Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 767 от 27.11.2025, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 633/2025
Вид
Решение № 767
Подписан
27.11.2025
В сила
23.12.2025
Състав
Калина Христова Христова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. В., 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Х.а при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.а Гражданско дело № 20251420100633 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Е. С. К., ЕГН **********, чрез адв. К. К., против И. Ц. И., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че страните са били съпрузи, сключили граждански брак на 28.12.1991 г., който е прекратен с влязло в законна сила на 19.08.2022 г. Решение № 260200/03.08.2022 г. по гр. д. № 3435/2020 г. по описа на Районен съд – В., ГО, VII състав. Твърди, че по време на брака, а именно на страните са придобили в режим на СИО чрез покупко-продажба следния недвижим имот:

*********, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ************, находящ се в ***********, ул. „**********“ № ********. Заявява, че от прекратяването на брака и до момента само ответникът ползва имота безвъзмездно и не допуска ищцата, поради което й дължи наем за ползването на нейната част от имота.

Заявява, че не 03.12.2024 г. на ответника е връчена покана от ищцата чрез ЧСИ Момчил Нелов с искане за заплащане на дължимия месечен наем за ползване на нейната част от имота в размер на 250 лева , считано от 03.08.2022 г. Сочи, че на 17.12.2024 г. е изтекъл предоставеният му с поканата 14-дневен срок за плащане на сумата и към датата на предявяване на иска ответникът й дължи следните суми: 7 250 лева – главница, представляваща 28 месечни вноски по 250 лева за периода от 03.08.2022 г. до 03.01.2025 г. и 119,26 лева – лихва за забава за периода от 18.12.2024 г. до 31.01.2025 г.

С исковата молба се предявява иск за сумата от 4 750 лева и за периода от 1

03.08.2022 г. до 03.02.2024 г.

Иска се постановяване на решение, с което И. Ц. И., ЕГН **********, да бъде осъден да заплати на ищцата Е. С. К., ЕГН **********, сумата от 4 750 лева – главница, представляваща обезщетение за лишаването й от право на ползване от дела й в имот, находящ се в ***********, ул. „**********“ № ********, за периода от 03.08.2022 г. до 03.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 20.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответник И. Ц. И., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен и недоказан, поради което се иска отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

Между страните не се спори, че са бивши съпрузи, които сключили граждански брак на 28.12.1991 г., а бракът е прекратен с Решение № 260200/03.08.2022 г. по гр. д. № 3435/2020 г. по описа на Районен съд – В., ГО, VII състав.

Видно от Нотариален акт № ***, том I, рег. № ****, дело № ***** г. на нотариус Рейна Стефанова, по време на брака си са придобили в режим на СИО 5/6 ид. части от следния недвижим имот: апартамент, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ************, находящ се в ***********, ул. „**********“ № ********, които след прекратяване на брака им са останали тяхна обикновена съсобственост, като ищцата притежава 5/12 ид. части от процесния имот.

Представени са копие от покана от ищцата до ответника, ведно с Констативен протокол изх. № *********** г. на ЧСИ Момчил Нелов, в който е прието, че поканата е връчена на ответника И. И. на основание чл. 47 ГПК на 03.12.2024 г.

От приетото в настоящото производство заключение на СОЕ, средният пазарен наем за процесния имот и за процесния период е в размер на 7 591,74 лева за целия имот и 3 795,87 лева – за ½ ид. част.

Оспорването на заключението от страна на ответника е бланкетно, като не се твърди състояние на жилището, водещо нито до увеличаване, нито до намаляване на месечния наем, посочен в заключението. Именно на страните като собственици на жилището, вкл. ответникът, е било задължение да отворят на вещото лице, за да извърши оглед на жилището. След като ответникът сам не е изпълнил това свое задължение, сега не може да обосновава възражение срещу заключението на вещото лице с липсата на извършен оглед.

За установяване на релевантните факти в производството са събрани гласни 2 доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С. Х. К., Е. Х. М. и Е. С. К.

Свид. К. – баща на ищцата сочи, че същата живее в гр. Н.И., като по време на брака й с ответника двамата придобили процения имот. Сочи, че още по време на брака и след развода ответникът не давал на ищцата достъп до жилището, тя нямала ключ, само ответникът имал ключ. Заявява, че ищцата многократно е искала от ответника да й даде ключ и достъп до имота, но такива не й били предоставени.

Свид. М. е приятел на ответника, който сочи, че ответникът живее в с. К., където се грижи за възрастния си баща. Приятелката му живее в ж.к. „********“ и когато е в града, ответникът оставал при нея. Заявява, че от 5 години ответникът не живее в процесното жилище, а същото се ползва от дъщерите на страните, когато гостуват в гр. В..

Свид. К.а живее на семейни начала с ответника и също сочи, че той не ползва апартамента, а живее педимно в с. К., за да се грижи за баща си, а през останалото време живее при нея в нейното жилище в ж.к. „********“. Също сочи, че имотът се ползва през лятото от двете дъщери на страните, когато гостуват в гр. В.. Не знае дали страните имат ключ от имота.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че макар и да не живее в процесния имот, ответникът разполага с достъп до същия, а ищцата – не.

Съдът не кредитира показанията на свид. К.а, че не знаела дали И. има ключ от имота.

Установява се още, че имотът се ползва през лятото от дъщерите на страните по делото и техните семейства, които живеят извън гр. В. и посещават града само през лятото.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника И. Ц. И. да заплати на ищцата Е. С. К. сумата от 4 750 лева, представляваща обезщетение за лишаването й от правото на ползване на дела й в съсобствения с ответника имот, находящ се в ***********, ул. „**********“ № ********, за периода от 03.08.2022 г. до 03.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 20.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

За основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативните елементи от фактическия състав на нормата, а именно: 1/ че имотът е съсобствен с ответника, 2/ че ответникът е ползвал имота в процесния период, 3/ че ответникът е получил писмена покана от ищцата за заплащане на обезщетение, както и 4/ че претендираната сума отговаря на средния пазарен наем за процесния период.

3

С прекратяването на брака съпружеската имуществена общност е прекратена и между страните е възникнала обикновена съсобственост при равни дялове от притежаваните в режим на СИО 5/6 ид. части от имота – по 5/12 ид. част за всеки от двамата. От този момент отношенията между тях по повод съсобствената вещ се уреждат от разпоредбите на чл. 30 – чл. 36 ЗС.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ВКС, ОСГК, претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна, когато неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това: - той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности,без да зачита конкурентните права на друг съсобственик, - той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ,но имайки достъп до нея,не допуска друг съсобственик да си служи с нея/например като държи ключа/, - ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето за собствеността лице,което само или заедно с него ползва общата вещ. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва /или при необходимост може да се ползва/ от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва общата вещ лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия, чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил.

Препятстването от страна на ползващия съсобственик – макар и по силата на правомерно поведение – на възможността друг съсобственик да упражни субективното си материално право да ползва своята част от общата вещ - нарушава забраната по чл.

31, ал. 1 да не се пречи и поражда установеното в ал. 2 на чл. 31 от ЗС право на обезщетение.

Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото поискване по чл. 31, ал.

2 ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието.

Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент – от получаване на писмената покана той дължи обезщетение. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето, докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от 4 съсобственика

Правото на обезщетение възниква в полза на правоимащото лице само занапред – след получаване на отправената до ползващия съсобственик покана за заплащане на такова.

В настоящия случай претенцията е за период, предхождащ отправянето на писмена покана, поради което и искът се явява неоснователен само на това основание.

На второ място, не може да се приеме, че приложената към исковата молба покана е била надлежно връчена на ответника.

Представените доказателства не удостоверяват надлежно връчване на приложената покана на ответника. Съгласно чл. 43 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 – чл. 58 ГПК.

Следователно при връчване на съобщения и книжа от ЧСИ, респ. негов упълномощен служител, се прилагат разпоредбите на чл. 37 – чл. 58 ГПК. В случая ЧСИ Момчил Нелов е приел, че поканата до ответника е надлежно връчена на основание чл. 47 ГПК.

Чл. 47, ал. 1 ГПК изисква ответникът /респ. получателят на поканата/ в продължение на един месец да не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, което се констатира с най – малко три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най – малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, като е удостоверил източника на данните в съобщението. В случай че адресатът или лице по чл. 46 ГПК не бъдат открити на адреса, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея; когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея.

Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, когато адресатът не се яви, за да получи книжата, служебно се проверяват неговата адресна регистрация и месторабота, като се разпорежда ново връчване съобразно установените данни /различен постоянен или настоящ адрес и действащ трудов договор, местослужене или място за осъществяване на стопанска дейност/.