Решение № 225 от 19.06.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Р., 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т. Черкезова при участието на секретаря Димана С.а като разгледа докладваното от Т. Черкезова Гражданско дело № 20244500100984 по описа за 2024 година

ЗН. за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по иск по чл. 42 б. „б“, вр. чл. 25 ал. 1 от Ищцата Ц. А. П. е предявила срещу Б. А. П., иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 05.09.2023г. от Г. И. П. в полза на ответника. След предявяване на исковата молба, на мястото на починала ищца в производството са встъпили по реда на чл. 227 ГПК наследниците й по закон - С. Б. П., З. Р. А. и Е. С. П., между които и ответника Б. А. П. е продължило производството по делото.

В исковата молба се твърди, че като наследник на Г. И. П. ищцата / съответно встъпилите впоследствие нейни законни наследници / има правен интерес да предяви претенция за прогласяване нищожност на саморъчно завещание, тъй като соченият като завещател е нейн първи братовчед.

Излага фактически твърдения, че от детските си години Г. П. страдал от абсолютна слепота на двете очи, не можел да пише, използвал брайлово писмо.

След смъртта му ответникът Б. А. П. представил за обявяване и вписване в Служба по вписванията саморъчно завещание от починалия по отношение на цялото му имущество.

В исковата молба са описание всички имоти, които е притежавал починалия, изброени в 11 пункта и поземлен имот със сгради в него, както и самостоятелен обект – апартамент в гр. Р., кв. „В.“, ул. „П.“ *, *, *.

В исковата молба се твърди, че са нарушени специалните изисквания на закона, касаещи валидността на саморъчното завещание - да е изписано изцяло ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от него, 1 поради което счита, че е налице нищожност на това саморъчно завещание.

Като факти в подкрепа на твърденията се излага още, че е налице пълномощно от починалия П., с което на 07.08.2023 г. упълномощава ответника Б. П. да го представлява и на който е положен печат на палец на дясна ръка поради заболяване, като е налице удостоверяване от нотариуса, и това е сторено поради слепота на упълномощителя. Твърди се, че саморъчното завещание е написано с обработен почерк, без грешки, при спазване на редовете, което не може да бъде направено от незрящ човек, какъвто е бил починалият Г. И. П..

Иска се съдът да прогласи нищожността на саморъчно завещание на Г.

И. П. от 05.09.2023г. претендират се разноски за производството.

В отговора на исковата молба от Б. А. П. са развити съображения за недопустимост на иска, които се поддържат и в хода на производството – поради липса на активна процесуална легитимация и на правен интерес у ищците от предявяване на претенцията, както и такива за неоснователност на същата. Изложени са фактически твърдения, че ответникът познавал Г. И. П. от 2005 г. - откакто живее в бл. „П.“ в гр.Р., а от 2011 г. двамата станали близки, като той му помагал при обгрижването и обслужването. Твърди, че никога през годините не е виждал да бъде посещаван от роднини, вкл. от брат му. Сочи, че през 2023 г. Г. П. се разболял и тъй като от болницата му отказвали информация за състоянието му, решил да стане негов личен асистент. Сочи, че в болницата го уведомили, че близки на Г. П. отказали да се грижат за него и се търси вариант за настаняването му в социален дом.

В отговора се сочи още, че ответникът на 14.07.2023 г., докато Г. бил в болницата, извършил справка в Агенция по вписванията, за да види дали Г. разполага с имущество, което може да продаде, за да се заплатят възстановителни процедури, масажи и др., както и за издръжка, и установил, че единствената му собственост е нива с площ от 33 дка, в съсобственост с още 8 души. Започнал да се грижи за него, прибрал го от болницата и го завел в дома му, където го обгрижвал до смъртта му, вкл. и когато се изнесъл със семейството си на вилата си в с. Басарбово взел Г. там. Сочи, че докато бил личен асистент / до смъртта на Г. П. / закупувал с лични средства лекарства, консумативи, мазила, дрехи и всичко необходимо, давал му предписаните лекарства по график. Смятал, че Г. П. не притежава жилището, в което живеел, считал, че е собственост на „Жилфонд“. След смъртта на Г. П. ответникът организирал погребението му, за което платил 1408 лв., и 800 лв. за надгробен паметник. Сочи, че уведомил за смъртта на Г. лице на име П. – роднина, и на погребението дошли хора, представили се за роднини, но никой от тях не се включил в разпределение на разноските за погребението.

Твърди, че едва след като се явил в кантората на нотариус Т.К. със завещанието, установил какви имоти е имал Г. П. и се наложило да заплати данъци на всички имоти, които не били плащани от години. Твърди, че в нито един от представените по делото нотариални актове няма отбелязване, че Г.

П. е незрящ, не е в състояние да ги подпише, всички те са подписани лично от него.

2

Ответникът заявява, че Г. П. сам е написал завещанието си и такава е била последната му воля. Поради това иска да се отхвърли претенцията за прогласяване нищожността на саморъчното завещание. Претендира разноски.

След преЦ. на ангажираните по делото доказателства и доказателствени средства съдът приема за установено следното:

Завещанието е едностранен формален акт, съдържащ личното волеизявление на едно лице - завещател, което се разпорежда за след смъртта си безвъзмездно със свои имуществени права в полза на друго лице бенефициер. Завещателните разпореждания са отменими, ако не са извършени в предписаната от закона форма, която е форма за действителност.

Тъй като нищожното завещание не произвежда действие, не може да бъде потвърдено, на нищожността му може да се позове всеки без ограничения във времето, налице е правен интерес у ищците да оспорват процесното саморъчно завещание, с твърдения за нищожността му. Поради това правният интерес не се обуславя от това дали са наследници по закон, от кой ред ще наследят и пр.обстоятелства, каквито възражения прави ответната страна. В тази връзка неоснователно е и наведеното от ответника възражение за допуснато процесуално нарушение, касаещо активната процесуална легитимация и конституирането на ищците, като несъобразено с реда за наследяване и наличие на задължително необходимо другарство.

Обявяването на саморъчното завещание не е елемент от фактическия състав на правоприемството на завещаното имущество / решение *08-1991-I г.о. на ВС /. В случая, видно от материалите от изисканото нотариално дело / в заверени копия /, с протокол от 27.03.2024г. нотариус Т. К., по искане на Б. А.

П., е обявила оставеното на Б. П. за пазене саморъчното завещание на Г. И. П., датирано от 05.09.2023г. В протокола е отразено, че завещателят завещава всичките си движими вещи и недвижими имоти, които притежава към момента на своята смърт.

Вследствие на проведената процедура по обявяване на завещанието нотариусът е удостоверил и съдържанието на завещанието, след като е приложил по делото за обявяването самият лист хартия, на който е написано завещанието, подписано от него. В този смисъл и доколкото съставеният от нотариуса протокол е официален свидетелстващ документ – чл. 179, ал. 1 ГПК / чиято истинност не е оспорена и опровергана в процеса /, то същият удостоверява с обвързваща съда материална доказателствена сила, че процесното универсално завещание от 05.09.2023г., направено от Г. И. П. в полза на Б. А. П., съществува.

Завещанието като едностранна сделка може да бъде нищожно, като действителността му е поставена в зависимост от ясно изразената воля на завещателя и то в предвидената от закона форма. За да е действително и да породи действие едно саморъчно завещание, трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН, касаещи формата му - да е написано изцяло ръкописно от завещателя, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от завещателя след завещателните разпореждания.

Неспазването на което и да е от тези изисквания прави завещанието нищожно, 3 съгласно чл. 42, б. „б” ЗН .

Ищците считат процесното завещанието за недействително, като неподписано и с неизпълнен саморъчно от него текст, по съображения, че като сляп с двете очи от 4 – годишен Г. П. не е можел да пише саморъчно, използвал е брайлово писмо.

Със самия факт на оспорване на предявения иск с правно основание чл. 42 ЗН ответникът е заявил намерение да се ползва от оспорвания документ, с което индиректно заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН.

По делото са ангажирани гласни доказателства, касаещи авторството на процесното завещание :

Показанията на св. И. П., който се познавал с Г. П. от 1986г., когато последният работел като м. в болницата в гр.Р., и двамата били членове на Съюза на слепите, съдържащи данни за личните възприятия на свидетеля, че Г. бил с нулево зрение, откакто го познавал, не можел да чете зрящо, само брайлово писмо, не можел да пише, освен да се подписва, но като му се посочи в кое квадратче, или се насочва ръката му. От 2013 г. свидетелят и Г.

П. организирали Спортен клуб на шахматистите - ,,Спортен клуб за интеграция Дунав 2013‘‘, като Г. участвал в шахматни турнири, провеждани на специална дъска за незрящи. Свидетелят сочи и че Г. бил много добре рехабилитиран, движел се самостоятелно, не го бил виждал да използва бял бастун. Случвало се да го придружава заради слепотата, по шахматни турнири.

Свидетелски показания на М. В., чиито съпруг е първи братовчед на Г. П., в които се сочи, че познавала последния от 1961 г. , когато живеел в с.

К., и знае, че е сляп от 4- годишен. Затова учил в гр.Дряново брайловата азбука, но не можел да пише ръкописно, нито да чете. Свидетелката се срещнала с него за последен път, когато с брат си ги посетили в с. Г., за да си получат рентата / не сочи категорично през коя година/. Брат му го водел, помагал му да се придвижва по стъпалата.

Свидетелката била на погребението на Г. заедно с негови братовчеди.

Там мъж, представил се за личния асистент на Г., на поднос с погача бил сложил лист, печатан на пишеща машина или на компютър, без подпис, на който пишело, че Г. И. П. завещава на Б. А. П. всичките си имоти.

Впоследствие последният се свързал с нея по телефона и ги посетил в с.Г..

Присъствали и други роднини, пред които мъжът, след като удостоверил самоличността си с личната си карта, им показал документи, с които твърдял, че Г. му е завещал имотите. Документите били написани с брайлова азбука и на компютър. Казал им и че са 7 наследници на Г., няма какво да искат, „ ще им се падне по една врата „.

В показанията си св. С. А. П., първи братовчед на Г., сочи, че го познава от дете и след като се изселил със семейството си от с.К., се виждали всяка година, когато идвал по сборове. В края на всяка есен, когато се дава рентата, също се срещали. След пенсионирането си, през летния сезон Г. не живеел в гр.Р., а в с.К., при брат си. Последно го видял една година преди 4 смъртта му, когато отишъл на гости в с.К., заедно с брат си. Свидетелят сочи, че от 4 - годишен Г. бил сляп, с двете очи, водили го по много лекари, но не се излекувал. Знае, че брат му помагал, като придружител, а преди смъртта си имал социален асистент – Б., с когото се запознали на погребението на Г.. Там същият оставил написано на компютър завещание, в което пишело, че Г. завещава движимите и недвижимите си имоти на асистента. Впоследствие Б.

П. ходил в с. Г., на среща с роднини на Г., където занесъл завещание, написано с Брайлова азбука и друго - напечатано, но не е носил саморъчно завещание.

Б. им казал, че със завещанието Г. му завещава всичките си движими и недвижими имоти, че роднините - наследници на Г., са много и им се полага по една врата, или един прозорец, и не си струва да водят дела, защото е скъпо. Роднините му отговорили, че не са съгласни и ще водят дело.

По реда на чл. 176 от ГПК ответникът е отговорил на поставени от съда въпроси и по свой почин е пожелал да даде обяснения. От тях се установява, че 20 години поддържал съседски, прерастнали в приятелски отношения с Г. П., на когото пазарувал продукти, които той си плащал, прекарвали време заедно в разговори, игра на шах и дама, черпели се с алкохол. След престой на Г. И. в болницата, където всекидневно го посещавал, през м.август 2023г. / в последния месец преди смъртта на Г. / по свое желание ответникът бил назначен от Община Р., със съответно възнаграждение, за личен асистент на Г.. Сочи, че сторил това заради близките им отношения и тъй като роднините му не се грижели за него, като бил разбрал в болницата, че се търси вариант да настанят Г. в социален дом. До смъртта на последния ответникът се грижел за него всекидневно, пазарувал, чистел дома му, водел го на рехабилитация, на прегледи, теглел пари от банковата му сметка, като имал пълномощно / приложено по делото нотариално заверено пълномощно от Г. И. П. в полза на Б. А. П., от 07.08.2023г., в което упълномощителят вместо подпис е поставил отпечатък от палец на дясна ръка - поради заболяване /.