Решение № 260301 от 17.05.2024, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ ..... гр. София, 15.05.2024г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 25.04.2024г., в състав:

Председател: ПЕТЪР

БОСНЕШКИ

Секретар: Кирилка Илиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. №7394 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

С Определение от 15.02.2021г., постановено по гр. дело № 7394/2020г. по описа на СГС, ГО, 1-18 състав, на основание чл. 213 от ГПК, са съединени за разглеждане в едно производство гр. дело № 7394/2020г. по описа на СГС, 1-18 състав и гр. дело № 2402/2020г. по описа на СГС, I- 20 състав, като е разпоредено производството да продължи под гр. дело № 7394/2020г. по описа на СГС, 1-18 състав.

С

Решение № 353/19.02.2020г. на КПКОНПИ е постановено да се внесе искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Л.Е.К. с ЕГН ********** и С.С.К. с ЕГН **********, пред Софийски градски съд. Въз основа на исковата претенция е образувано гр. дело № 2402/2020г. по описа на СГС, ГО, 1-20 състав, с цена на иска в размер на 2 800 963,74 лв.

С

Решение № 1265/15.07.2020 г. на КПКОНПИ е постановено да се внесе искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Л.Е.К. с ЕГН ********** пред Софийски градски съд. Въз основа на исковата претенция е образувано гр. дело № 7394/2020г. по описа на СГС, ГО, 1-18 състав, с цена на иска в размер на 81 000 лв.

С

Определение №265826/27.10.2023г., постановено по настоящето дело, на основание чл.233 ГПК, е прекратено производството по делото в частта му, с която са предявени следните искове от КПКОНПИ срещу Л.Е.К., с ЕГН:**********, и

С.С.К., с ЕГН:**********, за отнемане в полза на държавата на следните суми от ответниците:

- сумата в размер на 200 000 лева, предоставена от трето лице и установена по досъдебното производство;

- сумата в размер на 341 772,37 лева, представляваща стойността на отчуждените дружествени дялове, представляващи 100 % от капитала на „В.СПА Резорт“ ЕООД.

- сумата в размер на 11 500 лева, представляваща пазарна стойност на отчужденото движимо имущество към настоящия момент.

- сумата в размер на 13 001,11 лева, представляваща вноска по сметка от проверяваното лице;

- сумата в размер на 36 833,50 лева, представляваща вноска по сметка от трето лице;

- сумата в размер на 1 192 000 лева, представляваща изтеглени средства от Л.К. от разплащателна сметка № *************“;

- сумата в размер на 874 488,33 лева, представляваща вноски по сметки на Адвокатско дружество „К. и П.“.

- сумата в размер на 89 209,63 лева, представляваща вноска по сметка от С.К.;

- сумата в размер на 2 301,47 лева, представляваща вноска по кредитна карта от С.К.;

- сумата в размер на 35 707,33 лева, представляваща вноска по сметка от трето лице.

- сума в размер на 31 000 лева, внесена в брой през 2018 г. от Л.К. по сметка BG*************, открита в „Юробанк България“ АД, с титуляр Адвокатско дружество „К. и П.“;

- сума в размер на 50 000 лева, внесена в брой през 2019 г. от Л.К. по сметка № ********, открита в „Банка ДСК“ АД с титуляр Адвокатско дружество „К. и П.“.

С

Определение №265826/27.10.2023г., постановено по настоящето дело, на основание чл. 214 ГПК е допуснато намаляване на цената на предявения иск с правно основание чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество по настоящето дело от 2 881 963,74 лв. на 4 150 лв., като производството по делото е продължило в следните му части за отнемане в полза на държавата на следните суми от ответниците както следва:

-На основание чл. 142, ал. 2. т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Л.Е.К..

ЕГН **********, с цена на иска в размер на 1 650 лева, както следва: 1 650 дружествени дяла всеки от по 1 /един/ лев на обща стойност 1 650 лв. от капитала на „С.И.Г.“ ООД, ЕИК********.

-На основание чл. 142, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от С.С.К., ЕГН **********. с цена на иска в размер на 2 500 лева, както следва: 50 /петдесет/ дружествени дяла всеки от по 50 /петдесет/ лева на обща стойност 2 500 лв. от капитала на „АС К. 2005“ ЕООД, ЕИК ********.

В законоустановения срок са подадени отговор на исковата молба от ответниците Л.Е.К. и С.С.К., с които се възразява, че производството по делото е недопустимо. При условията на евентуалност искат отхвърляне на исковете като неоснователни.Твърдят, че никога не са придобивали, притежавали, контролирали и не са правили разпореждания с незаконно придобито имущество. Твърдят, че липсват основания за отнемане на незаконно придобито имущество по смисъла на ЗОНПИ. Оспорват да е налице значително несъответствие в имуществото им по смисъла на ЗОНПИ.Иска присъждане на направените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Исковата молба е подадена пред съответния компетентен съд по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ, от надлежна страна - Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, а производството по делото е допустимо, поради което и съдът следва да се произнесе по същество.

Съгласно постоянната съдебна практика намерила израз в определение №85/09.03.2022г. по ч.гр.д.№204/2022г. на ВКС, IV г. о., ГК, съдебното исково производство по раздел IV на гл.

XII от ЗОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество несъмнено е със санкционен характер, като процесуалноправно легитимираният ищец по него - КОНПИ действа по делото като процесуален субституент на българската държава. Чрез това исково производство националният законодател регламентира т. нар. „гражданскоправна“ конфискация на незаконно придобито имущество (в този смисъл са и решение от 19.03.2020 г. по дело С-234/18 и решение от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 на СЕС), т.е. макар искът да има санкционен характер, правният спор по него се разглежда по гражданскоправен ред (както е изтъкнато и във формулировката на въпроса), респ. - делото е гражданско по смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕС) 1215/2012, без да попада в някое от посочените там изключения, поради което се включва в приложното поле на регламента. В правната доктрина и в съдебната практика (в този смисъл са и разясненията в мотивите към ТР № 7/30.06.2014 г. на ОСГК на ВКС) няма съмнение и че искът за отнемане на незаконно придобито имущество е конститутивен - чрез него държавата (в лицето на процесуалния си субституент КОНПИ) упражнява субективно материално потестативно

(преобразуващо) право да отнеме принудително и безвъзмездно имуществени права, като предмет на отнемането са тези имуществени права на ответника (ответниците), които се включват в незаконно придобитото имущество (чл. 141 от ЗОНПИ). Когато в това незаконно придобито имущество е включено право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, същото е предмет на отнемането, ако искът е основателен, но това е едва санкционната последица от уважаването на иска - конститутивното (правопреобразуващото) вещно-прехвърлително действие на постановеното по него съдебно решение. И в случаи - когато недвижимият имот се намира в чужбина, спорът за отнемането му в полза на българската държава по реда и при наличието на материалноправните предпоставки на ЗОНПИ е от изключителната компетентност на българския съд. Искът за отнемане (по реда и при предпоставките на ЗОНПИ) на незаконно придобито имущество във всички случаи е от изключителната компетентност на българските съдилища.

Съгласно чл.

5, ал. 2 от ЗОНПИ, производството по отнемане на незаконно придобито имущество се провежда независимо от наказателното производство срещу проверяваното лице и свързаните с него лица, а съгласно чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от същия закон съдебното производство по този закон започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство, като прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпленията по чл. 108, ал. 1 от закона, не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.

Съгласно постоянната съдебна практика установяването на значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 3 ДР ЗОНПИ е основната предпоставка за основателността на исковете по чл. 153 и сл. от ЗОНПИ, а не въпрос на тяхната допустимост. В този смисъл е Решение № 50130/03.01.2024г. по гр.д. № 5134/2021г., на ВКС, ІV г.о.

По основателността:

За да възникне потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество, трябва да бъде установено наличието на следните предпоставки (юридически факти):

1) проверяваното лице, с което останалите ответници са свързани лица (чрез брак/фактическо съжителство, родство или като контролирани юридически лица), да е привлечено като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в чл. 108 ЗОНПИ;

2) ответниците да са придобили в проверявания период имущество със значителна стойност, за което не е установен законен източник, като несъответствието между имуществото и нетния доход на ответниците следва да надвишава 150

000 лева за целия проверяван период

3) имуществото да е придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от закона - в период от 10 години назад от предявяване на иска и

4) имуществото да не е придобито със законен източник на средства.

Първите три материални предпоставки следва да бъдат установени от ищеца чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.

154, ал. 1 ГПК, а на ответника принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест) да установи, че имуществото, което е на значителна стойност, е придобито със средства от законен произход.

Видно от писмените доказателства производството по ЗОНПИ е образувано след постъпило уведомление от Специализирана прокуратура с вх. № УВКП- 605/21.05.2018г., с което уведомява, че лицето Л.Е. К. е привлечено в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 26/2018г. по описа на СО- СП, пр. пр. № 287/2018г. за престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 8 от ЗПКОНПИ.

От справка в НБДН е видно, че Л.Е.К. с ЕГН ********** и С.С.К. с ЕГН ********** са съпрузи, като са сключили граждански брак на 24.04.1993г.

Проверяваният период е от 22.05.2008г. до 22.05.2018г.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от

ЗОНПИ незаконно придобито е имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник, а според чл. 107, ал. 1 от същия, ЗОНПИ образува производство по реда на този закон, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Разпоредбата на чл. 107, ал. 2 от ЗОНПИ въвежда оборима законова презумпция, според която "обосновано предположение" е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.

С ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания по въпроса какво представлява "имущество" по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗОНПИ, което участва при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ и в кои случаи паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник подлежат на отнемане, съответно - подлежи ли на отнемане паричната равностойност на придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Със същото тълкувателно решение ВКС приема, че анализът на §1 т. 4 ДР ЗОНПИ показва, че имуществото по смисъла на разпоредбата обхваща само правата, но не и задълженията ("собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи право на собственост или друго вещно право върху тях" ).

Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от "приобретателя". "Стoйнocттa нa т.нap. "знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe" е cпeциaлнo зaĸoнoвo пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. cтoйнocттa нa имyщecтвoтo (нe нa cбopa нa paзxoдитe) нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане." С тези мотиви ВКС приема, че при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ не участват получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.