Решение № 23222 от 20.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23222 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110114140 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 1 818,90 лв., представляващи неплатени трудови възнаграждения за м. януари 2024 г. – м. февруари 2024 г., а именно: 909,45 лв. – за м. януари 2024 г. и 909,45 лв. – за м. февруари 2024 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2024 г. до окончателното им заплащане, както и 64,10 лв., представляваща лихва за забава върху всяко от отделните вземания за главница, а именно: 35,30 лв. – върху вземането за неплатено трудово възнаграждение за м. януари 2024 г., начислена за периода от 31.01.2024 г. до 11.03.2024 г. и 28,80 лв. – върху вземането за неплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2024 г., начислена за периода от 29.02.2024 г. до 11.03.2024 г., както и предявен по реда на чл. 212 ГПК инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на трудов договор № 00000712/10.06.2013 г. в частта относно клаузата за едностранно предприетото от работодателя през 2024 г. на основание чл. 118, ал. 3 КТ определяне на размера на основното му месечно трудово възнаграждение в противоречие с чл. 244, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като същият не съответства на МРЗ от 933 лв.

Ищецът З. В. С. твърди, че по силата на допълнителен трудов договор № 00000712/10.06.2013 г. за извършване на работа извън установеното работно време по основно трудово правоотношение се намира в трудово правоотношение с ответника ЕТ „Й.

В. - В.“, в рамките на което изпълнява длъжността ***, при уговорено първоначално месечно трудово възнаграждение от 300 лв., което впоследствие е било многократно увеличено. Сочи, че фактическо дължимото такова за м. януари 2024 г. и м. февруари 2024 г. възлиза на 909,45 лв. месечно, като то е следвало да се заплаща до последния ден на съответния календарен месец, за който се дължи. Поддържа, че надлежно е изпълнявал трудовите си задължения в рамките на посочения период, но въпреки това ответният работодател не му е заплатил месечните трудови възнаграждения за него, мотивирайки отказа си със своето несъгласие, че ищецът продължава да търси наказателно-правна защита срещу свой колега за извършени срещу него на 07.04.2023 г. в работния офис на 1 дружеството прояви. Сочи, че за посочения период ответникът внася дължимите осигурителни вноски и данък върху доходите при пълно съответствие с начислените във ведомостите работни заплати, като начислените удръжки са декларирани в НАП, което счита за признание от негова страна относно дължимостта на исковите суми. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЕТ „Й. В. В.“ е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че считано от м. септември 2023 г. ищецът е преустановил работата си при него, отказвайки да поема задачи и да изпълнява трудовите си задължения, допускайки по този начин нарушение на чл. 126 КТ. Счита, че за времето на „самоотлъчка“ на ищеца не се начислява и изплаща трудово възнаграждение и не се внасят осигурителни вноски. С допълнителна молба с вх. № 195167/13.06.2024 г. оспорва претендирания от ищеца размер на трудовото му възнаграждение от 909,45 лв. за посочения период. Заявява, че ищецът е спрял да се явява на работа още през м. септември 2023 г., поради което последното изменение на основното му трудово възнаграждение е било считано от 01.01.2023 г., когато същото е увеличено на 600 лв. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от 02.06.2024 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов договор № 00000712/10.06.2013 г., сключен на основание чл. 111 КТ, в рамките на което считано от 10.06.2013 г. ищецът е заемал длъжността *** на 4-часов работен ден при ответника.

В чл. 1 от трудов договор № 712/10.06.2013 г. страните са уговорили място на работа в отдел „Офис В.“ и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 300 лв. с продължителност на работния процес – 5 дни в седмицата, 4 часа на ден при 8 часа законоустановено работно време, без да е посочена датата, на която възнагражденията са платими.

Представени са още два броя формуляри за отработени дни и отсъствия, съответно за м. януари 2024 г. и за м. февруари 2024 г., от които е видно, че за ищеца З. В. С. липсва отбелязване на отработени часове в дните от посочените месеци.

В 2 броя ведомости за заплати за м. януари 2024 г. и м. февруари 2024 г. по отношение на ищеца е отбелязан размер на основната заплата от 600 лв., като е посочено, че е налице самоотлъчка за 22, респ. за 21 дни и не е изплащано възнаграждение на лицето, както и не са внасяни дължимите осигуровки.

Видно от представените два броя рекапитулации на работните заплати за процесните месеци, в същите е вписана и самоотлъчка за 22, съответно 21 дни.

От протокол с изх. № 22000243300695/19.02.2024 г. и протокол с изх. № 22000243588297/20.03.2024 г. се установява, че ответникът е подал в НАП декларация образец 1 и декларация образец 6 за м. януари и м. февруари 2024 г., в които не е посочено името на ищеца.

В чл. 12 от одобрените от ответника Вътрешни правила за работна заплата в ЕТ „Й. В.

– В.“ е посочено, че работните заплати се изплащат окончателно до 30 число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

По делото е представено и искане от ищеца от 29.09.2023 г., адресирано до ответника, с молба за прекратяване на съществуващото помежду им допълнително трудово правоотношение по взаимно съгласие, считано от 02.10.2023 г., както и уведомление от 11.12.2023 г. от ищеца до ответника, в което се посочва, че ищецът приема отправеното към 2 него предложение за запазване на процесното трудово правоотношение.

При проследяване на данните, съдържащи се в приетите по делото като писмени доказателства разпечатки на електронна кореспонденция се установява, че същата се е провела между потребители с електронни адреси **** и ****v.bg, като е започнала на 26.10.2023 г., когато от имейл **** до имейл **** е изпратено електронно съобщение с текст: „Здравей, Г-н В. те кани в офиса, за да покажеш къде е кореспонденцията, която си водил с **** и да се уточните дали ще продължиш да я водиш“. Впоследствие кореспонденцията продължава на 13.11.2023 г., когато от същия имейл е изпратено съобщение с текст: „Здравей З., шефа те очаква другата седмица в офиса да работите по делото с ****. Ако не искаш да работиш по делото, ела в офиса да кажеш къде са документите“. Последната извадка е придружена от превод, от който се установява, че съобщението не е доставено до получателя, тъй като електронният адрес е блокиран.

Електронната кореспонденция, разпечатана на хартиен носител и приобщена към доказателствената съвкупност по делото, не е оспорена по своето съдържание от страните по него, поради което съдът приема, че същата действително е реализирана между потребителите с посочените електронни адреси, поради което съобрази същата при формиране на своите правни изводи.

Видно от писмо с изх. № 14/15.12.2023 г. на ЕТ „Й. В. – В.“, адресирано до З. В. С., последният е бил поканен в срок до 22.12.2023 г. да представи писмени обяснения във връзка с твърдяно нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа, считано от 01.11.2023 г., като видно от отбелязването в документа същият е връчен на адресата на 15.12.2023 г. при отказ.

От заповед № 1/22.12.2023 г. се установява, че на ищеца З. В. С., заемащ длъжността ***, е наложено дисциплинарно наказание „***“ поради допуснато нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, изразяващо се в неявяване на работа, считано от 01.11.2023 г. до момента на издаване на заповедта, без в документа да се съдържа отбелязване относно надлежното му връчване на служителя.

Видно от заповед № 1820/14.03.2024 г. ответникът е прекратил сключения с ищеца трудов договор на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ поради наложеното дисциплинарно наказание, като отново в самия документ липсва отбелязване на надлежното му връчване на ищеца.

От представените по делото писмо на **** с рег. № *** на КЧСИ, адресирано до ответника, протокол от 13.03.2024 г., ведно с два броя разписки към него, се установява, че ищецът не е намерен на установения адрес, за да му бъде връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание № 1/22.12.2023 г., което е наложило залепване на уведомление по чл. 47 ГПК. Изрично в описания протокол от 13.03.2024 г. е посочено, че до изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението, адресатът З. В. С. не се е явил за получаване на заповедта.

От приетата като писмено доказателство по делото присъда № 177/25.10.2024 г., постановена по ВНЧХД № 3227/2024 г. по описа на СГС, НО, 16-ти въззивен състав, влязла в сила на същата дата, се установява, че третото за процеса лице Богдан Костадинов Витанов е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 130, ал. 2 НК и по чл. 148, ал.

1, т. 1 НК, вр. чл. 146, ал. 1 НК спрямо З. В. С., за извършени деяния на 07.04.2023 г. на територията на гр. София, в работни офис помещения на ЕТ „Й. В. – В.“, находящи се на адрес в ****

Видно от трудов договор № 486/12.10.2001 г., сключен между ***** и ищеца З. В. С., последният е назначен на длъжност **** във висшето учебно заведение на пълно работно време считано от 02.10.2001 г., като същият е сключен за неопределено време при уговорено 3 основно месечно трудово възнаграждение в размер от 400 лв. и допълнително такова за продължителна работа в размер на 1,80 %. Установява се още, че със заповед № З-РК122/17.03.2021 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „***“ поради констатирани нарушения на трудовата дисциплина и основното трудово правоотношение е било прекратено.

С решение № 20588/12.12.2023 г., постановено по гр. д. № 64312/2021 г., по описа на СРС, 145 състав, образувано по предявени от З. В. С. срещу ***** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ***то на ищеца, извършено с горната заповед № З-РК-122/17.03.2021 г. е признато за незаконно и е отменено, като същият е възстановен на заеманата длъжност при ответника, без да има данни същото да е влязло в сила, доколкото се обжалва от работодателя и делото е изпратено на СГС за произнасяне, в какъвто смисъл е и изисканата справка от СРС, 145 състав.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Цв. К. П. и Д.

Н. Н.

Свидетелката Цв. П. разказва, че работи при ответника от 2015 г. и в тази връзка знае, че ищецът е бил назначен като юрисконсулт на 4-часов работен ден, но в края на 2023 г. е спрял да се явява на работа поради конфликт с друг служител, срещу който З. С. е завел дело. Сочи, че нейната работа е свързана с тази на ищеца, доколкото свидетелката е назначена на длъжност „оператор въвеждане на данни“ и понякога се е налагало да се консултира с него, но той не е бил на работа, включително и в края на 2023 г., когато се е наложило изготвяне на протоколи от лице с юридически познания. Според свидетелката ищецът е имал свое работно място, на което до месец август 2023 г. се е явявал, но не за постоянно. Твърди, че в периода от м. януари 2024 г. до м. февруари 2024 г. никой не е виждал ищеца, който не е посещавал офиса на работодателя и не е вдигал телефона на никого.

Свидетелката Д. Н. разказва, че работи при ответника от м. септември 2019 г. на длъжност „главен счетоводител“. Посочва, че към датата на назначаването си, ищецът вече се е намирал в трудово правоотношение с ответника, заемайки длъжността ***. Твърди, че изпълнението на нейните трудови задължения е налагало осъществяване на комуникация с ищеца и съвместна работа с него. Свидетелката заявява, че С. е назначен на 4-часов работен ден и когато не е престирал труд по основното си трудово правоотношение, се е явявал в офиса на ответника, а при необходимост от консултация, когато не е присъствал на място, с него е осъществявана връзка по телефон или имейл. Посочва, че последно е видяла ищеца да посещава офиса в края на месец август 2023 г. Твърди, че след като се е разбрало за обстоятелството, че той е завел дело срещу друг служител, С. е преустановил всякакъв контакт във връзка с дейността на работодателя, включително по имейл, телефон, и не е посещавал офиса на място, което е довело до невъзможност за извършване на необходимите консултации с него. Изрично свидетелката заявява, че ищецът С. е имал работно място в офиса, но в периода месец януари – месец февруари 2024 г. не го е посещавал, при липса на издадени командировъчни заповеди.