Определение № 1243 от 22.10.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1243 гр. Благоевград, 22.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова като разгледа докладваното от Надя Узунова Гражданско дело № 20251200100806 по описа за 2025 година

Проектодоклад по чл. 146, ал. 1 от ГПК:

По т. 1 Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Производството е образувано по предявен иск от ищеца Д. П. за солидарно осъждане на ответниците Я. Х., К. А. С. и С. Ф. да му заплатят сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, накърнено лично достойнство и чувство на унижение, вследствие от нанесения му от тях побой на 19.07.2020 г.

Ищецът сочи, че с ответниците се познават по физиономия, но не е общувал с тях.

Сочи, че на 18 срещу 19.07.2020 г. бил в заведение „Ч.“ /3-ти километър/, намиращо се на трети километър от гр. С., в компания от около 7-8 човека, между които и двете му дъщери. Вечерта протекла нормално и не е имало каквото и да е напрежение.

На 19.07.2020 г., около 01.00 ч. написал съобщение по телефона на познат таксиметров шофьор да дойде до заведение „Ч.“ и да му донесе цигари. След около петнадесетина минути таксито дошло, като спряло на пътя между гр. С. и местността „П.Л.“, в района на отбивката на пътя за заведение „Ч.“. Ищецът отишъл до таксито, отворил предната врата и седнал до шофьора. В момента, в който излязъл от таксито, пред него се озовал Я. Х., 1 който без каквото и да е предупреждение го ударил с юмрук в областта на главата. От удара залитнал и се подпрял на таксиметровия автомобил. Счита, че вероятно таксиметровият шофьор се е изплашил, след като веднага след удара потеглил с автомобила, при което ищецът паднал на земята. След падането на земята, ответникът Х. му нанесъл удар с крак в областта на главата. В този момент към него се приближил и ответникът К. С., който започнал да му нанася удари с крак по главата и тялото, обвинявайки го, че не си е платил сметката. Почти едновременно със С., ответникът Ф. също започнал да му нанася удари с крак по тялото и главата.

Твърди, че докато лежал и стенел от болка, тримата ответници го псували и нанасяли удари с юмруци и крака по тялото и лицето му. Боя продължил около 10-15 минути, след което го оставили безпомощен на земята.

Двама негови приятели го вдигнали и завели в ФЦСМП гр. С..

При извършените прегледи е установено, че съС.ието му е тежко и веднага е настанен в отделението по Анестезиология и интензивно лечение в МБАЛ „Ю.Б.“ гр. С.. Приет е в болница на 19.07.2020 г., с приемна диагноза * Изписан е на 21.07.2020 г.

На 22.07.2020 г. е приет за лечение в Хирургично отделение на МБАЛ „Ю.Б.“ гр. С. * - * На 24.07.2020 г. е изписан.

Издадени са му 2 бр. епикризи.

Сочи, че вследствие на побоя е получил следните увреждания –* Пояснява, че *

Твърди, че преживените болки и страдания, вследствие на установените му увреждания са с голям интензитет. Трудно се е възстановил, почти шест месеца е изпитвал трудности при движение на снагата, повече от месец е бил в съС.ие, в което при ходене се уморявал бързо и трудно дишал. След този инцидент станал много напрегнат и тревожен.

Сочи, че от побоя, нанесен му пред познати и приятели, е изпитал срам и притеснения, накърнени са достойнството и честта му, почувствал се е унизен; изпаднал в депресия, обзела го е паника; непрекъснато мислел и говорил за този инцидент; не могъл да спи, бил притеснен и уплашен.

Постъпил е отговор от С. Г. Ф..

Счита предявеният иск за недопустим. В тази връзка сочи, че деянието, 2 което е описано в исковата молба е предмет на НОХД № 186/2022 г. на Районен съд –С. и все още е висящо пред него.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за допустим, се навеждат доводи за неоснователност на иска.

Оспорва изцяло фактическата обстановка, описана от ищеца в исковата молба. Твърди, че той - С. Ф. не е участвал в сбиването на посоченото място и дата, както и не е причинявал нито едно от описаните телесни увреждания на ищеца.

Прави искане съдът да прекрати производството като недопустимо, евентуално да отхвърли предявения иск.

Постъпил е отговор и от Я. Р. Х.. Излага доводи за нередовност на исковата молба и за неоснователност на предявения иск.

Сочи, че от изложеното в исковата молба не ставало ясно репарация на какви вреди претендира ищецът от ответниците, както и не е конкретизирана точна сума за всяко едно от твърдените увреждания.

Твърди, че не е причинил описаните и неописани наранявания на ищеца на посоченото място, дата и час. Сочи, че в подадените от ищеца сигнали до тел. 112, както и в РУ на МВР –С., същият е посочил, че е бил бит от повече от двайсет човека, които съвкупно са му нанесли нараняванията.

Твърди, че побоят над ищеца е продължил от неустановени лица далеч след времето, през което той - Я. Х. се е намирал в района на ресторант „Ч." в местността „Трети километър" по пътя от град С. за м. „П.Л.", които лица са нанесли и конкретизираните и неконкретизирани наранявания, причинили болките и страданията, чието репариране се претендира.

Алтернативно твърди, че е действал в съС.ие на неизбежна отбрана, респ. нараняванията, чието обезщетяване се търси, са причинени при упражняване правото на неизбежна отбрана, т.е. не са нанесени виновно.

Сочи, че в условията също на алтернативност прави възражение за съпричиняване от 80%, предвид че с поведението си , но без да уточнява с кое точно негово поведение, ищецът е допринесъл за получените увреждания.

Постъпил е отговор и от останалия ответник - от К. А. С..

Излага доводи за недопустимост на иска, а при условията на евентуалност - и за неговата неоснователност.

3

Твърди, че към получения препис на исковата молба от ответника не било приложено пълномощно на подалия исковата молба адвокат. Сочи се също, че не ставало ясно исковата молба от кой е подписана – дали от самия ищец или от адвоката на ищеца.Затова моли да се остави исковата молба без разглеждане и се прекрати производството.

По основателността на иска: Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба, с изключение на твърдението, че П. се е намирал в процесната вечер в ресторант „Ч.“ гр. С., намиращо се на трети километър от гр. С. в посока с. Лиляново, както и че е налице образувано НОХД № 186/2022 г. по описа на PC – С., по което ответникът е подсъдим, което дело все още е на фазата на съдебното следствие пред първа инстанция.

Оспорва твърдението, че С., както и останалите двама ответници са нанесли побой върху Д. П. в процесната вечер – 18 срещу 19.07.2020 г., при което са му причинени твърдените в исковата молба телесни увреждания.

Сочи, че изложената в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на обективната истина.

Сочи, че на датата на инцидента ответникът С. е стопанисвал въпросното заведение.

Твърди, че на 18.07.2020 г. вечерта П., имайки резервация за маса, пристигнал в заведението с компания и още с пристигането си бил агресивно настроен, като казал на ответника лично „Кой ще бием тая вечер?“, на което С. отговорил, че не желае да има каквито и да е проблеми в заведението, пожелал му да си изкара спокойно вечерта, без да прави глупости. В хода на вечерта, П., след като бил употребил сериозно количество алкохол, се държал изключително непристойно в заведението, като тормозел персонала, както и част от клиентите в заведението, което в процесната вечер било пълно.

Твърди, че ищецът неколкократно се оплаквал, че сервитьорите не му обръщат внимание, като искал поС.но на неговата маса да има сервитьор, който да я обслужва; че е отправял закани към обслужващата го сервитьорка, размахвал нож и я обиждал. Впоследствие поискал сметката, след като я е погледнал, хвърлил я на масата и без да плати се отправил към изхода на заведението, за да си тръгне. Разбирайки това С., заедно с ответника Х., последвали ищеца, за да разберат защо си тръгва без да плати сметката, като го настигнали на отбивката на пътя, където същият се бил качил в такси.

4

Слизайки от таксито, П. отправил заплахи спрямо двамата, като извадил и замахнал с нож срещу С., след което го изблъскал, при което последният паднал на земята, вследствие на което му прилошало. Подпомогнат от Х., С. се върнал в заведението, с което приключила конфронтацията между С. и Х. от една страна, и ищеца от друга.

За действията на Д. П. е подаден сигнал в РУ на МВР – гр. С..

Сочи, че във връзката със случилото се е образувано НОХД № 333/2023г. по описа на PC – С. срещу Д. П..

Твърди, че след инцидента в по-късните часове на нощта, пристигнал дежурен екип на РУ МВР – гр. С., който разпитал С. и част от персонала на заведението, като дошлият екип се интересувал дали П. е бит в процесната вечер на територията на заведението.

Предвид становището си счита, че е недоказан елементът от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно противоправно поведение от страна на К. С., а така също и на останалите ответници.

Оспорва твърдението, че вследствие на твърдения инцидент, ищецът е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдания, срам, притеснения, накърнено лично достойнство и чест, както и чувство на унижение, тъй като липсвали доказателства в подкрепа на същото.

Оспорва процесната случка да се е отразила зле на работата на ищеца, тъй като ищецът не сочел какво е работил по това време, за да се прецени дали е претърпял вреди, които да му попречат да работи.

Твърди, че с оглед датата на твърдения инцидент 19.07.2020 г., както и с оглед датата на връчване на исковата молба на ответника /25.08.2025 г./, че исковата молба е подадена след изтичане на 5-годишния давностен срок.

По отношение на възражението на ответника С. за недопустимост на исковата молба поради това, че липсвало пълномощно в полза на адв. С. П., същото е неоснователно, тъй като към исковата молба е приложено пълномощно в полза на адв. С. П. /на л. 11 от делото/.

По отношение възражението на ответника Ф., че предявеният иск е недопустим, поради висящо наказателно производство срещу тримата ответници за нанесения от същите побой на ищеца, същото е несъстоятелно, тъй като гражданската отговорност за вредите от деликта не е обвързана с 5 наказателното производство. За завеждането на гражданския иск не е необходимо деецът да е осъден с наказателната присъда.

Несъстоятелни са и възраженията на ответника Х. за нередовност на исковата молба, тъй като ищецът е посочил конкретна сума, която претендира като обезщетение за всички неимуществени вреди, които са му причинени от тримата ответници, и че претендира същата да му бъде заплатена солидарно от тримата ответници.

По т. 2 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника – Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД; направено е от Я.

Х. възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване и от К. С. възражение по чл. 110 ЗЗД за погасяване на вземането по давност.

По т. 3 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Кои права и обстоятелства се признават – няма такива.

По т. 4 на чл. 146 от ГПК: Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.

По т. 5 на чл. 146, ал. 1 ГПК: Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

В тежест на ищеца е да докаже описаното в исковата молба поведение на ответниците - че е бит от тях; визираните в исковата молба вреди, както и че тези вреди, чието обезщетяване претендира, са пряка и непосредствена последица от описаното в исковата молба поведение на ответниците.

В тежест на ответниците е докажат обстоятелствата сочени в отговорите си респ. обстоятелствата, с които обосновават възраженията си възражението за съпричиняване, направено от Я. Х., наред с обстоятелствата, на които той се позовава за действия при условията неизбежна отбрана и възражението за погасяване на вземането по давност, направено от К. С..

По доказателствените искания:

Съдът счита, че следва да се приемат представените с исковата молба и отговорите на исковата молба доказателства, тъй като са допустими и относими към предмета на спора.