Решение № 782 от 22.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. Пловдив, 22.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330106275 по описа за 2023 година

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. П.е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Т. Н. В., ЕГН **********, че последният дължи на ищеца сумата от 870,17 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 10.09.2019г. – 8.11.2022г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „***“ № ****, както и мораторна лихва в размер на 102,69 лева за периода 30.11.2019-31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 18419 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № ********** за обект, находящ се в гр. П., ул. „***” № ***, в качеството му на собственик на същия. Отчетът в обекта бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство, като съгласно общите условия на ищеца се начислявали по 5 куб.м. на човек за нетоплофицирано жилище. В случая, 1 на ответника били начислявани количества консумирана вода за двама обитатели или общо 10 куб.м. вода. Доколкото от страна на ответника не било изпълнено задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода за процесния период, ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 18419 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител – адв. Б., с който се излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции. Навеждат се доводи, че не се установява ответникът да е потребител на услугите на ищцовото дружество, както и какъв е размерът на неговите задължения. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за част от процесните вземания. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 18419 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, е образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, и 2 тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. П. ул. „**“ № ***, че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.

От представения по делото нот. акт за покупко-продажба №** том ***рег. № ***дело **№***от 2005г. се установява, че ищцата е придобила правото на собственост върху апартамент № *** на четвъртия етаж в жил. блок 4010, построен в държавно дворно място в град П., ул. *** № **** Представена е справка за неплатени задължения за процесния период, която касае имот, находящ се в гр. П., ул. ***№ ****за водомер ***** с абонатен номер **********.

Представено е споразумение за разсрочване на задължение № 20112819.08.2019г., сключено между „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив и Т. Н. В., ЕГН *** касаещо поемане на задължения за заплащане на консумирана вода за периода 30.06.2016г. до 14.08.2019г., и удостоверяващо заплащане на първа вноска от 280 лева, внесена от длъжницата на 19.08.2019г.

Разпитан е свидетеля на ищцовото дружество, от чийто показания става ясно, че е инкасатор в дружеството, че е посещавал имота, но не е влизал вътре, същият представлявал къща. Казва, че обитателите в къщата не му осигурявали достъп, както и че в този имот няма монтирано измервателно 3 устройство, затова начислявали по 5 куб.м. на човек. Бройката на живеещите в тази къща бил установен от предходния инкасатор.

По отношение на количеството доставена и отчетена услуга следва да се има предвид следното: Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). Според член 30 от същата Наредба изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, в същия смисъл е и чл.20 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив.

Изложените съображения в исковата молба, че отчетът на водомера е извършван при условията на липсващо измервателно устройство в водоснабден имот, собственост на ответницата не се подкрепят от събраните доказателства по делото. От гласните доказателства става ясно, че посещаваният от инкасатора обект е къща, а ответницата се легитимира като собственик на апартамент в жил. сграда на същия адм. адрес. Отделно от това не става ясно въз основа на какви обстоятелства е прието от водоснабдителното дружеството, че в имота на ответницата липсва измервателно устройство, след като инкасаторът не е бил допускан до къщата, респ. не е посещавал апартамента на ул. Калина № 58, за да извърши подобна констатация. Ето защо съдът приема, че ищецът не е установил изпълнението на задълженията по договора, а именно: доставено количество питейна и отведена вода, което да е отчетено по надлежния ред, за да възникне задължението на ответника за нейното заплащане. Така съдът е поставен в невъзможност да прецени били ли са налице предпоставките на чл.

25, ал. 8 и чл. 23, ал. 5 от Общите условия за начисляване на количество доставена вода.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че исковата претенция се явява неоснователна. Предвид неоснователността на главната претенция, то и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, право на разноски има ответника. От същия не са представени доказателства за извършени такива, поради което не следва да се присъждат.

4

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искове на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, срещу Т. Н. В., ЕГН **********, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 870,17 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 10.09.2019г. – 8.11.2022г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „****“ №***, както и мораторна лихва в размер на 102,69 лева за периода 30.11.2019-31.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 18419 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, като неоснователен.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Да се издаде РКО на назначения особен представител на ответника адв.

А. Б., за сумата от 200 лева.

След влизане в сила на решението ч. гр. д. № 18419/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, ведно със заверен препис от същото, да се върне, поради отпадане на необходимостта от послужване.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 5