Решение № 252 от 31.03.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Шумен, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20253630101205 по описа за 2025 година

Предявени искове, за установяване съществуването на вземания, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК : 203374133, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “България“ № 81В, срещу О. А. О., ЕГН :

**********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 784,90 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 784,90 лева, представляваща 550 лева главница – неплатена вноска по договор за потребителски кредит № 395561 от 06.02.2020г./сключен между ответника и ищцов цедент „Сити Кеш“ ООД/; 37,10 лева договорна лихва, за периода 06.02.2020г. – 06.05.2020г., 197,80 лева лихва за забава, за периода от 06.05.2020г. до 29.01.2025г. и законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението/12.02.2025г./ до окончателното плащане. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 410 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Заповедта по ЧГД № 360/2025г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, 1 подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди погасяване на вземанията с изтичане на предвидената давност. Иска отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

На 06.02.2020г. „Сити кеш“ ООД и ответника сключили договор за потребителски кредит, според който му предоставил сумата от 550 лева.

Уговорено било връщането , на три вноски, с конкретни падежи – шесто число на месеца, включваща главница, лихва и неустойка, при ГПР от 49,42%, и обща дължима сума по кредита от 587,10 лева. Няма данни за плащания от страна на ответника, нито на първоначалния кредитор, нито на цесионера.

Както уведомлението за прехвърляне на вземанията, така и пълномощно от цедента за цесионера, не са връчвани на длъжника, преди 30.09.2025г., когато особения му представител е получил препис от исковата молба. Заявлението по ЧГД № 360/2025г. е постъпило в ШРС на 11.02.2025г..

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените искове, е необходимо да се установи наличието на валиден договор за кредит, между ответника и ищцов цедент, от които произтича задължение за връщане на заета сума и нейния размер, забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер.

Посочените са налице, в настоящият случай – Договора за потребителски кредит е действителен, по смисъла на чл. 22, не съдържа неравноправни клаузи, касаещи претендираните суми, но част от вземанията по него са погасени с изтичане на предвидената в закона давност. Падежа на последната уговорена погасителна вноска е на 06.05.2020г., а заявлението по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 11.02.2025г. – по-малко от пет годишния срок посочен в чл. 110 ЗЗД, но повече от три годишния по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Поради това иска за главницата е основателен, а този за договорната 2 лихва, следва да се отхвърли, поради изтичане на предвидената в закона давност. Основателно е и възражението за давност, по отношение периода, за който се претендира законна лихва върху главницата. Такава може да се присъди само от 11.02.2022г., до 29.01.2025г., не от 06.05.2020г.. За крайния резултат това няма значение, тъй като претендираната сума за законна лихва/197,80 лева/ е по-ниска от съответната, за посочения, непокрит от давност период/200,65 лева/ и искът следва да се уважи до претендирания размер.

При този изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 460,62 евро разноски в производството, съразмерно уважената част от исковете, от общо извършени, в размер на 945,58 лева, в настоящото и по ЧГД № 360/2025г., по описа на ШРС.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК : 203374133, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “България“ № 81В, срещу О. А. О., ЕГН : **********, с адрес – ***, съществуват вземания по договор за паричен заем „кредирект“ № 395561/06.02.2020г., за сумата от 281,21 евро/550 лева/ главница, в едно със законната лихва върху нея от 11.02.2025г., до окончателното плащане и 101,13 евро/197,80 лева/ законна лихва за периода 06.05.2020г. – 29.01.2025г..

ОТХВЪРЛЯ предявения от “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК :

203374133, с адрес за призоваване – гр. София, бул. “България“ № 81В, срещу О. А. О., ЕГН : **********, с адрес – ***, иск с правно основание чл. 422, ал.

1 от ГПК, да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 18,97 евро/37,10 лева/ договорна лихва за периода, от 06.02.2020г., до 06.05.2020г., поради погасяване на вземанията с изтичане на предвидената в закона давност.

ОСЪЖДА О. А. О., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на “АПС Бета България” ЕООД, ЕИК : 203374133, с адрес за призоваване – гр.

София, бул. “България“ № 81В, сумата от 460,62 евро разноски в настоящото и по ЧГД № 360/2025г., по описа на ШРС.

3

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4