Решение № 388 от 11.04.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. П., 11.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № ****1720105710 по описа за **** година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В чрез пълномощника си ю.к. Петрова, срещу С. В. М. - Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „М.С.“, ** ** ** ** с която са предявени искове, както следва:

- установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: сумата в размер на 2831.79 лева – предсрочно изискуема главница за периода от 20.04.2021 г. до 20.01.2023 г. по Договор за потребителски кредит № ************ от 15.12.2020 г., която предсрочна изискуемост е обявена на 05.05.**** г., сумата в размер на 1060.02 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 20.04.2021 г. до 05.05.**** г., ведно със 1 законната лихва считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.06.**** г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № **** от 01.07.**** г. по ч. гр. д. № ****/**** г. по описа на ПРС и

- осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и искане да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца по Договор за потребителски кредит № ************ от 15.12.2020 г. възнаграждение за закупена услуга „****“ в размер на 679.81 лева за периода от 20.04.2021 г. до 20.01.2023 г., и възнаграждение за закупена услуга „****“ в размер на 1650 лева за периода от 20.04.2021 г. до 20.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането.

В законоустановения срок ответникът С. В. М. - Ф. чрез адв.Н. О. - САК е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила предявените искове по основание и размер. В отговора е противопоставила възражения за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, като противоречащ на закона и добрите нрави, на ЗЗП и ЗПК. По подробно изложените в отговора на исковата молба доводи и аргументи ответницата моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като и се присъдят сторените по делото разноски, а на адв. О. се определи адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез ю.к. Петрова поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявен е искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № **** от 01.07.**** г. по ч.

2 гр. д. № ****/**** г. по описа на ПРС, поради което съдът намира, че установителния иск е допустим, и следва да бъде разгледан от съда.

С разпореждането, с което е постановено издаване на заповед за изпълнение, сумите предмет на осъдителния иск са отхвърлени, и за тях не е издавана заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че осъдителния иск също е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Сумата от 501.88 лева, представляваща лихва за забава за периода от 21.01.2021 г. до 05.05.**** г., и сумата от 93.35 лева, представляваща законна лихва за периода от 05.05.**** г. до 28.06.**** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № **** от 01.07.**** г. по ч. гр. д. № 0****/**** г. на ПРС НЕ СА ПРЕДМЕТ на предявения установителен иск.

По основателността:

От приложения Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ************, се установява, че на 15.12.2020 г. страните по делото са постигнали съгласие ищецът, в качеството му на кредитодател, да предостави на ответника, в качеството му на кредитополучател, заем в размер на 3000.00 лева, срещу задължението на последния да върне сума в общ размер от 4442.42 лева, на 23 месечни вноски от по 291.44 лева, и размер на последна 24 месечна вноска от 291.30 лева, с падеж на първата вноска съгласно представен погасителен план на 20.01.2021 г., и падеж на последна погасителна вноска на 20.12.**** г., при годишен лихвен процент от 41.00 % и годишен процент на разходите от 48,97 %, и лихвен процент на ден от 0,11 %. В договора страните са постигнали съгласие да бъде закупен и допълнителна услуга – „****“, за което кредитополучателя дължи на кредитора възнаграждение в размер на 750.00 лева, и допълнителна услуга „****“, за което се дължи на кредитора възнаграждение в размер на 1800.00 лева. Няма спор, че по силата на процесния договор ответницата е получила сумата от 3000.00 лева, като с част от сумата по кредита, или със сумата от 1484.31 лева, е рефинансиран предходен заем на ответницата.

Видно от Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит (ДПК) № ************ за отлагане на вноски от 31.01.2021 г., страните са се споразумели за отлагане на вноска № 3, като ответницата се е съгласила да изплаща кредита си по нов погасителен план, а отложената погасителна вноска да заплати в неговия край. Към анекса е съставен нов погасителен 3 плат, съгласно който последната падежна вноска по кредита, ответницата дължи на 20.01.2023 г.

Ищецът „Профи Кредит България" ЕООД на 29.06.**** г. е подал до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника С. В. М. - Ф. за дължими суми по договор за потребителски кредит от 15.12.2020 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 0****/**** г. на ПРС. В рамките на образуваното заповедно производство, в полза на заявителя, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № **** от 01.07.**** г. против длъжника и настоящ ответник, като с разпореждане № 9671 от 30.06.**** г. по ч.гр.д. № 0****/**** г. на ПРС, е отхвърлено заявлението за сумата от 679.81 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „****“ – приоритетно становище на искането му и изплащане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга, и за сумата от 1650.00 лева, представляваща неплатено възнаграждение за допълнителна услуга „****“ – право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за целия срок на ДПК, и сумата от 30.00 лева – такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислена на 05.05.2021 г.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение по чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея, в което твърди, че не дължи изпълнение на сумите по заповедта. В едномесечния срок от съобщаването ищецът е предявил настоящия иск.

По основателността на предявения установителен иск:

Предявения установителен иск е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, и е с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Искът е за установяване на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение в срок от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяването им.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между ищеца и ответницата е сключен договор за кредит с твърдяното съдържание, 4 по който е изправна страна и по силата на който за ответницата в качеството й на кредитополучател е възникнало задължение за връщане на заетата сума заедно с възнаграждение за ползването й в посочения размер.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.

В тази връзка с определението за насрочване, съдът изрично е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в процесния договор.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В отговора ответницата е оспорила сключването на процесния договор за потребителски кредит, но доколкото положения от ответницата подпис в Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ************ от 15.12.2020 г. не е оспорен от ответницата, и не се твърди, М. – Ф. да не го е подписвала, то и следва да се приеме, че между страните е сключен процесния договор, поради което и страните са обвързани от наличие на облигационно правоотношение по между им.

Ответницата в отговора на исковата молба е навела твърдения за нищожност на процесния договор, поради противоречието му с разпоредби на ЗПК, но съдът намира възраженията на ответницата в тази насока за неоснователни, тъй като договорът е написан на разбираем език, и съдържа изискуемите се от чл.11, ал.1 от ЗПК задължителни реквизити.

От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза се установява, че кредитът е усвоен от ответницата по следния начин: със сумата от 1484.31лева, е рефинансиран кредит № ***********, с длъжник С. В. М. - Ф., която е осчетоводена от ответника на 15.12.2020 г., и сумата от 1515.69 лева е преведена по банкова сметка на ответницата с превод от ищеца на 16.12.2020 г. При тези обстоятелства 5 вещото лице е установило, че ответницата е усвоила общата сума на кредита в размер на 3000.00 лева, като при ищеца е отразено и осчетоводено плащане от ответницата по процесния договор в размер на 1490.21 лева, с които „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД са погасили следните суми: главница в размер на 168.21 лева, плащане на договорна лихва (договорно възнаграждение) в размер на 202.17 лева, плащане на възнаграждение по пакет в размер на 220.19 лева, платена лихва за забава в размер на 502.75 лева, платена законова лихва в размер на 366.92 лева, и платена такса по тарифа в размер на 30.00 лева. При това положение с така направеното при ищеца погасяване, вещото лице е установило, че неплатеното задължение по процесния договор за кредит е в размер на 6221.62 лева, от които неплатена главница в размер на 2831.79 лева, неплатена договорна лихва в размер на 1060.02 лева за периода от 20.02.2021 г. до 05.05.**** г. (дата предсрочна изискуемост) и неплатено възнаграждение за услуги по пакет в размер на 2329.81 лева.

С оглед на така установеното от вещото лице и направеното от ответницата възражение за недействителност на клаузи от процесния договор, с оглед и задължението на съда да следи за неравноправни клаузи в процесния договор, то преди съдът да се произнесе по осъдителния иск, чиито предмет са допълнителните пакети „****“ и „****“ от договора за кредит, следва да разгледа тяхната действителност, респ. равноправност на уговорените между страните клаузи от договора, и по които пакети ищеца е извършил погасяване с платената от ответницата сума по договора.