Решение № 2437 от 29.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2437 гр. Пловдив, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330110768 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация ” ЕООД.............., ЕИК .............. против Т. С. А., с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 652, 33 лв., представляваща стойност на консумирана питейна и отведена канална вода за периода .............. за имот, находящ се в .............. и сумата от 59, 86 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода 29.02.2020г.31.01.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда / 14.03.2023г./ до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1762 от 15.03.2023г., по ч.гр.д. № 3833/ 23г., по описа на РС- Пловдив, VIII- ми гр. с-в.

Твърди се, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода .............., в това си качеството, за водоснабдения недвижим имот, находящ се в г.............., е генерирал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 652, 33 лв. Изтъква се, че ответникът е ползвал водоснабдения имот като собственик и в тази връзка има качеството на потребител. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът дължи и мораторна лихва върху главницата в размер 59, 86 лв. за периода 29.02.2020г.31.01.2023г. Ответникът фигурира в базата данни на оператора като потребител, а отношенията между дружеството и потребителите се уреждат от публично известни общи 1 условия. За процесния период, стойността на потребената услуга е начислена служебно, доколкото в имота не е поставено отчетно устройство. Предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Същата била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното, за ищеца се е породил правен интерес да предяви настоящата искова претенция. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски в рамките на исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител. Оспорва иска по основание и размер. Поддържа, че ответникът няма качеството на потребител на услугите, предоставяни от ищцовото дружество, тъй като не е нито собственик, нито ползвател на процесния имот. Възразява се, че ищцовото дружество не е предоставило услуга на ответника в претендирания с исковата претенция обем. Моли се исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните доказателствените материали по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о, ал. 1 Закон за водите и чл. 86 ЗЗД.

Възникването на спорното материално право се предпоставя от установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): наличие на валидно правоотношение по договор за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги, по силата на което ищецът се е задължил да предостави ползването на съответната услуга чрез предоставяне за потребление на питейна вода и отвеждане на канална, а купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; ищецът да е доставил питейна вода в твърдяното количество на купувача, както и услуга по отвеждането на каналната вода.

Договорът за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е такъв със смесен характер –за търговска продажба на питейна вода и за изработка, изразяваща се в предоставяне на услуги по отвеждане на отпадната вода и нейното пречистване, както и канализационни услуги. Този договор може да се счита за сключен и с конклудентни действия – арг. чл. 8, ал. 1 от Наредба № .............. г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата), като водопреносното предприятие задължително публикува одобрените от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия най-малко в един централен и в един местен ежедневник, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване – арг. чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата.

Ищецът е представил справка за неплатени задължения на ответника и опис на 2 издадените фактури за начисляване на претендираните задължения. Така представените документи са частни свидетелстващи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател факти. В този смисъл, те притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат изявление, направено от субекта, сочен като техен издател (същите се ценят по реда на чл. 175 ГПК ). Налице е и препис от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор, одобрени от ДКЕВР (понастоящем КЕВР) с Решение № .............. ( общите условия са представени от ищеца и фигурират на л. 6- 10 от заповедното производство ).

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги в качеството му на собственик (съсобственик) на имота, находящ се на адрес..............- тоест, твърди се, че ответникът е страна ( потребител ) по процесното правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2014 г. потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; респ. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост или на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. По смисъла на дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 ЗРВКУ потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги, съотв. на имоти в етажната собственост.

От приетата по делото Декларация подадена по реда на чл. 14 ЗМДТ се установява, че ответницата Т. С. А. е декларирана като съсобстветник на процесния недвижим имот (л.

54 от делото). В декларацията е отразено, че тя е придобила имота поради настъпило наследствено правоприемство. Отразеното обстоятелство в декларацията (че ответницата е титуляр на вещно право на собственост върху имота) се потвърждава и от приетото по делото извлечение от персоналната партида на Т. С. А. от Агенция по вписванията, Служба по вписванията - Пловдив (л. 60 ). Предвид това, от ангажираните от ищеца доказателствени материали се извежда обоснован извод, че ответницата притежава право на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се на адрес- ............... Съдът счита за нужно да акцентира и върху обстоятелството, че ответната страна не е ангажирала каквито и да било доказателства, които биха могли да разколебаят този извод. Отделно от гореизложеното, от показанията на св. М. (л. 82 от делото) се изяснява и че процесният имот е обитаван от ответницата Т. С. А. и нейния син (от приетото по делото удостоверение за родствени връзки на ответницата се изяснява и че тя действително има син – С. С. И.- л. 73). Съобразно изложеното, съдът счита, че именно ответницата е титуляр на партидата за процесния водоснабден имот в периода 06.12.2019г.- 06.02.2023г

По така изложените съображения следва да се приеме, че ответникът в качеството си на съсобственик на процесния недвижим имот, има качеството потребител като между 3 страните е възникнало продажбено правоотношение. Обстоятелството, че ответницата е съсобственик на процесната недвижимост (а не изключителен собственик) не рефлектира върху надлежното възникване на продажбеното правоотношение. Напълно достатъчно е един от съсобствениците да е титуляр на партидата за водоснабдения имот като именно той ще отговаря за заплащането и на задълженията в пълен размер. Впоследствие, съсобствениците уреждат отношенията си съобразно нормата чл. 30, ал. 3 ЗС, в съответствие в притежаваната от тях квота от съсобствеността.

Съдът счита за неоснователно възражението на ответната страна, че процесният недвижим имот не е водоснабден. От показанията на св. М. (л. 82), които съдът цени изцяло като обективни и непротиворечащи на останалия, приобщен по делото доказателствен материал се изяснява, че процесният недвижим имот е водоснадбен. Свидетелят е категоричен, че лично е видял поставена в имота чешма и свързващото я с водопреносната мрежа отклонение. Това обстоятелство свидетелят е възприел лично, след като е посетил водоснабдения имот по време на ремонт, при който едната от стените на обекта е била премахната. Свидетелят сочи и че имотът е обитаван от двама души- ответницата и нейния син. Сочи, че в имота не е поставено годно техническо средство за измерване - поставеният водомер не е преминал съответна проверка, въпреки дадените указания за неговата подмяна.

Съобразно гореизложеното и доколкото се установява, че процесният имот е водоснабден, както и че ответникът притежава качеството на потребител, то съдът счита, че ищцовото дружество е доказало иска по основание.

По отношение размера на исковата претенция : в исковата молба са изложени твърдения, че изразходваното количество питейна вода е отчетено на основание чл. 25, ал. 8 от Общите условия на дружеството- при липса на поставено годно техническо средство за отчет (съобразно чл. 21 от Общите условия на ищцовото дружество, неизправното техническо средство за отчет е приравнено на липса на поставен индивидуален водомер).

От материалите по делото се изяснява и че в имота на ответника е поставено едно измервателно устройство с номер в картотеката на ищцовото дружество, както следва: № ...............

Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредбата) и чл. 22 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ищцовото дружество, услугите се заплащат въз основа на измерено количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери. Съобразно чл. 39, ал. 5, т. 1 от Наребата и чл. 25, ал. 8, т. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, за потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери ( или същите не са преминали съответна метрологична проверка), месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 5 куб.м. при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В процесния случай, от показанията на св.

М. се изяснява, че постановеното в имота техническо средство за измерване не е минало периодична проверка (същото е негодно) и че водоснабденият имот се обитава от двама 4 души (ответницата и нейният син). Предвид това, правилно ищцовото дружество е начислявало потребена услуга на месечна база от 10 куб.м. Впрочем, видно от приетите по делото карнетни листове, изцяло в полза на потребителя, за част от отчетния период, ищецът е начислявал потребление само в размер от 5 куб.м., въпреки че обитателите на имота са двама. Следва да се посочи и че за целите на отчета е без значение дали водомер изобщо не е поставен или същият е неизправен. Чл. 39, ал. 5 от Наредбата не провежда разлика в начисляването на стойностите на месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода, когато средство за отчет липсва или е неизправно.