Решение № 65 от 01.04.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Ямбол, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20232330201231 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. М. К. от г***, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против Наказателно постановление № 23-0813001422/06.10.2023г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.175а, ал.1, предл.III от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, и на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва изцяло отразените в НП фактически положения, както и констатациите в акта за наличие на очевидци на извършване на нарушението, с твърдения, че към момента на управление на автомобила улицата била пуста. Навежда и оплаквания, че в хода на производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, установени в разпоредбите на чл.42, ал.1, т.4 и т.9 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като счита, че НП не съдържа описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е 1 извършено, а в съставения АУАН не били посочени и други задължителни реквизити, като точните адреси и ЕГН на лицата, претърпели имуществени вреди от нарушението. Развива и доводи за непълно описание на нарушението, като намира, че фактическите констатации в акта и в НП са недостатъчни да обосноват извод за деяние, покриващо обективните и субективни признаци на нарушенията, за които е ангажирана отговорността му. Счита също, че АНО не е изпълнил и задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като не е изследвал въпроса дали движението на автомобила не се дължи на други фактори, като внезапен проблем с превозното следство, неопитност на водача, лоши метеорологични условия, разпилян пясък или внезапно навлизане на животно на пътното платно, както твърди, че е било в конкретния случай. По тези съображения и като намира, че по делото липсват доказателства за целенасочено управление на превозното средство по начина, описан акта и в НП, счита, че деянието е несъставомерно и от субективна страна. Претендира за отмяна на НП и за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен защитник адвокат по съображенията, изложени в нея.

Чрез процесуалния си представител АНО оспорва жалбата.

Наказателното постановление намира за правилно и законосъобразно и пледира за бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение и за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 22.09.2023 г. около 22:00 часа в гр. Ямбол жалбоподателят управлявал лек автомобил „Опел Астра“, с рег. №***, движейки се по ул.

„Иван Параскевов“. Освен него, в автомобила пътувало и непълнолетно лице.

На кръстовището с ул. „Атанас Кратунов“ предприел маневра завиване наляво, при което форсирал двигателя, подал рязко газ и с превъртане на гуми навлязъл на горепосочената улица и се насочил в посока към кръстовището й с ул. „П. К. Яворов“. При условията на суха, чиста и сравнително запазена асфалтова настилка, продължил движението си по ул. „Атанас Кратунов“ по същия начин – с форсиране на двигател и рязко подаване на газ, с висока 2 скорост и последователно навлизане от едната в другата пътна летна и обратно. След около 150-200 метра изгубил контрол над управлението на автомобила и се бълснал в паркиран на тротоара вдясно по посока на движението му лек автомобил „Хонда“.

По същото време на улицата се намирали свидетелите П. Р. и С. С., които останали на място до пристигането на органите на реда.

На сигнала за настъпилото ПТП бил изпратен полицейски екип, в чийто състав бил и свидетеля В. В.. Последният снел устни обяснения от свидетелите очевидци, огледал платното за движение на ул. „Ат. Кратунов“ и района на кръстовището й с улица „Иван Параскевов“, при което установил следи от гуми върху асфалтовата настилка, съответстващи на описаното от свидетелите движение, водещи до автомобила на жалбоподателя. В последователност, и в присъствието на свидетелите Р. и С. му съставил АУАН серия G A № 970097/22.09.2023г. за нарушения по чл.104б, т.2 и по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Като факти в АУАН е посочено, че на кръстовището на ул. „Иван Параскевов“ с ул. „Атанас Кратунов“ водачът извършва демонстративни маневри, форсира двигателя и превърта гуми, след което по ул. „Атанас Кратунов“ чрез подаване на газ и форсиране преминава рязко от дясната в лявата пътна лента, както и че вследствие на това допуска и безконтролно аварийно движение и се блъска в паркиран лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № У***.

Жалбоподателят подписал акта без възражения.

След съставяне на акта свидетелят В. установил и разговарял и с пътника в автомобила на жалбоподателя, който му съобщил обстоятелства, съвпадащи с тези, посочени от свидетелите очевидци.

Впоследствие - на 06.10.2023г., въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушенията срещу жалбоподателя било издадено атакуваното НП.

Към момента на извършване на горното деяние жалбоподателят бил на 19 години. Бил правоспособен водач от 14.02.2023г. и бил наказван веднъж по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата – с налагане на глоба с фиш за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка

3 съдът прие за установена от показанията на свидетелите В. В., П. Р. и С. С., последните двама от които очевидци, както и от писмените и от вещественото доказателство по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо право и интерес да обжалва един неблагоприятен за него акт.

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От процесуалноправна страна НП е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазени форма и ред за издаване. Съдържа и изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушенията. Както АУАН, така и издаденото въз основа на акта НП съдържат нормативно установените реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, включително и съставомерните обстоятелства на вменените нарушения. Последователно, ясно и еднозначно са посочени както конкретните действия на жалбоподателя, така и времето и мястото на извършването им. Затова оплакванията в жалбата, че в акта и в НП липсва описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, не могат да бъдат споделени.

Като неоснователно се преценя и оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване имената, точния адрес и ЕГН на лицата, претърпели имуществени вреди от нарушението. Доколкото с оспореното НП жалбоподателят не е санкциониран за причиняване на ПТП с материални щети, тези обстоятелства нямат отношение и са без правно значение за съставомерността на вменените нарушения. Освен това, в АУАН и в НП се съдържа информация, позволяваща идентификация на лицето, претърпяло имуществени вреди, посредством справка относно принадлежността на правото на собственост на ударения лек автомобил, чиито марка, модел и регистрационен номер са отразени и в АУАН, и в НП.

От материалноправна страна също не са налице основания за отмяна на НП.

Доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на адм. нарушения по чл.104б, т.2 и по чл.20, ал.1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Преценени поотделно, помежду си и в съвкупност с 4 писмените доказателства по делото, показанията на свидетелите В., Р. и С. категорично сочат, че на 22.09.2023г. около 22:00 часа в гр. Ямбол, по ул.

„Атанас Кратунов“, жалбоподателят е управлявал л.а. „Опел Астра”, с рег. № А*** в отклонение от нормалното движение, изразяващо се в преминаване от едната лента в другата по платното за движение и обратно. Показанията на свидетелите очевидци хармонизират напълно помежду си както по отношение реализираното от жалбоподателя движение с управлявания автомобил и причините за това, така и в детайли, вкл. и относно обстоятелствата, че движението се осъществявало с висока скорост от около 70-80 км/ч, по суха, чиста и сравнително запазена асфалтова настилка, а след навлизането му по ул. „Ат. Кратунов“ - на прав участък от пътя и в продължение на 150-200 метра. Освен помежду си, показанията на свидетелите очевидци кореспондират и с показанията на свидетеля В., който при огледа на място установил и следи от гуми върху асфалтовата настилка, водещи до автомобила на жалбоподателя, съответстващи на описаното от тях движение.

Липсват доказателства за наличие на обстоятелства, налагащи извършването на действия по форсиране на двигателя, разко подаване на газ и увеличаване на скоростта на движение. Друг е въпросът, че както пътните и атмосферни условия, така и възникнала внезапна опасност, в т.ч. и навлязло на пътя животно, трудно могат да оправдаят или да наложат подобно поведение. В конкретния случай, поради липсата на доказателства за наличие на други фактори, провокирали движение с висока скорост от едната в другата пътна лента и обратно, следва да се приеме, че е налице целенасочено управление на автомобила по описания начин, който безспорно е несъвместим с предназначението на пътя, а в резултат на това, и изгубване на контрол над управлението му. Затова, и поради липсата на каквито и да било данни, които да поставят под съмнение добросъвестността на свидетелите при депозиране на показанията, за съда е безспорно, че с действията си по управление на автомобила по горепосочения начин жалбоподателят е извършил описаните в акта и в НП адм. нарушения и е осъществил административнонаказателните състави на чл.175а, ал.1 и чл.185 от ЗДвП, предвиждащи съответно, наказания глоба от 3000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, и наказание глоба в размер на 20 лева за нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП. Предвид на това, че размерите на наказанията са фиксирани, същите не могат да бъдат предмет на преценка, 5 респ. няма и основание за изменение на НП чрез ревизиране размерна на санкциите.

С оглед на изложеното, и тъй като при извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт не се установи същият да страда от пороци, представляващи основание за неговото изменение или отмяна, направеното от жалбоподателя оспорване следва да се отхвърли. Съответно, този изход на делото обуславя негативно произнасяне по искането на защитника за присъждане на направените по делото разноски, и респ. позитивно произнасяне по искането на АНО за присъждане на юрисконултско възнаграждение, което, с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи в размер на 100 лева.

По тези съображения, и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

23-0813001422/06.10.2023г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Ямбол, с което на основание чл.175а, ал.1, предл.III от ЗДвП, на П. М. К. от *** ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванайсет) месеца за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, и на основание чл.185 от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 20 (двайсет) лева за нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П. М. К., с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ НА ОД на МВР - Ямбол юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. М. К. за присъждане на разноски в размер на 600 (шестстотин) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.