Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 101 от 20.06.2024, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 171/2024
Вид
Решение № 101
Подписан
20.06.2024
В сила
15.12.2025
Състав
Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Варна, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20243000500171 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от И. М. Д., чрез процесуалния й представител адв. Р.Д., против решение №101/05.02.2024г., постановено по гр.д.№1164/23г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от И. М. Д. против “Ника тур”ООД, гр.Варна иск в частта му за заплащане на сумата от 16 897лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 965/2130 кв.м. ид.ч. от реална част с площ от 222 кв.м. от ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Варна, ул.“*-*“№*, м.„* *“, за периода от 02.06.2022г. до 01.06.2023г., представляваща, съобразно скица Приложение №8/л.156 от гр.д.№1164/23г. по описа на ВОС/, изготвена от инж. Ст. К. към заключение към СТЕ, изготвено от инж. Ст. К. и Д. К., която приподписана от съда е неразделна част от съдебния акт, реална част с площ от 222 кв.м., означена със син щрих на посочената скица, при граници: четириетажна масивна жилищна сграда; стълбище към вход на сградата; масивна ограда от юг; улица от изток и частта от 100 кв.м. от север, означена с червен щрих, при граници: входа на заведението, оградата от север с ПИ с идентификатор * по КК и входа откъм улицата, на осн. чл.31, ал.2 от ЗС; 2/ И.

М. Д. е осъдена да заплати на “Ника тур”ООД сумата, представляваща разликата над 2 128, 45лв. до 5 820лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата и уточнението й в първото проведено пред въззивния съд о.с.з. на 05.06.2024г.

1 се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен до размера от 16 897лв.Претендират се разноски.

Въззиваемото дружество “Ника тур”ООД, гр.Варна, представлявано от управителя Л. Вл. Т., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.И.С., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

В исковата си молба, уточняващата такава към нея от 26.06.2023г. и съгласно уточненията на фактическите твърдения в първото по делото о.с.з., проведено пред първоинстанционния съд на 27.10.2023г., ищцата И. М. Д. излага, че чрез съдебна спогодба по гр.д.№2650/92г. по описа на ВРС е придобила дворно място с площ по документ за собственост 2 130 кв.м.С н.а.

№17/12.06.2005г. е прехвърлила ½ ид.ч. от същото на „Александрид“ООД срещу задължение последното да построи жилищна сграда в имота.Така е останала собственик на 1 065 кв.м. ид.ч. от дворното място.Впоследствие с н.а.№189/03.08.2005г. с „Александрид“ООД взаимно си учредили право на строеж за обекти в бъдещата подлежаща на изграждане сграда/състояща се от два блока/, вкл. за ищцата и право на строеж за изграждане на кафе-аперитив и магазин на партерния етаж от малката жилищна сграда.С н.а.

№133/15.12.2005г. ищцата продала на „Илефф“ООД правото на строеж за кафе-аперитив на партерния етаж от сградата, ведно със 100 кв.м. ид.ч. от дворното място, като в н.а. е договорено приобретателят да ползва своите 100 кв.м. от дворното място пред заведението като прилежаща част към него.Така ищцата останала собственик на 965 кв.м. ид.ч. от дворното място.С н.а.

№179/07.03.2007г. продала на „Илефф“ООД своя магазин на партерния етаж във вече изградената до степен груб строеж сграда.Двата обекта са обединени в едно заведение-бистро с обща площ 94, 60 кв.м.„Александрид“ООД продавало своите самостоятелни обекти, както и ид.ч. от земята, на трети лица.Ползването на дворното място не е било разпределено с договор между съсобствениците на земята, голяма част от него, разположена между голямата и малката жилищна сграда, се използва за паркоместа.

По КККР, одобрени 2008г., дворното място е заснето като ПИ с идентификатор *** с площ по скица 2 588 кв.м., а заведението бистро като самостоятелен обект с идентификатор *** в сграда с идентификатор ***./малката жилищна сграда, блок 2/.Голямата жилищна сграда е с идентификатор ***/блок 1/.

С н.а.№133/29.05.2014г. „Илефф“ООД продало на „Юграда“ООД заведението бистро, ведно със 100 кв.м. ид.ч. от дворното място, а с н.а.

№111/24.03.2022г. „Юграда“ООД продало същия имот на ответника „Ника 2 тур“ООД.Предходните преди ответника собственици на заведението, което и функционирало като такова, са ползвали реална част от 100 кв.м. от дворното място, разположена пред него, където разполагали маси и столове, на което ищцата не се е противопоставяла.След придобиването на имота от ответника, заведението функционира като ресторант.Същият започнал да използва обаче освен горепосочената реална част от 100 кв.м. от дворното място, за която ищцата не се е противопоставяла да бъде използвана, още и 350 кв.м. от дворното място, където също разположил маси и столове и го ползвал целогодишно като градина към ресторанта.Така ищцата била лишена от ползването на своите ид.ч. от посочените 350 кв.м. реална част от дворното място, обозначена условно на скицата, приложена на л.54 от делото на ВОС.Поканила ответника да й заплаща обезщетение за горното с нотариална покана, връчена на 02.06.2022г., каквото той не й заплащал.Предвид изложеното, претендира ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 26 639, 94лв./след частично прекратяване на делото от първоинстанционния съд с определение №2790/17.07.2023г./, представляваща обезщетение за ползването на собствените й ид.ч. от посочената реална част от дворното място за периода 02.06.2022г.-01.06.2023г.

Ответникът „Ника тур“ООД в депозирания писмен отговор в срока по чл.130 от ГПК, уточнен с молба от 03.10.2023г., оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Не оспорва твърдените от ищцата права на собственост за посочените обекти.Излага, че след като придобил собственост, ищцата споделила, че през последните две години тя и дъщеря й, без помощта на останалите собственици, поддържали градината, като сега и от дружеството трябвало да помагат, както и се зарадвала, че туристическият обект ще заработи, за да има къде да се хранят туристите в обектите, които отдава под наем в жилищната сграда.Ищцата помолила да й бъде предоставен ключ от входа на дворното място от ул.“*.* *“/преди ползвала общ ключ с предходния собственик - „Юграда“ООД, но след заминаването си те взели ключа със себе си и през тези две години се налагало да ползва тесния вход от западната страна/, защото в градината, освен самите насаждения, се намирала и голяма септична яма, която обслужва цялата сграда и за което съоръжение се грижела, т.к. постоянно се налагало да се извършва профилактика, почистване и обслужване, както и защото в градината се намирали водомерните шахти на сграда и според нея било неудобно инкасаторите да заобикалят и да минават през нейния вход.Без възражения на ищцата бил предоставен ключ за посочения вход за дворното място.При закупуване на имота през 2022г. процесната част е била вече обособена като открита градина към сградата, включваща насаждения, и така е била използвана от собствениците.В градината заварил разположени и 4 бр. пейки, тип паркови, които реновирал, и които се ползват от всички собственици.С оглед добрите междусъседски отношения и след дадено съгласие от ищцата повикал специалисти градинари, които да освежат растенията, да подменят някои от тях и да се засадят нови.Извършил ремонт на собствения си обект, като 3 същевременно били освежени растенията в градината и се извършило допълнително озеленяване.Разполага външни маси и столове пред ресторанта единствено през летния сезон/юни-септември/, но същите заемат не повече от 70 кв.м., от които 20 кв.м. попадат в процесната реална част, а останалите попадат в безспорната между страните част, означени схематично на скицата, приложена на л.114 от делото на ВОС.През останалата част от годината не е възможно осъществяването на търговска дейност на открито и тя се осъществява в собствения му търговски обект.

Твърди, че като съсобственик ползва съсобственото дворно място съобразно квотата, която притежава, но не и извън нея.Не е ограничавал достъпа на ищцата, нито го ползва извън правата си, поради което и не дължи обезщетение.На ищцата е осигурена реална възможност да ползва вещта съобразно правата си и предназначението й, вкл. посочената от нея реална част от дворното място.Ищцата живее със семейството на дъщеря си целогодишно в сградата и ползва ежедневно дворното място, разполага с ключ, стопанисва шахтата, разположена в процесната реална част и я поддържа, нейни гости-туристи посещават градината.Няма подписан договор за разпределение на дворното място.Квотата, която ищцата притежава, може да бъде ползвана върху всяка част от дворното място, вкл. процесната.Извън застроените части дворното място е свободно и тази му част значително надвишава притежаваните от ищцата ид.ч.

С влязлата в сила част от първоинстанционното решение искът е отхвърлен в частта му за разликата над 16 897 лв. до 26 639, 94лв.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с пр.осн. чл.31, ал.2 от ЗС.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че със съдебна спогодба от 30.04.1993г. по гр.д.

№2650/92г. по описа на ВРС в дял на И. М. Д. е възложен недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 2 130 кв.м., находящо се в землището на гр.Варна, местност “Тр.”, обособено в дял от бившия имот пл.№1480 по КП на местността от 1977г., при съответни граници на дела, посочени в спогодбата, ведно с паянтова жилищна сграда и допълнително пристроени към нея тухлени помещения.

С договор, обективиран в н.а.№17/20.06.2005г., И.Д. е прехвърлила на “Александрид”ООД ½ ид.ч. от горепосоченото дворно място срещу задължение за строителство.С договор, обективиран в н.а.№189/03.08.2005г., И.Д. и “Александрид”ООД са си учредили взаимно/както и са учредили на трети лица/ право на строеж за различните обекти в бъдеща жилищна сграда/състояща се от няколко входа/, вкл. за И.Д. за изграждането на магазин с площ от 27 кв.м. и кафе - аперитив с площ от 67, 60 кв.м. в партерен етаж на жилищна сграда вх.В.С договор, обективиран в н.а.

№133/15.12.2005г., И.Д. е продала на “Илефф”ООД 100 кв.м. ид.ч. от 4 дворното място, цялото с площ от 2 130 кв.м., ведно с правото на строеж за кафе - аперитив на партерен етаж в жилищна сграда вх.В, със застроена площ от 67, 60 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и правото да ползва 100 кв.м. пред кафе - аперитива като прилежаща площ.След изграждане на сградата до степен груб строеж, с договор, обективиран в н.а.№179/07.03.2007г., И.Д. е продала на „Илефф“ООД магазин с площ от 27 кв.м. в партерния етаж на сграда вх.В, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място.За двете жилищни сгради, изградени в дворното място, е издадено удостоверение №218/20.09.2007г. за въвеждане в експлоатация.По одобрените за територията през 2008г. КККР дворното място е заснето като ПИ с идентификатор *** с площ по скица 2 588 кв.м., а сградите са нанесени като обект с идентификатор *** и обект с ***.С договор, обективиран в н.а.

№133/29.05.2014г., “Илефф”ООД е продало на “Юграда”ООД бистро с идентификатор *** с площ 94, 60 кв.м./обект, образуван от обединението на магазин със застроена площ от 27 кв.м. и кафе - аперитив с площ от 67, 60 кв.м./, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и 100 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ по документ за собственост 2 130 кв.м., а по скица 2 588 кв.м.С договор, обективиран в н.а.