Решение № 105 от 02.03.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Дупница, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20251510100907 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

"Топлофикация-Перник" АД, ЕИК: 113012360, адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. "Мошино", ТЕЦ "Република", е предявило срещу З. В. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът твърди, че ответникът е битов клиент на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката за топлоснабден имот - апартамент № 16, находящ се в гр. Перник, кв. "***. Съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия, които се изготвят от "Топлофикация-Перник" АД, одобряват се от Комисията за енергийно и водно регулиране и влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник. Общите условия обвързват топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите и без да е необходимо сключване на индивидуален договор. Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила действащите за процесния период ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТоплофикацияПерник" АД от 2008 г. Съгласно чл.3, ал.1 от ОУ купувач може да бъде всяко физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр със запазено вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Ответникът е титуляр на вещно право на ползване върху описаното жилище. Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да 1 отчита и разпределя тази енергия; задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. В зависимост от договора, подписан между СЕС и ФДР, заплащането може да става на 11 прогнозни месечни вноски и една 12-та изравнителна или при ежемесечен реален отчет.

Съгласно чл.42, ал.1 от ОУ, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите условия е определен редът и срокът, в който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, длъжникът изпада в забава.

Ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. и не е погасил задължението си, възлизащо на: 3316,94 лв. главница; обезщетение за забава на месечните плащания в размер на 354,46 лв. за периода от 09.07.2023 г. до 18.12.2024 г.

Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 336/2025 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за апартамент № 16, находящ се в гр. Перник, кв. "***, сума в общ размер на 3671,40 лв., от които: 3316,94 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., 354,46 лв. - лихва за забава за периода от 09.07.2023 г. до 18.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането.

В законоустановения едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който не оспорва претендираните суми по размер, а оспорва тяхната дължимост от него, тъй като в исковия период жилището било обитавано от трети лица-А. Л. С. и В. А.

Л., които са собствениците на жилището. Поради това ответникът счита иска за неоснователен по отношение на него. С отговора е направено искане за привличане на А. Л.

С., ЕГН ********** и В. А. Л., ЕГН **********, двамата с адрес: град Перник, кв. *** като трети лица – помагачи в процеса на страната на ответника, което е уважено, и е предявен обратен иск срещу тях с правно основание чл.59 ЗЗД.

При условия на евентуалност, в случай, че бъде осъден и заплати на ищеца претендираните суми, ответникът /ищецът по обратния иск/ прави искане за осъждане на ответниците по обратния иск да му заплатят при условия на разделна отговорност /А. Л. С. – ¾, В. А. Л. – ¼/ сумата, заплатена от него по първоначалните искове, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане 2 на вземането, както и направените разноски.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответниците по обратния иск са подали отговор, в който твърдят, че в исковия период не са живели в описания апартамент и не са ползвали топлинна енергия.

В хода на процеса /на 05.12.2025г./ ответникът З. В. К. е починал, видно от приетия като доказателство по дело препис-извлечение от Акт за смърт №***г., съставен в гр. Рила.

Видно от представеното удостоверение за наследници изх.№ГС-555/08.12.2025г., издадено от общ. Рила, след смъртта си З. В. К., е оставил следните наследници по закон: В. З. К., ЕГН: **********-син, и В. А. Л., ЕГН: **********-внук. Поради това, с определение, постановено в открито заседание на 15.01.2026г., съдът е конституирал на мястото на починалия ответник и ищец по насрещния иск наследниците му по закон В. З. К. и В. А. Л..

По отношение на последния е налице сливане на процесуалните качества като ответник по основния и по обратния иск, поради което същият е заличен като трето лице-помагач и ответник по обратния иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е прието за безспорно, че през исковия период З. В. К. е бил титуляр на вещното право на ползване /запазено от него при прехвърлянето на правото на собственост на неговата дъщеря Е. З.а С.а с представения нот. акт № 124, т. III, д.№ 1116/1996 г. на нотариус В. Я./, а А. Л. С. и В. А. Л. са били собственици на апартамент № 16, находящ се в гр. Перник, кв. "***.

Във връзка с установяване на стойността на потребената за процесния период топлоенергия ищецът по първоначалния иск е представил извлечение от сметка по партидата на ответника, като ответникът е уточнил, че не оспорва размера на претендираните от ищеца суми за главница и обезщетение за забава. Приложено е ч.гр.д. № 410/2025 г. по описа на РС - Перник, по което са представени Общите условия на "Топлофикация - Перник" за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. Перник и са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК. С декларация с нотариално заверен подпис на 14.11.2024 г. З. В. К. е направил отказ от запазеното с нот. акт № 124, т. III, д.№ 1116/1996 г. на нотариус В. Я. право на ползване върху процесния апартамент.

При така установените факти и обстоятелства по делото, съдът намира следното от правна страна:

Предявените първоначални обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.34, ал.1 и ал.6 и чл.42, ал.1 от Общите условия на "Топлофикация-Перник" за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в гр. Перник и в тежест на ищеца по тях е да установи, че се намира в договорни отношения с ответника, че е изпълнил своите задължения по договора за доставяне на топлинна енергия 3 на ответника, че начисляването на сумите за текущите месеци е извършено в съответствие с нормативната уредба - Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове, че всяка от сумите е изискуема.

От гореописаните нотариален акт № 124, т. III, д. № 1116/1996 г. на нотариус В. Я. и декларация с нотариално заверен подпис от 14.11.2024 г. се установява, че ответникът е бил титуляр на вещно право на ползване върху процесния апартамент в исковия период – от 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г. По делото не е спорно, че процесното жилище е топлофицирано, респ. че сградата - етажна собственост, в която се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа. Следователно съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката ответникът е клиент на топлинна енергия и е длъжен да монтира средства за дялово разпределение в имота си и да заплаща цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба - Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. С доклада по делото като обстоятелство, ненуждаещо се от доказване е посочено, че Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация-Перник" АД на потребители в гр. Перник от 2008 г. са публикувани и са влезли в сила. Поради това съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди, включващи права и задължения съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Предвид обстоятелствата, обявени за безспорни с доклада по делото, установено е наличието на договорно отношение между страните за доставка на топлинна енергия за процесния имот и за процесния период, регулирано от общите условия на ищцовото дружество; установено е количеството на потребената топлоенергия, като не е спорно, че не е заплатена, поради което е дължимо и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Предвид изложеното, предявените искове следва да бъдат уважени чрез признаване по отношение на ответника съществуване на вземането на ищеца за сумите: 3316,94 лв.главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2023 г. до 30.04.2024 г., 354,46 лв. - лихва за забава за периода от 09.07.2023 г. до 18.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането.

С оглед на основателността на първоначално предявените искове, на разглеждане 4 подлежи и предявения от ответника по главния иск обратен иск с правно основание чл.59 ЗЗД срещу третото лице-помагач А. Л. С.. Ищецът следва да докаже, че в исковия период жилището е било обитавано от ответника по иска. В тежест на ответника по обратния иск е установяването на фактите, на които основава възраженията си. По делото не е спорно, че З.

К. през 1996 г. е прехвърлил правото на собственост върху процесния апартамент на дъщеря си, а ответникът по обратния иск А. Л. С. е нейн наследник по закон /в качеството му на преживял съпруг/.

Ответникът по обратния иск не оспорва начислените суми за потребена топлинна енергия и за обезщетение за забава по размер. Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактически съществуващо, но според правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго. Без значение е по какъв начин се е стигнало до получаване на неследваща се имуществена облага и не се изисква противоправност и вина, а единствено обогатяване и липса на правно основание.