Решение № 4941 от 30.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4941 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100509082 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Д. Г. Т., чрез адв. П. В. – особен представител, срещу решение № 11056/07.06.2024г., постановено по гр.д. № 56198/2022г. по описа на СРС, 39-и състав, в частта, в която е уважен предявеният от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за сумата 900 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 3723303/27.12.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с договор за цесия, ведно със законната лихва от 08.06.2021г. до окончателното изплащане, за което вземане по ч.гр.д. № 32508/2021г. по описа на СРС, 39-и състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Жалбоподателят излага доводи за неправилно приложение на материалния закон, довело до неправилност на обжалвания съдебен акт. Неправилно СРС приел, че ищецът действал като пълномощник на цедента и уведомяването за цесията от ищеца породило правен ефект. Цедентът бил длъжен да съобщи на длъжника цесията и да предаде на цесионера намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалата цесия. Цесията имала действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, в който е съобщена на длъжника.

Уведомлението за цесия във висящ процес не следвало да се приема – същото било нарушение на закона. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на такова, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени от съда.

1

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна-ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, чрез юрк. Тонева, депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Възраженията във въззивната жалба били бланкетни, а по същество – неоснователни. Сочи съдебна практика.

Първоинстанционното съдебно решение било правилно в обжалваната част. Моли то да бъде потвърдено.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

При проверка на правилността на първоинстанционното решение във връзка с указанията по т. 1 от ТР 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСТГК ВКС, въззивният съд при извършена служебна проверка за интересите на потребителя споделя изводите на СРС за нарушени императивни материалноправни норми.

Настоящият въззивен състав, намира единственият въведен от въззивника довод за неправилност на постановеното първоинстанционно съдебно решение за неоснователен.

От представените по делото рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, приложение № 1 към същия, потвърждение за сключена цесия, актуализирано искане за плащане от „Изи Асет Мениджмънт“ АД до „Файненшъл България“ ЕООД по рамков договор за поръчителство от 10.07.2019г. и преводно нареждане за заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договора с ответника Д. Г.

Т. сума от 996.60 лева, се установява, че ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД придобил вземанията на „Файненшъл България“ ЕООД от ответника Д. Г. Т. по договор за паричен заем № 3723303/27.12.2019г. В хипотезата на чл. 99 ЗЗД вземането преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов носител, тъй като съобразно предмета на консенсуалния договор с постигането на съгласието по същия цесионерът придобива вземането в състоянието, в което се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права-аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Уведомяването на длъжника по чл.

99, ал. 3 ЗЗД има значение единствено за действието на договора спрямо него в смисъл, че преди нотификацията /уведомяването/ същият може да изпълни и към цедента и да се освободи от задължението си, докато след надлежното му уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД валидното изпълнение ще бъде само това към цесионера.

Уведомяването, противно изложеното от ответника няма никакво отношение към действието на договора за цесия между страните по него и прехвърлянето на вземането към новия кредитор. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение 40/13.05.2010г. по т.д. 566/2009г., Т.К. I ТО на ВКС, решение 1279 от 12.11.1996г. по гр.д. 29/1996г. на V ГО.

Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина на уведомяване, то съобщаването на цесията, извършено в рамките на съдебното производство по 2 предявения иск следва да бъде зачетено от съда. Изложеното не се променя от факта, че ответникът се представлява от особен представител в настоящото производство.

Нормата на чл. 47, ал. 6 ГПК предвижда достатъчно надежден механизъм, компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на особения представител. Последният е надлежен адресат на всички твърдения, наведени от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия.

Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл следва да бъде съобразено решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от назначения на ответника особен представител, е приложимо и при връчване на уведомление за прехвърляне на вземане. С уведомяването е завършен фактическият състав по чл. 99 ЗЗД и доколкото не са въведени твърдения, а и не се установява ответникът да е изпълнил на цедента, то ищецът-цесионер се явява носител на вземанията.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

По разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемия-ищец.

Пред СГС ищецът е заявил претенция за разноски. Сторил е такива в размер на сумата 200 лева за депозит за особен представител на ответника, като на основание чл.

78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени. Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 350 лева. Настоящият състав на съда намира, че такива не следва да му се присъждат, тъй като ищецът е депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и не е изпратил представител в проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание, а единствено е депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал.

1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.

Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.

ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Съобразно мотивите по същата точка представляваната от особения представител страна не е освободена от заплащането на такси и разноски, предвид на което с решението си съдът, съобразно изхода на делото, следва да възложи дължимата държавна такса по жалбата и разноските на съответната страна. В случая дължимата за въззивното производство държавна такса възлиза в размер на сумата 25 лева, които, с оглед изхода на делото следва да бъдат понесени от ответника Д. Г. Т..

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11056/07.06.2024г., постановено по гр.д. № 56198/2022г. по описа на СРС, 39-и състав, в частта, в която е уважен предявеният от ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД срещу ответника Д. Г. Т. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, за сумата 900 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № 3723303/27.12.2019г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД с договор за цесия, ведно със законната лихва от 08.06.2021г. до окончателното изплащане, за което вземане по ч.гр.д. № 32508/2021г. по описа на СРС, 39-и състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В частта, в която СРС е отхвърлил установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Г. Т., ЕГН **********, да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 207172780, сумата 200 лева, представляваща разноски по делото, сторени пред СГС.

ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, Д. Г. Т., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата 25 лева – държавна такса за въззивното производство.

Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: BG05 BNBG 9661 3100 1734 01.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4