Решение № 332 от 06.07.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Велико Търново, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Любка Милкова

Явор Данаилов при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500289 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. ГПК.

С Решение №9/19.01.2023г., постановено по Гр. д.№642/2022г. по описа на РС – Павликени, е признато за незаконно и отменено на основание чл.344 ал.1 т.1 КТ уволнението на И. Х. Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С. ул.“С.", извършено със Заповед №24/30.08.2022г. на Директор на СУ „С.К.О."“ гр.С., с Булстат №***, с адрес гр.С., ул.“Р.", възстановена на основание чл.344 ал.1 т.2 КТ е И. Х. Р. на заеманата до уволнението длъжност „старши учител начален етап на основно образование /1-4 клас/ ЦОУД“, с код по НКПД: 2341-5003, код по КИД – 2008:8532, в СУ „С.К.О."“ гр.С., осъдено е СУ „С.К.О."“ гр.С. да заплати на И. Х. Р. сумата от 4 932,50лв., представляваща брутния размер на обезщетението по чл.225 ал.1 КТ за времето, през което ищцата е останала без работа, поради незаконното й уволнение в периода от 31.08.2022г. до 06.01.2023г., ведно със законната лихва от предявяване на ИМ – 27.10.2022г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за разликата над уважения размер от 4 932,50лв. до пълния предявен размер от 10 653,72лв., като погасен чрез прихващане със сумата от 2 543,79лв., изплатено обезщетение по чл.222 ал.1 КТ вр. чл.31 ал.1 т.1 КТД и като неоснователен и недоказан за сумата от 3 177,43лв. и за периода от 06.01.2023г. до 28.02.2023г., допуснато е на основание чл.242 ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ, както и е разпределена отговорността на страните за съдебни разноски, съобразно изхода по спора, и на основание чл.78 ал.6 ГПК в тежест на ответника е възложена сумата от 317,30лв. – ДТ 1 върху уважените искове, ведно със сумата от 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.

В срока по чл.315 ал.2 ГПК е постъпила въззивна жалба от СУ „ С.К.О."“ гр.С., чрез пълномощника му адв.Т. – ВТАК, против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ и е частично уважен искът по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за сумата от 4 932,50лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на ИМ – 27.10.2022г. до окончателното й изплащане.

Развити са оплаквания, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно, поради противоречие с материалния закон, и необосновано. Оспорва като неправилен извода на първостепенният съд, че ищцата не е узнала и не би могла да узнае на какво правно основание е уволнена, с оглед посочване в уволнителната заповед като правно основание разпоредбата на чл.328 ал.1 т.2 КТ и „изтичане срока на предизвестие“, и словесното изписване „намаляване обема на работа“ в отправеното до ищцата от работодателя предизвестие изх.№354/01.07.2022г., пак с посочване на разпоредбата на чл.328 ал.1 т.2 КТ като правно основание. Твърди, че признанието в ИМ от ищцата, че същата е представила на работодателя списък с желаещи да бъдат приети в ЦОУД общо 15 деца за уч. 2022/2023г., сочи на изрично знание у последната, че този брой ученици е под нормативно определения минимум съгласно Наредбата за финансиране на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, поради което ищцата още при връчване на предизвестието от нейния работодател, е имала знанието защо и на какво правно основание ще бъде уволнена. Твърди се, че неправилно първостепенният съд е възприел, че действителното фактическо положение е било намаляване обема на работа, доколкото е видно, че броя в числеността на учениците от 1-4 клас /ЦОУД/ е един и същ и не е търпял промяна /намаляване числеността им за уч. 2021-2022г./ преди и след уволнението на служителя, поради което работодателят правилно и законосъобразно е прекратил ТПО на ищцата на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ. Оспорва като неправилен извода на съда за незаконност на уволнението, поради неизвършен от работодателя подбор по реда на чл.329 ал.1 КТ, доколкото заеманата от ищцата длъжност не е била единствена, но работодателят е ползвал обективен критерий – степента на образование на служителките, заемащи съответната длъжност, като ищцата е с образователно квалификационна степен „Професионален бакалавър“, за разлика от другите две служителки на същата длъжност – „магистър“, поради което и необходимостта от извършване на подбор отпада. Оспорва като изцяло неправилен извода на първостепенният съд за незаконност на уволнението, поради неспазена предварителна закрила при уволнението по чл.333 ал.4 КТ. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2,3 вр. чл.225 ал.1 КТ като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на подадената от ответника въззивна жалба от ищеца по делото И. Х. Р., чрез пълномощника й адв.Х. И. – ВТАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ.

2 първоинстанционното решение в обжалваната му от ответника част потвърдено, като правилно и законосъобразно по развити съображения по съществото на спора. Претендира разноски.

Подаденият от И. Х. Р. писмен отговор с вх.№903/13.03.2023г. инкорпорира, съобразно и уточняваща молба с вх.№4648/09.05.2023г., и срочно подадена насрещна въззивна жалба от ищеца И. Х. Р. против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е частично отхвърлен предявеният осъдителен иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ като неоснователен и недоказан за сумата от 3 177,43лв. и за периода от 06.01.2023г. до 28.02.2023г. Развити са оплаквания, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно и необосновано. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната му отхвърлителна част за сумата от 3 177,43лв. и за периода от 06.01.2023г. до 28.02.2023г., вместо което постанови друго, с което уважи искът по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за остатъка до 6 месеца, а именно за периода от 06.01.2023г. до 28.02.2023г., предвид оставането на ищцата без работа, поради незаконното уволнение за период от 6 месеца.

В срока по чл.263 ал.3 изр.2 ГПК е постъпил писмен отговор на подадената от ищцата насрещна въззивна жалба от ответника по делото СУ „С.К.О."“ гр.С., чрез пълномощника му адв.Т. – ВТАК, с който по същество оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски за двете инстанции.

С влизане в сила на Определение №517/17.05.2023г. на ВТОС, постановено по В.гр..

№289/2023г. по описа на ВТОС, в частта му, с която на основание чл.263 ал.3 изр.1 вр. чл.262 ал.2 т.1 ГПК е върната насрещна въззивна жалба, подадена от ищеца по делото И. Х.

Р., обективирана в нейна молба с вх.№4648/09.05.2023г., против първоинстанционното решение в частта, с която е частично отхвърлен предявеният осъдителен иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за сумата от 2 543,79лв. като погасен чрез прихващане с изплатено обезщетение по чл.222 ал.1 КТ вр. чл.31 ал.1 т.1 КТД, в тази му част първоинстанционното решение е влязло в законна сила.

В СЗ СУ „С.К.О."“ гр.С., представлявано от адв.Т. – ВТАК, с писмено заявление от 06.06.2023г. и в открито СЗ поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена по съображения, развити в представена по делото писмена защита. Оспорва насрещната въззивна жалба, подадена от ищцата по делото, която моли да бъде отхвърлена с аргумент, че в преклузивният срок И. Х. не е формулирала конкретно искане до съда и в какво се изразява порочността на атакуваното първоинстанционно решение, а искането й, предмет на насрещната въззивна жалба, е посочено бланкетно и неясно, а конкретизирането му с молба с вх.№4648/09.05.2023г. е след преклузивният срок. Претендира съдебни разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ И. Х. Р. лично и чрез пълномощника си адв.Х. И. – ВТАК, вкл. и с писмено становище от 21.06.2023г., поддържа насрещната си въззивна жалба и моли да бъде уважена, респ. оспорва въззивната жалба на СУ „С.К.О."“ гр.С. и моли да бъде отхвърлена.

3

Претендира съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната и насрещната въззивни жалби са срочно подадени, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваните от страните по делото негови части.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на разглеждане по делото пред РС – Павликени са били предявени от И. Х.

Р., чрез пълномощника й адв.Хр. И. – ВТАК, против СУ „К.О."“ гр.С. първоначално обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ за признаване уволнението й, извършено със Заповед №24/30.08.2022г. на Директора на СУ „Св.К.О.“ гр.С., за незаконно и неговата отмяна, иск по чл.344 ал.1 т.2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „старши учител начален етап на основно образование /1-4 клас/ ЦОУД“ в СУ „С.К.О."“ гр.С., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа, поради незаконното уволнение, в размер на 10 653,72лв. за период от 6 месеца, считано от 31.08.2022г. до 28.02.2023г., ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 27.10.2022г. до окончателното изплащане. С ИМ наведените основания за незаконосъобразност на уволнението са:1/противоречие между посочено в уволнителната заповед правно основание – чл.328 ал.1 т.2 КТ и фактическо основание за уволнение, посочено във връчено на ищцата предизвестие с изх.№354/01.07.2022г. – при намаляване на обема на работа, към което заповедта за уволнение препраща, а оттам неяснота у ищцата за правното основание за уволнението й и нарушено право на защита, 2/неизвършен от работодателя подбор по реда на чл.329 ал.1 КТ и 3/неспазена предварителна закрила при уволнение по чл.333 ал.4 КТ. Претендирани са разноски.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът СУ „С.К.О."“ гр.С., чрез пълномощника си адв.Т. – ВТАК, е заел становище за процесуална допустимост, а по същество – неоснователност на предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2,3 вр. чл.225 ал.1 КТ, които е оспорил изцяло по основание, а осъдителният иск по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ – и по размер. Изложил е твърдения, че идентично и в уволнителната заповед и във връченото на ищцата предизвестие за прекратяване на ТПО е посочено правно основание на уволнението – чл.328 ал.1 т.2 КТ, поради което неоснователен е довода на ищцата, че не е могла да разбере правилно на какво основание е освободена от заеманата до уволнението длъжност и по този начин да е било ограничено правото й на защита.

4

Работодателят се е позовал, че при словесното изписване на основанието в скоби в предизвестието, посоченото като причина за прекратяване на ТПО /намаляване на обема на работа/ съставлява допусната техническа грешка в предизвестието и доколкото последното не се съдържа нито в числов израз, нито в словесен в уволнителната заповед, тази нередовност в предизвестието не влече незаконосъобразност и необоснованост на уволнителната заповед. Изложил е твърдения, че на служителя – ищца още при връчване на предизвестието за прекратяване на ТПО й е било известно, че причината за нейното уволнение е съкращаване на щатна бройка за заеманата от нея длъжност, предвид обективната невъзможност да бъдат сформирани в ответното училище три самостоятелни паралелки, с оглед намаляване броя на учениците през 2022г. Оспорил е като неоснователен довода на ищцата, че работодателят е следвало да извърши подбор по реда на чл.329 ал.1 КТ, доколкото, съгласно чл.329 ал.1 КТ, работодателят „има право“, но не и задължение да извършва подбор, и на самостоятелно основание – че работодателят е извършил съкращение в щата, ръководен от обективен критерий – ищцата е единствената, назначена на длъжността „старши учител начален етап на основното образование /ЦОУД/“, която е с образователно – квалификационна степен на образование „Проф. бакалавър“, за разлика от другите две служителки на същата длъжност – Д.К.П. и М.П.П., които притежават образователно – квалификационна степен „магистър“. Оспорил е иска по чл.344 ал.1 т.2 КТ като неоснователен, предвид акцесорният му характер, и на самостоятелно основание – поради обективна невъзможност възстановяването на тази длъжност, т.к. другите две служители, заемащи същата длъжност, са трудоустроени, съгласно ЕР на ТЕЛК. Искът по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ ответникът е оспорил като неоснователен и недоказан - по основание и размер. Релевирал е евентуално възражение за приспадане от евентуално присъденото обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 КТ на полученото от ищцата обезщетение за безработица от НОИ. Релевирал е евентуално възражение за прихващане на присъденото в брутен размер обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 КТ за период до приключване на устните състезания, които да са до 6 заплати, а не в претендирания размер от 6 заплати, с изплатеното на ищцата обезщетение по чл.222 ал.1 КТ вр. чл.31 ал.1 т.1 КТД в размер на две БТВ в общ размер на 2 543,79лв., както и с изплатените до момента на постановяване на съдебното решение обезщетения за безработица, в случай, че бъде признато от съда уволнението за незаконно. Претендирал е разноски.