Решение № 58 от 23.05.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 58

П. 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сузана Ем. Полизоева при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно наказателно дело № 20251230200129 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалва се Наказателно постановление № **-0314-000021 от 07.02.2025г. на Началника на РУ Петрич при ОД МВР Благоевград, с което на А. Р. А., с ЕГН-**********, и с адрес /населено място/ за извършено нарушение на чл. 483, ал.1, т.2 от КЗ на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3, връзка с чл.461, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилен в разрез с материалния закон.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

В съдебна фаза жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от редовно упълномощения процесуален представител, адв. Е. Г. от БАК. Сочи, че оспорва НП и иска от съда да отмени обжалвания акт, тъй като за процесното МПС е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със сертификат т.н. зЕ. карта. Посочва, че видно от приложения превод на български език от английски, се установява, че тази сключена във Великобритания застраховка важи и за всяка държавна членка на ЕС.

Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Процесуалния представител депозира писмени бележки , чрез които защитава заеманата в жалбата позиция.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП от ВПД Началник РУ в ОДМВР- Благоевград, РУ- Петрич, редовно 1 призован, не взема участие и не се представлява.

Териториално отделение – Петрич, към Районна прокуратура – Благоевград, редовно уведомени, не изпращат представител и не заявяват становище по жалбата и наказателното постановление.

От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени и гласни обстоятелства:

На 24.01.2025 г. около 10:44 ч. свидетелите А. К. Г. - актосъставител и С.

Д. Х.-свидетел по установяване на нарушението и на акта (служители на РУПетрич), се намират при изпълнение на служебните си задължения на кръстовището на ул. „Д.“ и ул. „С., гр.П., където спират за проверка, движещото се в посока П. ул. „С.“ № **, моторно превозно средство (МПС) лек автомобил марка и модел „Ауди А5“, с рег. № YB18WWC, регистриран в Обединеното кралство Великобритания - собственост на чужд гражданин П.И.

(P.I.l), роден на /дата на раждане/, с адрес /населено място/ и управляван от жалбоподателя А. Р. А., с ЕГН **********, с адрес /населено място/, със СУМПС № ***, издадено от ОДМВР- Благоевград, при която проверка полицейските служители констатират липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на проверката, за процесния лек автомобил.

Във връзка с неговите правомощия и предвид констатираната липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, мл. автоконтрольор Г. постъпва към съставяне на АУАН серия GA Акт № 3390107 от същата дата, а именно 24.01.2025 г., срещу жалбоподателя и в неговото присъствие. Това негово служебно и процесуално действие извършва с участието на свидетеля Х.. В изготвения АУАН се излага от актосъставителя подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС, което не е собственост на водача, при неизпълнение на задължението за сключване на валиден Договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му, изрично посочвайки и качеството на нарушителя като водач на МПС. Досежно квалификацията в АУАН, нарушението е правно квалифицира с разпоредбата на чл. 638, ал.3 КЗ, която актосъставителя изрично текстово е посочил, че се касае за „лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

Така изготвения АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя.

Последния не е направил никакви възражения в самия акт, относно обстоятелствата изложени в него. В законоустановения 7- дневен срок не е постъпило и възражение от страна на жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление. В издаването на същото са възприети в цялост фактическите обстоятелства, изложени в АУАН, както за правната квалификация на нарушението, наказващия орган е определил, не нормата на 2 чл. 638, ал.3 от КЗ, която цифрово е посочил актосъставителя в своя акт, а за виновно нарушена е посочена нормата на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ, която с оглед изложената фактическа обстановка е правилната, още повече че нормата на чл.638, ал.3 е санкционна такава и наказващия орган е наложил именно по силата й, на жалбоподателя в качеството му на управлявал МПС, административно наказание „Глоба“ в размер на 400 лева. От приложените по настоящата административна преписка е видно, че НП е редовно връчено лично на жалбоподателя, на 20.02.2025 г..

От приложената справка за нарушител/водач, също се установява, че наказателното постановление е надлежно връчено на жалбоподателя на горепосочената дата. В тази насока, а именно възражения относно начина по който е било връчено наказателното постановление и дали също не е в законоустановения срок в настоящото производство не са направени.

Относно материална компетентност на държавните органи да издават такива актове, а именно АУАН и НП, са представени Заповеди № 244324/13.02.2017г., и № 8121з-1632/02.12.2021 г., както и от длъжностна характеристика на мл. автоконтрольор се установява, че същите носят санкционна власт и са оправомощени изрично за предприемане на такива действия.

Страните също така не спорят и относно изложеното в актовете, че управляващият МПС-то и жалбоподател не е негов собственик, във връзка с чието управление към датата и момента на установяване на нарушението няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което също не е спорно, както и че наложената глоба не е заплатена, което се установява и от справката за нарушител/ водач.

Горната фактическа обстановка съдът приема за изяснена, вземайки предвид приложените по делото писмени доказателствени средства, както и изложените гласни такива, а именно показанията на свидетелите Г. и Х. дадени в съдебно заседание проведено на 07.04.2025 г.. Същите потвърждават отрицателния факт за отсъствие на Застрахователен договор, като в първия момент не са имали спомени за случилото се, а в последствие и след представянето на съставения АУАН, посочват конкретно, че на жалбоподателя му било изрично заявено, че водачите са длъжни да имат сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна за територията на Р България. Сторените пред съда показания и от двамата служители на РУ Петрич са еднопосочни, безпротиворечиви, взаимно се допълват и с оглед което съдът не намира причина същите да не бъдат кредитирани още повече, че по никакъв начин не бяха оспорени или събрани противни доказателства.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени и гласни доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на които и да е от доказателствените източници, събрани в 3 хода на административно наказателното производство и съдебно следствие.

Съдът, в допълнение на това, излага и тезата, че по никакви причини свидетелите - полицейски служители, не са имали някакви лични причини относно лицето на жалбоподателя А., което да се отрази в това, че са го били спрели за проверка.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок почл.59, ал.2 от ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, установяването на което е сторено със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., в т.3, съгласно която лицето, заемащо такава длъжност има право да издава НП за нарушения по ЗДвП.

За пълнота на изложеното настоящият състав счита за основателно да отбележи, че при разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя.

По приложението на процесуалния и материалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК, връзка с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно ( чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 от НПК, връзка с чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи (чл.647, ал.2 от КЗ и предвид приложената по делото заповед); в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление по следните съображения:

От доказателствения материал по делото съдът намира за безспорно и категорично установено нарушаването от страна на А. А. на разпоредбата на чл.483, ал.1, т.2 от КЗ, съгласно която Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява МПС от трета държава при влизане на територията на Р България, когато няма валидна за територията на Р България застраховка. Нормата 4 предписва правило за поведение на определени субекти - адресати на разпоредбата, а именно водачи на МПС, което не е тяхна собственост. В конкретния случай не се спори, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил.

Обект на застраховане по задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като застраховани лица са собственикът на МПС, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което ползва МПС на законно основание. Също безспорно е доказано, че в момента на управление на автомобила, санкционираното лице не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите, което като водач е длъжно да има съгласно чл.483, ал.1, т.2 от КЗ. В тази връзка жалбоподателят не представи доказателства за наличие на „ГО” на процесния автомобил към датата и часа на нарушението.

Съдът следва да подчертае няколко термина, които са относими към изясняване на качеството на жалбоподателя, т.е. поради каква причина му е наложено административното наказание, какво означава термина „гражданска отговорност“ и при какви условия следва същата да бъде сключена, както и какво важи за държавите извън ЕС.

Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач“ на МПС по смисъла на тълкуването на § 6, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. В цитирания абзац е дадена легална дефиниция на термина „водач“. От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието „управление“ на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая безспорно е установено, от показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, че към процесната дата и час, А. е бил водач на процесното МПС.