Определение № 134 от 13.03.2024, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 61/2024
- Вид
- Определение № 134
- Подписан
- 13.03.2024
- В сила
- 13.03.2024
- Състав
- Валентина Петрова Димитрова, Ирина Миткова Ганева, Атанас Дечков Христов
Цитирани разпоредби
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 134 гр. Разград, 13.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Валентина П. Димитрова
Членове:
Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500061 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, представлявано от управителя Я.Я., подадена чрез пълномощник, срещу разпореждане № 10/04.01.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 844/2023 г. на РС Кубрат, в частта му, с ко ято е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. Т. Б. за парично вземане, произтичащо от договор за паричен заем № 362739/ 30.04.2020 г., сключен между „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, и А. Б., за сумата 263.58 , претендирана като лихва за забава върху непогасения остатък от главницата за периода 05.06.2020 – 24.10.2023 г., като вземания по процесния договор са прехвърлени от кредитора в полза на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК 202527341, по силата на договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.01.2021 г. и приложение № 1/ 23.06.2021 г.
В частната жалба се застъпва становище, че в обжалваната му част разпореждането е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Поддържа се също така, че претендираното в посочения размер обезщетение за забава е такова по чл.86 от ЗЗД, изчислено върху непогасената част от главницата и размерът му е съобразен с ОЛП на БНБ на текущата година плюс 10 процентни пункта.Прави се искане за отмяна на разпореждането в атакуваната част и уважаване на заявлението в същата.
При извършената проверка по реда на чл.278 от ГПК, окръжният съд намери частната жалба за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна-заявител срещу акт, подлежащ на разглеждане по реда на настоящото производство.
По същество на същата съобрази следното:
Частният жалбоподател „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, е сезирал РС – Кубрат със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу А. Т. Б. за парично вземане, произтичащо от договор за паричен заем № 362739/ 30.04.2020 г., сключен между „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, и А. Б. и конкретно за следните суми: – 951,04 лева неплатена главница, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда, 04.12.2023 г., до окончателното изпълнение; 89.63 лева – договорна, възнаградителна лихва върху посочената главница и сумата 263.58 лева - лихва за забава върху непогасения остатък от главницата за периода 05.06.2020 – 24.10.2023 г., Районният съд при съобразяване с обстоятелствената част на заявлението, молбата за конкретизиране на същото и приложените писмени доказателства е отхвърлил, на основание 1 чл.411, ал.2, т.2 и т. 3 от ГПК, заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в частите за заплащане на следните суми: за разликата над 815,44 лева до претендираните със заявлението 951,04 лева – неплатена главница;
89,63 лева – договорно възнаграждение, дължимо за периода 04.06.2020 г. до 05.11.2020 г.; сумата 263.58 лева - лихва за забава върху непогасения остатък от главницата за периода 05.06.2020 – 24.10.2023 г., като е присъдил разноски и възнаграждение за юрисконсулт, съобразно уважената част/отхвърлена част.
За да постанови отхвърлителен диспозитив по отношение на посочените по-горе суми, като само за последната от тях заявителят обжалва разпореждането, районният съд е приел, че редакцията на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК задължава заповедния съд да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е и настоящият случай.От договора, сключен между първоначалния кредитор и длъжника е видно, ч е кредитополучателя ще дължи неустойка по договора за кредит при неизпълнение на задължението в тридневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията и то същата е в размер на 694,69 лв.при главница по кредита в размер на 1 100 лв., като безспорно размерът на неустойката се явява необосновано висок, сравнен с размера на кредита,т.е явява се определен в нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП ., което придава на договорната клауза неравноправен характер .Приел е също така, че неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов минимум от 50%., т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност – в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или други.В този смисъл размерът на дължимата главница е съобразен от районния съд с вече платените вноски по същата.Този извод на заповедния съд се споделя от настоящата инстанция и при съобразяване и на погасителния план към договора за кредит, видно от който като отделно перо на погасителните вноски е посочена и сумата 71 лева, като дължима неустойка по всяка от тях.
Предвид изложеното, окръжният съд приема, че частната жалба е неоснователна.Атакуваното с нея разпореждане на РС Кубрат се явява правилно и законосъобразно в частта с която е отказано да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата 263.58 лева - лихва за забава върху непогасения остатък от главницата за периода 05.06.2020 – 24.10.2023 г. При установената по делото недействителност на договора, то по същия може да се търси само неплатената главница.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Агенция за контрол на просрочени задължения"ЕООД, гр.София срещу разпореждане № 10/04.01.2021 г., постановено по ч. гр. д. № 844/2023 г. на РС Кубрат, в частта му, с ко ято е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника А. Т. Б. за парично вземане, произтичащо от договор за паричен заем № 362739/ 30.04.2020 г., сключен между „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, и А. Т. Б., а именно сумата 263.58 , претендирана като лихва за забава върху непогасения остатък от главницата за периода 05.06.2020 – 24.10.2023 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2
2. _______________________
3