Решение № 1686 от 04.12.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1686 гр. София, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20241100900212 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Образувано е по молба с входящ № 11426 от 01.12.2024 г. с правно основание чл.

625 ТЗ, която е депозирана от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Витоша“, ул. ****, с която се иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо търговско дружество – „Л.П.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Младост“, ж.к. ****, мазе № 13.

Банката-молител посочва, че след извършено на 12.11.2019 г. вписване на преобразуване чрез вливане е станала универсален правоприемник на правата и задълженията на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, която е прекратена без ликвидация. Предвид така настъпилото правоприемство молителят поддържа да е станал титуляр на правата върху парични вземания спрямо търговско дружество – „Л.П.“ ЕООД, ЕИК ****. За същите се поддържа, че са с източник търговски сделки – сключени два договора за кредит от 16.01.2008 г., по които ответника - „Л.П.“ ЕООД се е обвързал, като солидарен длъжник наред с други дружества да отговаря за задължението относно връщане на предоставени банкови кредити в полза на кредитополучател – „В.-П.“ ЕООД. По силата на визираните кредитни сделки банката е договорила отпускане в полза на „В.-П.“ ЕООД на инвестиционни кредити в определени парични размери, като страните са уговорили срокове за изпълнение на задължението за връщане на отпусканите кредитни ресурси, начина на погасяване, както и условията за ползването им. По силата на сключени анекси към посочените два договора за кредит – ответника „Л.П.“ ЕООД е поел задължението да отговаря за изпълнението на задълженията по тях солидарно с кредитополучателя – „В.-П.“ ЕООД.

От молителя се изтъква, че след отпускането на инвестиционните кредити в полза на „В.-П.“ ЕООД последното осъществено плащане на задължения по тях е било предприето на датата – 26.04.2012 г. Според сключени анекси към двата договора за 1 кредит страните постигнали съгласие, че по отношение на просрочените главници натрупани по отпуснатите инвестиционни кредити ще бъде извършено погашение до датата – 15.06.2012 г., която договореност не била спазена от кредитополучателя и поелите солидарна отговорност лица, в т.ч. и „Л.П.“ ЕООД. Последвало изпращане от банката на нотариална покана с призив за доброволно изпълнение на натрупаните по договорите изискуеми парични задължения, като и в този срок плащане не било извършено. Това довело до обявяването от страна на банката на задълженията по двата договора за инвестиционен кредит за предсрочно изискуеми, респективно до иницииране на заповедни производства по чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя и солидарните длъжници, в т.ч. и срещу ответника - „Л.П.“ ЕООД. В тези заповедни производства банката се снабдила със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове срещу главния и солидарните длъжници. Същевременно посочените в заповедите длъжници упражнили възражения срещу издадените заповеди за изпълнение, което предизвикало развитие на производства по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията на банката срещу тях. Тези спорове били разрешени с влезли в сила съдебни решения, както следва : с решение от 29.01.2016 г. на СГС, VI-7 с-в постановено по т.д. № 2101/2013 г. е признато за установено, че „В.-П.“ ЕООД, „В.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б. дължат на банката солидарно сумата от 175 519,09 евро – непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, 5 894,44 евро – възнаградителна лихва за периода 24.02.2012 г. до 25.07.2012 г., 195,59 евро – наказателна лихва за периода от 15.06.2012 г. до 25.07.2012 г., 731,30 евро – такса за периода от 15.05.2012 г. до 25.07.2012 г. и 285 лв. – нотариални такси, както и разноски в размер на сумата от 7 938,12 лв.; с решение от 20.10.2015 г. на СГС, VI-2 св постановено по т.д. № 2424/2013 г. е признато за установено, че „Р.П.“ ЕООД /с предишно наименование - „В.-П.“ ЕООД/, „В.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б. дължат на банката солидарно сумата от 199 102,70 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2012 г. до окончателното плащане и 246,80 евро – мораторна лихва за периода от 15.06.2012 г. до 25.07.2012 г., като в останалата им част исковете са отхвърлени, поради погасяването им чрез прихващане с насрещни вземания на „В.П.“ ЕООД. С това решение ответните страни са осъдени да заплатят и разноски в размер на 12 774,35 лв. – направени в исковото производство и 11 968,80 лв. – направени в заповедното производство. В полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД били издадени и изпълнителни листове за присъдените й разноски с постановените решения по делата с предмет разглеждане на искове по чл. 422 ГПК. Въз основа на издадения изпълнителен лист за събиране на суми по договор за инвестиционен кредит № 032/2007/16.01.2008 г. и анексите към него на 02.10.2012 г. е било образувано изпълнително дело № 9252/2012 г. по описа на ЧСИ-М. Б., като на 06.11.2012 г. по така образуваното изпълнително дело е подадена молба за привеждане в изпълнение и на издадения изпълнителен лист за събиране на суми по договор за инвестиционен кредит № 033/2007/16.01.2008 г. Длъжник наред с други дружества по така образуваното изпълнително дело е и ответника - „Л.П.“ ЕООД, като към момента, нито това дружество, нито другите длъжници по изпълнителното дело не са удовлетворили вземанията на банката по двата издадени изпълнителни листа за вземанията по договорите за кредит, както и по изпълнителните листове имащи за предмет присъдените в двете производства по чл. 422 ГПК съдебни разноски. Следователно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД има качеството на кредитор по търговски сделки спрямо ответника - „Л.П.“ ЕООД, доколкото е носител на изискуеми парични вземания, което го прави легитимиран да иска откриване на производство по 2 несъстоятелност спрямо дружеството-длъжник. Плащанията от „Л.П.“ ЕООД са преустановени по отношение обслужване на задълженията произтичащи от двата договора за кредит, считано от 06.04.2012 г., което според чл. 608, ал. 3 ТЗ е предпоставка за неплатежоспособност на дружеството. Освен това от момента на образуване на изпълнително дело № 9252/2012 г., което има за предмет удовлетворяване вземанията, с които разполага молителя срещу ответника „Л.П.“ ЕООД са изминали повече от 6 месеца без да се е стигнало до погашение на подлежащия на принудително изпълнение дълг, което покрива и хипотезата на чл. 608, ал. 4 ТЗ. Черпейки основание от така изложените фактически твърдения, молителя настоява за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с което да бъде обявена неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на „Л.П.“ ЕООД и определена първоначалната дата на съответното състояние, като спрямо търговеца се открие производство по несъстоятелност, както и да се назначи временен синдик.

В открито съдебно заседание законният представител на „Л.П.“ ЕООД, както и процесуалния такъв – адвокат П. поддържат, че има осъществявани погасявания на задълженията по двата отпуснати банкови кредита, които са упоменати в молбата на банката по чл. 625 ТЗ и тези погасявания не са отчетени с редуциране на паричния дълг твърдян от кредитора производството. Допълва се и това, че към настоящия момент, вследствие на иницииран изпълнителен процес за събиране на сумите по издадените изпълнителни листове относно присъдените с двете решения суми в полза на банката, има реализирано принудително изпълнение с резултат постъпления в размер на 1 200 000 лева, които обаче не могат да бъдат успешно разпределени, поради действия по обжалване реализирани от банката-молител. Това е и пречката дългът да бъде успешно погасен. На самостоятелно основание се отрича „Л.П.“ ЕООД да е адресат на изискуеми парични вземания, които да произтичат от търговска сделка.

Прави се позоваване, че сочените от банката парични вземания резултат от проведени две искови производства с постановени решения за присъждането им, към момента са погасени по давност, тъй като е изтекла 5-годишна обща погасителна давност след постановяване на решенията и бездействие на кредитора по тях. Възразява се и по размера на начислените след постановяване на двете решения лихви върху присъдените главни вземания, като се настоява, че такива не се дължат поради липса на главен дълг, или че техния размер е неправилно изчислен, като е завишен многократно.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.

С решение № 259/29.01.2016 г. постановено по търг. дело № 2101/2013 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-7 с-в е прието за установено на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, че "В.п." ЕООД, "В.П." ЕООД, "Р.И." ЕООД, "Е.П." ЕООД, "Л.П." ЕООД и Р.Ж.Б., в качеството им на солидарни длъжници дължат на "Банка Пиреос България" АД сумата 175 519.09 евро - непогасена главница; сумата 5 891.44 евро възнаградителна лихва; сумата 195.59 евро - наказателна лихва; сумата 731.30 евро административни такси и сумата 285 лева - нотариални такси, дължими по Договор за инвестиционен кредит от 16.01.2008г., ведно със законната лихва от 26.07.2012г. до окончателното изплащане на сумата, а така също на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 7 938.12 лева, представляваща съдебно - деловодни разноски. С решение № 2461 от 24.10.2018 г. постановено по търг. дело № 1292/2018 г. от Софийски апелативен съд, ТО, 13 с-в е потвърдил решение № 259 от 29.01.2016г., постановено по т.д. № 2101/2013 год., с което СГС, ТО, VІ- 7 състав е приел за установено на основание 3 чл.422, ал.1 от ГПК, че „Р.П.“ ЕООД /с предишно наименование - „В.-П.“ ЕООД/, „В.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б., в качеството им на солидарни длъжници, дължат на "Банка Пиреос България" АД, сумата от 175 519,09 евро- непогасена главница, ведно със законната лихва, считано от 26.07.2012г. до окончателното й изплащане; сумата 5 891,44 евро - възнаградителна лихва, сумата 195,59 евро- наказателна лихва, сумата от 731, 30 евро- административни такси и сумата от 285,00 лева - нотариални такси, дължими по договор за инвестиционен кредит от 16.01.2008 г., съответно е обезсилил решението в частта, с която е прието за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че „Р.П.“ ЕООД /с предишно наименование - „В.-П.“ ЕООД/, „В.П.“ ЕООД, „Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД, „Л.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б., в качеството им на солидарни длъжници, дължат на "Банка Пиреос България" АД законната лихва от 26.07.12 г. до окончателното й изплащане върху сумите от 891,44 евро- възнаградителна лихва, 195,59 евро- наказателна лихва, 731, 30 евро- административни такси и 285 лева- нотариални такси. В полза на банката са присъдени и разноски в размер на 4416,76 лв.- заплетен адвокатски хонорар. Това решение е влязло в сила на 06.02.2020 г.

Представени са и два броя изпълнителни листове издадени на 24.09.2012 г. от СРС, 75 с-в и от 17.09.2021 г. от СГС, ТО, VI-7 с-в, като първия от тези листове е издаден въз основа на заповед за изпълнение издадена по реда на чл. 417 ГПК от 24.09.2012 г. по ч.гр.д. №36218/2012 г. по описа на СРС, 75 с-в, а втория въз основа на подлежащи на изпълнение решение от 29.01.2016 г. постановено по търг. дело № 2101/2013 г. по описа на СГС, ТО, VI-7 с-в и решение от 24.10.2018 г. постановено по търг. дело № 1292/2018 г. по описа на САС, ТО, 13 с-в.

Сред събраните доказателства е и договор за инвестиционен кредит № 032/2007 г. сключен на 16.01.2008 г. между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД и „В.-П.“ ЕООД, като съгласно същия последния в качеството си на кредитополучател е получил инвестиционен кредит /финансиране на довършителни работи и рефинансиране на инвестирани собствени средства/ в размер на сумата до 270 000 евро. Впоследствие с подписан анекс № А*** г. от 26.01.2012 г. се констатира уговаряне по учреденото кредитно правоотношение на солидарна отговорност от ответното дружество - „Л.П.“ ЕООД, като в този анекс има и постигнато съгласие относно размера на просрочените вноски по кредитната сделка.