените увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, периодът за въстановява е бил около 2, 3 седмици.

Вещите лица посочват, че с оглед травмите при двамата ищци не са отразени или описани такива, които да са характерни или специфични за директно травматично действие от поставен предпазен колан - широки лентообразни охлузвания и кръвонасядания в областта на гърдите и корема. В с.з. д-р Г. при липса локализирана контузия на мозъка и невъзможност да се определи дали хематома е получен по механизъм на противоудар или удар излага хипотезата от медицинска гледна точка с оглед силата на удара ищеца да е бил без предпазен колан,при наличие на предпазен колан според него уврежданията в областта на лицето и главата биха били по леки, но д-р Н. е категорична, че и при по нисък интензитет на удара може да настъпи мозъчен кръвоизлив и да се получи този хематом.

Свидетелят К.- съсед на ищците сочи настъпилата промяна в поведението на ищеца след инцидента. Преди произшествието е водел здравословен начин на живот, а след ПТП-то сякаш е остарял с 10 години. Преди операцията за отстраняване на хематома се е оплаквал от залитания, болки в главата. Не е споделял за промяна в емоционален и психологически план от случилото се.

От показанията на св. Б. - съседка на ищците, се установява, че след операцията ищецът е имал е измъчен вид и е бил отслабнал, след преживяното трудно се концентрирал, имал проблеми с паметта. Споделял е на свидетелката, че има световъртежи и залитане, както и болки в главата през зимните месеци. След инцидента пострадалите не желаели да си купуват кола,а ищцата има фобия от шофиране. Случилото се отразило зле и на двамата постадали, които били потиснати.

По иска по чл.

432, ал.1 КЗ:

Съгласно разпоредбата на чл. чл. 432, ал. КЗ, увреденото лице спрямо когото е отговорен застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност” има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя, при спазване нормата на чл. 390 КЗ – да е отправил писмена претенция към застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 432, ал.1 КЗ е необходимо да се установи, че в резултат на виновното и противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, са настъпили вреди, които са покрит риск по застрахователния договор. Ищецът има право да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати обезщетението или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Съдът приема, че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил “БМВ 320И“, който е шофирал със скорост над позволената и под въздействието на наркотични вещества.

Не е спорно между страните, че виновният за произшествието водач е застраховано при ответника лице. По делото е установено също, че в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахованото при ответника лице за ищците настъпват описаните травматични увреждания, които им причинили болки, страдания и неудобства в ежедневието. Поради изложеното съдът приема исковете за основателни.

Относно размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази указанията, дадени с ППВС № 4/68г. и на ППВС № 17/63г. и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията; продължителността на лечебния и възстановителен период, последиците от травмата, както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.

Съдът при определяне на обезщетението следва да обсъди обема болки и страдания. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищците,периодът на възстановяването, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди за ищеца Б. възлиза на сумата от 13 000 лв. и за понесените имуществени вреди - сумата 2010,80 лв., а за ищцата С.- на сумата от 3 000 лв. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Исковете за неимуществени вреди за първия ищец - в разликата за сумата над 13 000 до 26 000- частичен иск от 60 000 лв.и за втория ищец – в разликата над 3 000 до 6 000 лв. следва да бъдат отхвърлени.

Съгласно чл. 497,ал.1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ или изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ, освен ако увреденото лице не е представило поисканите от застрахователя доказателства. Безпорно е че тримесечния срок по чл. 496 ал.1 КЗ е изтекъл на 18.10.2019 г.

В ИМ ищците претендират лихвата върху дължимото обезщетение, считано от датата на входиране на ИМ – 01.11.2017 г. като същата следва да се присъди върху обезщетенията, считано от 01.11.2017 г.

Не се доказа твърдяното в ОИМ възражение по чл. 492, ал.2 КЗ, че увреденото лице не е изпълнило задължението си да представи документи и не е съдействало за установяване обстоятелствата по събитието и размера на вредите. Видно от приложената молба (л.41) ищецът е отговорил на писмото за представяне допълнителни документи по заведената щета, след което е получил отказ от 18.10.2017 г. (л.43) за изплащане застрахователно обезщетение.Допълнително е разяснено на застрахователя(л.42), че хематома в главата на Б. се е проявил впоследствие и се характеризира като средна телесна повреда от КСМЕ, а приложеното АНД.№ 2686/2017 г.по описа на РС-Пловдив е образувано на 28.04.2017 г. по което водачът на л.а. “БМВ 320 И”, рег. № ******** А.А.В. е бил наказан за употреба на канабис във връзка с проверката по процесното ПТП в което участвали той и ищците. Поради изложеното съдът намира възражението за недопустимост на иска в ОИМ за неоснователно.