Решение № 317 от 18.06.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20261001000145 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение рег. № 6584/03.11.2025 г. по т.д. № 13179/2024г., СГС, ГО, І-12 състав е обявил за относително недействителна по отношение на Държавата, на основание чл.216, ал.1, т.2 ДОПК, сключената между „ФЕНИКС 2104“ ЕООД, ЕИК: 205519008, със седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ***, и Т. А. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том I, рег. № 1979, дело № 136 от 2023 г. на нотариус В. В., с който „ФЕНИКС 2104“ ЕООД прехвърля на Т. А. А. правото на собственост върху следния недвижим имот: Самостоятелен обект в страда с идентификатор *** по КККР на гр. София, общ. Столична, област София (столица), одобрени със заповед № РД-1832/01.04.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на самостоятелния обект: гр.

София, район „Възраждане“, ж. к. „Света троица“ , бл.333, , вх. А, ет.1, ап.1, самостоятелния обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ***, с предназначение:

Жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ, съгласно кадастрална схема: 59,69 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия стаж: самостоятелен обект с идентификатор ***, под обекта: няма, над обекта: самостоятелен обект с идентификатор ***, който самостоятелен обект, съгласно документ за собственост, представлява: апартамент № 1, находящ се в ***, 1 състоящ се от: две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 59,69 кв. м., при съседи: изток - бл. 333- Б, запад – ап. № 2 на сем. С., север – *** на сем. С., отдолу - мазета, заедно със зимнично- складово помещение № 20. със светла площ от 2.76 кв.м., при съседи: изток - бл. 333- Б, мазета, запад - мазе № 19 , държавно, север- мазе № 21, държавно, юг - коридор, заедно с 0,813 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху горепосочения поземлен имот с идентификатор ***, като възмездна сделка с имуществени права на „Феникс 2104“ ЕООД, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото, по исковете предявени от Национална агенция за приходите, в качеството на публичен взискател, чрез ТД на НАП София, с адрес гр. София, ***, ет. 6, ст.

3, срещу „ФЕНИКС 2104“ ЕООД и Т. А. А. и е осъдил „Феникс 2104“ ЕООД и Т. А. А. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка за държавни такси на Софийски градски съд сумата 392.94 лв.- държавна такса.

В законноустановения срок по делото е постъпила възззивна жалба от Т. А. А., с която се обжалва първоинстанционното решение като неправилно. Твърди, че съдът неправилно, в противоречие с практиката на ВКС, е приел, противно на конкретитиката, че липсват др. относими обстоятелства по спора и тъй като пазарната цена на имота надвишава 2,5 пъти даденото, е налице значително несъответствие. Пренебрегнал е практиката на ВКС, че неравностойносттта практически следва да бъде сведена до липсата на престация. Не е взел предвид и че имотът е закупен с уговорката, че владението му ще бъде предадено на 30.11.25 г., при дадено от вещо лице заключение, че цената на ползване на имота за периода от закупуването му до 30.11.25 г. е в размер на 31 623,85 лв., което води до извода, че общата цена на имота е 68 123,85 лв. Ищецът не бил представил и доказателства за започнало и завършено ревизионно производство по отношение на фирмата- длъжник, което водело до недопустимост на иска и неговата неоснователност. Иска се обжалваното решение за бъде „отменено като недопустимо и производството по делото- прекратено, евентуално- искове за бъдат отхвърлени.

С писмения си отговор НАП оспорва въззивната жалба и обжалваното решение да бъде потвърдено.

По делото не е посътпил писмен отговор от „Феникс 2104“ ЕООД.

САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срок в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.216, ал.1, т.2 и т. 4 ДОПК.

В исковата молба на НАП се твърди, че дружеството „Феникс 2104“ ЕООД има публични задължения във връзка с подадени и неплатени декларации образец 6 и ГДД по ЗКПО - декларации образец 6 от 15.06.2022 г., декларации образец от 20.07.2022 г., декларации образец 6 от 18.08.2022 г., декларации образец 6 от 19.09.2022 г., декларации образец 6 от 20.10.2022 г., декларации образец 6 от 18.11.2022 г. и ГДД по ЗКПО за 2020 г., в общ размер на 79 204.22 лв. и 31 201.02 лв. лихви. На 29.03.23 г. с нот. акт за покупкопродажба на недвижим имот № 147, т.1, рег. № 1979, дело № 136/23 г. на нотариус В. В.

„Феникс 2104“ ЕООД е продало на Т. А. А. собствения си недвижим имот, описан в акта.

2

Счита, че са налице предпоставките на чл.216, ал.1 ДОПК- сделката е сключена след датата на установяване на публичните задължения, даденото по нея значително надхвърля полученото, като е налице и намерение за увреждане, като елемент от фактическия състав на чл.216, ал.1, т. 4 ДОПК. Иска се съдът да постанови решение, с което на основание чл. 216, ал.1, т. 2 ДОПК, евентуално чл.216, ал.1, т. 4 ДОПК да се обяви за относително недействителна сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 147, том I, рег.№ 1979, дело № 136 от 2023 г. на нотариус В.В..

Ответникът „Феникс 2104“ ЕООД не подал отговор на исковата молба в срок.

С писмения си отговор ответникът Т. А. А. оспорва предявените искове. Твърди, че цената по сделката била приемлива, тъй като в имота било настанено трето лице, което следвало да и го предаде през м.11.2025 г. Наред с това, състоянието на имота било много лошо, поради което били необходими сериозни подобрения на имота. Иска се съдът да отхвърли предявените искове, с присъждане на разноски.

САС, ТО, 5 състав намира от фактическа страна следното:

Не се спори по делото, че на 29.03.2023 г. между „Феникс 2104“ ЕООД- продавач, и Т.

А. А.- купувач, е сключен договор за покупко- продажба на недвижим имот, с който продавачът е прехвърлил на купувача правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор с ***, с адрес ***, с площ 59.69 кв. м., заедно със складово помещение № 20, с площ от 2.76 кв. м. и с припадащите се на апартамента 0.813 % ид. ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху поземления имот, за сумата от 36 500 лв. В нот. акт е отразено, че „Феникс 2104“ ЕООД „не е сключвало договори за наем с трети физически и юридически лица“, както и, че „не са налице права на трети лица, които биха възпрепятствали купувача да упражнява правото си на собственост в пълен обем“.

От изготвена справка НБДН се установява, че Т. А. А. е неомъжена.

Видно от неоспорена справка за задълженията на осигурител по Декларации образец 6 /Декларация обр. 6 от 15.06.2022, Декларация обр. 6 от 20.07.2022 г., Декларация обр. 6 от 18.08.2022 г., Декларация обр. 6 от 19.09.2022 г., Декларация обр. 6 от 20.10.2022 г. , Декларация обр. 6 от 18.11.2022 г./ и Годишна данъчна декларация по ЗКПО с вх. № от 23.09.2021 г., „Феникс 2104“ ЕООД има установени задължения по подадени декларации в размер на 79 204.22 лв. и лихви в размер на 31 201.02 лв.

Видно от приетите от първоинстанционият съд и неоспорени от страните първоначално и допълнително заключения на съдебно-оценителна експертиза, към датата на сделка средната пазарна стойност на процесния имот е 153 435 лв. /78 449.80 евро/, а средната пазарна наемна стойност на имота за периода 29.03.23г./30.11.25 г. е в размер на 31 623,85 лв.

По делото е представено сключено на 29.03.2023 г. между Т. А. и „Феникс 2104“ ЕООД споразумение, с което между страните е постигнато съгласие предаването на владението на процесния имот да бъде извършено с приемо-предавателен протокол на 30.11.2025 г.

Разпитаният като свидетел по делото Б. С. С. излага, че с Т. А. след като закупила имота се разбрали той да остане да ползва имота, като впоследствие и сключили предварителен договор. Посочва, че подобренията в имота били за негова сметка, тъй като живеел в имота безвъзмездно.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.

При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.259 ГПК, САС, ТО, 5 състав намира от правна страна следното:

За да постанови решението си първоинстанционният съд е изложил мотиви, които 3 настоящата съдебна инстанция споделя и към които на осн. чл.272 ГПК, препраща, като по изложените във въззивната жалба доводи намира следното:

С разпоредбата на чл.216, ал. 1, т. 2 от ДОПК е уредена правната възможност на държавата да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея сделки, сключени от длъжника след датата на деклариране или на установяване на публичното му задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, с които се уврежда нейния интерес да се удовлетвори при принудително изпълнение спрямо този длъжник, а именно възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото.

Според трайно установената съдебната практика предпоставките на този иск са обективни, установяват необорима презумпция за увреждане и при констатирането им от съда, относителната недействителност следва да се обяви. Знанието за увреждане не е предвидено в този фактически състав, поради което е без правно значение.

В случая, уговорената в договора цена на недвижимия имот е 36 500 лв., към който момент, видно от приетото по делото заключение на съдебно- оценителната експертиза пазарната оценка на имота е 153 435 лв., следователно действителната стойност на престацията, извършена от продавача, надвишава с 116 935 лв. сумата, която е била платена в изпълнение на съществуващо парично задължение към купувача, което обуславя категорично извода за значителна неравностойност на цените на даденото и полученото.

Противно на изложеното от жалбоподателят, правилно първоинстанционният съд е приел, че твърдението на Т. А., че към момента на сключване на договора за покупко- продажба в процесния имот е имало наеметел, което наложило подписването на споразумението от 29.03.23 г. за предаването на имота на 30.11.25 г., е в противоречие с отразеното в самия нот. акт, че „Феникс 2104“ ЕООД „не е сключвало договори за наем с трети физически и юридически лица“, както и че „не са налице права на трети лица, които биха възпрепятствали купувача да упражнява правото си на собственост в пълен обем“, както и с показанията на разпитания свидетел които заявява, че самата Т. А. се е съгласила той да продължи да ползва имота безвъзмездно, поемайки обаче всички подобрения за своя сметка.

Дори да се приеме, че процесния имот е закупен с уговорката владението му да бъде предадено на 30.11.25 г., при отчитане средната пазарна наемна цена за периода от датата на покупката- 29.03.23 г., до датата на фактическото предаване на имота- 30.11.25г., а именно сумата от 31 623,85 лв., то получената сума от общо 68 123,85 лв. /36500 лв. плюс 31 623,85 лв./ надвишава с 85 311,15 лв. сумата, която е била платена от купувача.

Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че неравностойността би следвало да е такава, че практически да е сведена до липсата на престация, т.е. да е нулева. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд, критерия за преценка за значителна липса на еквивалентност на престациите при двустранните договори, като основание за нищожност, и значителното надхвърляне на полученото при възмездна сделка, като основание за относителна недействителност по чл. 216 ДОПК, е различен, като при иска за относителна недействителност се изследва наличието на „значително надхвърляне“ на даденото спрямо полученото. При наличие на хипотезата на чл.216, ал.1, т.2 ДОПК сделката е действителна, но на НАП е предоставена възможност да иска обявяването и за относително недействителна с оглед наличието на публично задължение.