Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 595 от 21.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 798/2025
Вид
Решение № 595
Подписан
21.11.2025
В сила
21.11.2025
Състав
Лилия Масева, Миглена Кавалова, РОСИЦА ВЕЛКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Благоевград, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Миглена Кавалова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Въззивно гражданско дело № 20251200500798 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба с вх. № 13272/29.05.2025г., подадена от „К.-9094“ ЕООД, ЕИК 204418376, със седалище и адрес на управление: гр. Симитли, ул. „***“ № 17 чрез адв. В. У., против Решение № 347/28.04.2025г. по гр.д. № 2047/2023г. по описа на РСБлагоевград в частта, в която е признато за установено по отношение на ответника „К.-9094“ ЕООД, ЕИК 204418376, със седалище и адрес на управление гр. Симитли, представлявано и управлявано от едноличния си собственик и управител С. Н. К., че дължи на Й. Р. Г., следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д. № 1144/2023г. по описа на Районен съд - Благоевград, а именно: сумата от 1 550, 00 лв. /хиляда петстотин и петдесет лева/, представляваща обезщетение за причинени вреди и необходима за възстановяване на имота във вида, в който е бил към момента на предаването му на наемателя.

1

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт в обжалваната му част и се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен иска за сумата от 1 550 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди и необходима за възстановяване на имота във вида, в който е бил към момента на предаването му на наемателя. Претендират се и направените разноски.

В предвидения по чл. 263, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок за отговор е депозиран такъв от въззиваемата страна. Излагат се съображения за неоснователност на жалбата и се иска постановяване на решение, с което да бъде потвърден първоинстанционният акт в обжалваната му част.

В проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени атакуваното решение в обжалваната част и да й бъдат присъдени разноски по списък, който представя.

Въззиваемата страна чрез изразено в молба от процесуалния си представител становище поддържа отговора на въззивната жалба и моли атакуваното решение в обжалваната му част да се потвърди.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК , при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба от Й. Р.

Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Благоевград, ул. „***“ № 3Б, чрез адвокат Г.

Ю. от АК – Благоевград против „К.-9094“ ЕООД, ЕИК 204418376, със седалище и адрес на управление гр. Симитли, ул. „***“ № 17, представлявано и управлявано от едноличния си собственик и управител С. Н. К..

Обжалваната част от решението касае първоначално заявена претенция на ищеца – въззиваем за 2 000, 00 лв. - необходима и вложена за възстановяване на имота във вида, в който е бил към момента на предаването му на наемателя, съгласно сключен и подписан от страните Двустранен приемо-предавателен протокол към датата на сключване на договор за наем, сключен между страните на недвижим имот от 03.11.2022г. и предаване на наемателя на 07.12.2022г., от които 1200, 00 лв. за труд на майстор, 600, 00 лв. за закупуване на гипсова мазилка и 200, 00 лв. за закупуване на боя за боядисване на 2 шпаклованите стени, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С протоколно определение № 588/21.03.2025г., постановено по делото пред районния съд е допуснато изменение на предявения иск за сумата от 2000, 00 /две хиляди/ лева в насока на неговото намаляване, като същият се счита предявен за сумата от 1 550, 00 /хиляда петстотин и петдесет/ лева без ДДС, от която сумата от 815, 00 /осемстотин и петнадесет/ лева – материали и 735, 00 /седемстотин тридесет и пет/ лева – заплатен труд, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, като е прекратено производството по гр. дело № 2047/2023 година по описа на Районен съд - Благоевград, в частта за сумата над 1 550, 00 /хиляда петстотин и петдесет/ лева до 2 000, 00 /две хиляди/ лева поради оттегляне в тази част.

Видно от приложеното към гр.дело № 2047/2023г. ч.гр.дело № 1144/2023г. и двете по описа на РС – Благоевград в полза на ищеца - въззиваем по ч.гр.д. № 1144/2023г. по описа на РС -Благоевград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 515/01.06.2023г., с която е разпоредено длъжникът „К. 9094” ЕООД, с ЕИК 204418376, със седалище и адрес управление: гр. Симитли, ул. „***“ № 17, представлявано от С. Н. К. да заплати на кредитора Й. Р. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул.

„***“ № ЗБ, чрез адвокат Г. М. Ю., следните суми: 700 лв. /седемстотин/ лева, представляващи незаплатен наем за периода от 01.04.2023 г. до 01.11.2023 г., дължим на основание, сключен между Й. Р. Г. и „К.-9094” ЕООД Договор за наем на недвижим имот от 03.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 30.05.2023 г., до окончателното изплащане на вземането; 12.50 лв. /дванадесет лева и петдесет стотинки/ - дължима неустойка за незаплатен в срок месечен наем за м. април /2023 г., изчислена съгласно чл. 2, ал. 4 от Договора за наем от 03.11.2022 г.; 13.00 лв. /тринадесет лева/ - дължима неустойка за незаплатен в срок месечен наем за м. май 2023 г., изчислена съгласно чл. 2, ал. 4 от Договора за наем от 03.11.2022 г.; 89.76 лв. /осемдесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки/ дължима сума за ползвана ел.енергия за периода от 21.02.2023 г. до 22.03.2023 г., която сума е следвало да бъде заплатена от Наемателя, съгласно уговореното между страните в чл. 4, ал. 2 от Договора за 3 наем от 03.11.2022 г/, ведно със сумата от 0,45 лв. /четиридесет и пет стотинки/ - неустойка за просрочени плащания за това месечно задължение към 23.05.2023 г.; 71.18 лв. /седемдесет и един лева и осемнадесет стотинки/ дължима сума за ползвана ел. енергия за периода от 23.03.2023 г. до 21.04.2023 г., която сума е следвало да бъде заплатена от Наемателя, съгласно уговореното между страните в чл. 4, ал. 2 от Договора за наем от 03.11.2022 г.;

19,00 лв. /деветнадесет лева/ - такса за възстановяване на ел. захранването в обекта, заплатена на доставчика на ел. енергия; 5.30 лв. /пет лева и тридесет стотинки/ - дължима сума за ВиК, съгласно фактура № 1010507467/20230403;

7.92 лв. /седем лева и деветдесет и две стотинки/ - дължима сума за ВиК, съгласно фактура № 1010563337/20230502; 2 000 лв. /две хиляди лева/ необходима за възстановяване на имот във вида, в който е бил към момента на предаването му на Наемателя; 60 лв. /шестдесет лева/ - държавна такса; 300 лв. /триста лева/- адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника на 29.06.2023г., като в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК от длъжника е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение, при което на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК е образувано исково производство с предмет установителни искове за сумите по издадената заповед за изпълнение срещу въззивника – ответник.

Събрани са по делото писмени доказателства, гласни такива, изслушани са заключения на вещи лица.

При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:

По допустимостта на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на атакувания съдебен акт и се иска неговата отмяна и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлен предявеният иск за посочената в жалбата сума.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок за отговор е депозиран такъв.

Излагат се съображения за неоснователност на жалбата и се иска постановяване на решение, с което да бъде потвърден първоинстанционният акт в обжалваната му част.

4

По основателността на въззивната жалба:

По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата като следи служебно за спазването на императивните материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.

С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съдът счита, че то е валидно, допустимо.

По доводите във въззивната жалба:

За да уважи установителния иск с правно основание чл. чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК във вр. с чл.

233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД за сумата от 1 550, 00 лв. /съобразно допуснатото изменение в съдебно заседание/, представляваща вложени сума за възстановяване на имота във вида, в който е бил към момента на предаването му на наемателя, районният съд е приел, че между страните е съществувало валидно наемно правоотношение на основание договор за наем от 03.11.2022г., който е прекратен на 30.05.2023г. и посочил, че при липса на друга уговорка между страните и на основание чл. 230, ал. 1 ЗЗД наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета, а наемателят е длъжен да върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря, предвид нормата на чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД. По силата на чл. 233, ал. 1, изр. последно ЗЗД до доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Ищецът е изпълнил задължението си по договора да предаде на ответника наетия имот, като до 01.05.2023 г. последният е бил ползван по предназначение, поради което с оглед липсата на спор между страните и на основание чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД районният съд е приел, че имотът е бил предаден на наемателя в добро състояние, което се установява и от представения по делото приемо-предавателен протокол.

Разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД сочи, че наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването на вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Ето защо в 5 тежест на ответника е да докаже, че вредите са били налични при сключване на договора (с оглед презумпцията на чл. 233, ал. 1, изр. последно ЗЗД) или че се дължат на причина, за която не отговаря. Или вината на наемателя се предполага /арг. от чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД/. Ответникът по делото не доказва, че причинени през време на ползването на вещта са по причина, за която той не отговаря. Свидетелят, воден от ответника признава, че при напускане на имота е имало по стените дупки от стелажите, които са били поставени на стените след наемане на обекта от ответника – въззивник и демонтирани при напускане на обекта, което се потвърждава от св. Попатанасов, който сочи, че през пролетта на 2023г. е видял по стените дупки от стелажите, като такива е имало на всяка от стените. Свидетелят Трендафилов сочи, че е започнал да ги поправя, но след отказа на ищеца - въззиваем да бъде върнат депозита, внесен при сключване на договора за наем, е спрял поправката. При това повредите по имота, причинени от ответника – въззивник по време на договора за наем, сключен между страните е обстоятелство безспорно установено по делото.

Настоящият съдебен състав се солидаризира с извода на районния съд, че при неопроверганата презумпция за вина, обстоятелството дали повредите са дребни или не е без значение за спора, тъй като в хипотезата на дребни повреди, свързани с нормалното поддържане и използване на вещта, законът е възложил разноските за отстраняването им в тежест на наемателя – чл. 231, ал.