Решение № 2162 от 04.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2162 гр. Пловдив, 04.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20215330204953 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от З.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: *** против Електронен фиш серия К № 4791800 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат общи доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ), без да се сочат конкретни пороци. Моли се за неговата отмяна. С допълнително становище с вх. № 51199/10.09.2021 г. от адв. С.И., с пълномощно по делото, се поддържа да са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване пред кой съд и в какъв срок подлежи на обжалване електронният фиш, липсата на дата на издаването му, на подпис на издателя и на доказателство за редовното му връчване на жалбоподателя. Взема се становище да има неяснота по какъв начин е определено твърдяното ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и да не е установено наличието на пътен знак, указващ осъществяването на видеоконтрол. Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на лист 3-4 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и 1 същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от З.Г.А., спрямо която е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката на 22.06.2021 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ, а жалбата е подадена на 05.07.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и на различни от изложените в нея съображения, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 28.04.2021 г. в 17:05 часа на републикански път II-64, км 49+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателката З.Г.А., се движил със скорост от 81 км/ч. В този пътен участък не било въведено ограничение на скоростта или други забрани за движещите се превозни средства, поради което максимално допустимата скорост за движение предвид категорията на управлявания автомобил била 90 км/ч. Управлението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD1196. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 84 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 81 км/ч.

За това деяние и против жалбоподателката А. в качеството й собственик на автомобила, бил издаден Електронен фиш серия К № 4791800, с който й било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. В електронния фиш било прието, че в посочения пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и че това е била разрешената стойност на скоростта, а наказанието глоба било наложено на основание чл.

2

182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

В посоката на движение от гр. Пловдив към гр. Карлово на км 49+860 от републикански път II-86 имало поставен пътен знак В26, който въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Тази забрана действала до кръстовището, находящо се на км 49+736 от път II-64.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:

От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване (лист 14 от делото) се установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.

От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-13445/11.05.2021 г. се установява, че на дата 28.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 12:30 ч. и краен час на работа 23:30 ч., с място на контрол републикански път II-64 км 49+500 и посока на движение на контролираните МПС от юг към север.

От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 84 км/ч, а заснемането е извършено на 28.04.2021 г. в 17:05 часа в посока „отдалечаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя З.Г.А..

От писмо от директора на Областно пътно управление – Пловдив (лист 16 от делото) и схема на процесния пътен участък (лист 18 от делото) се изяснява, че километър 49+500 от републикански път II-64 в посока от гр.

Пловдив към с. Труд се намира в района на пътен възел „Пловдив Север“ и след сградата на „Рефан България“ ЕООД. Установява се, че в тази посока на движение пътен знак В26 (60 км/ч) „Забранено е движението със скорост повисока от означената“ е находящ се на км 49+860 и неговото действие се изчерпва след изхода от „Рефан България“ ЕООД на км 49+736 от път II-64 и преди зоната на пътния възел. Изяснява се още, че посоката на нарастване на километража на пътя е от с. Труд към гр. Пловдив.

3

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на 28.04.2021 г. в 17:05 часа на републикански път II-64, км 49+500 в посока от гр. Пловдив към с. Труд процесният лек автомобил „Фиат Браво“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателката З.Г.А., се е движил със скорост от 81 км/ч. Прието е в електронния фиш, че на посочения пътен участък максимално допустимата скорост на движение за водачите на пътни превозни средства е 60 км/ч. Този извод обаче е необоснован и е оборен от събраните по делото доказателства. В случая посоката на движение на процесния автомобил е била от гр. Пловдив към с. Труд (т.е. от гр. Пловдив към гр. Карлово) и следователно се е движил в посоката на намаляване на километража на пътя. От събраните като писмени доказателства справки от стопанина на пътя /Областно пътно управление – гр. Пловдив/ се установява, че в интересуващата делото посока на движение и преди посоченото в ЕФ място на извършване на нарушение /км 49+500 от път II-64/ е имало поставен пътен знак В26. За този знак се доказа по делото да е въвеждал забрана за движение със скорост по-висока от 60 км/ч, както и конкретното му местоположение, което е на републикански път II-64, км 49+860.

Следователно основният спорен въпрос по делото се концентрира около обстоятелството дали забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч), е продължавала да действа и на приетото в ЕФ място на извършване на нарушението. В случая зоната на действие на пътния знак В26, разположен на км 49+860 от път II-64, се определя съгласно правилото на чл. 61, ал. 3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци.

Същото гласи, че въведената забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. При съвместния анализ на постъпилата справка от ОПУ – Пловдив и приложената към нея схема на процесния пътен участък /на лист 16 и лист 18 от делото / се установява, че км 49+500 от републикански път II-64 се намира в района на пътен възел „Пловдив Север“, след сградата на „Рефан България“ ЕООД. Съгласно писмото на лист 16 от делото поставеният на км 49+860 пътен знак В26 (60 км/ч), на който се позовава административнонаказващият орган при издаване на процесния ЕФ, въвежда ограничение на скоростта във връзка с организацията и безопасността на движение в района на крайпътния обект „Рефан“ и неговото действие се изчерпва на км 49+736 след изхода от „Рефан“. Следователно участъкът на км 49+500 от път II-64 в посока с. Труд не попада в обхвата на действие на този знак. Събраните по делото доказателства изцяло потвърждават този извод. Това е така на първо място при съобразяване на разположението един спрямо друг на интересуващите делото обекти, които нагледно са графично изобразени на схемата, приложена на лист 18 от делото. При посока на движение по намаляването на километража на пътя пътният знак В26 (60 км/ч) е разположен на км 49+860, след него на км 49+736 се достига до крайпътния обект „Рефан България“ ЕООД, чийто вход/изход образува кръстовище, което прекъсва въведената със 4 знака В26 забрана за движение със скорост по-висока от сигнализираните 60 км/ч, едва след това - на км 49+500, е мястото, на което движението на процесния автомобил е заснето от техническото средство Cordon M2 с № MD 1196.

На следващо място съгласно § 6, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДвП кръстовище е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. С разпоредбата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП е легално дефинирано и понятието път по смисъла на закона като това е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Предвид горните съображения съдът приема, че мястото, където се пресичат републикански път II-64 и пътната връзка до обекта „Рефан България“ ЕООД, представлява кръстовище. Същият извод е направен и в постъпилата справка от стопанина на пътя, която съдът намира за изцяло съответстваща на посочените легални дефиниции и действащата нормативна уредба.

Именно това кръстовище, находящо се на км 49+736 от републикански п ъ т II-64, представлява факта от обективната действителност, който осъществява хипотезата на нормата по чл.61, ал.3 от Наредба № 18/23.07.2001 г. и активизира разписаното правило за поведение, което прекъсва забраната, въведена с пътния знак В26 (60 км/ч). Следователно описаното място в обжалвания електронен фиш – км 49+500 от път II-64 в посока от гр. Пловдив към с. Труд, попада извън обхвата на действие пътния знак В26, който е сигнализирал максимално допустима скорост за движение от 60 км/ч.