Определение № 2262 от 30.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2262 гр. София, 16.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20241000502383 по описа за 2024 година

Разгледа в закрито заседание гражданско дело № 2383/24г. и констатира следното:

Подадена е частна жалба от А. В. и „Екобел Фиш“ ЕООД против определение на СГС от 25.06.24г. по г.д. № 1837/21г. /постановено при условията на чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 298 от ГПК във връзка с чл. 299 от ГПК/.

Подадена е и частна жалба от А. В. и „Екобел Фиш“ ЕООД против определение на СГС от 29.07.24г. по г.д. № 1837/21г. /постановено в рамките на производство по чл. 248 от ГПК/.

Първата жалба е неоснователна /атакуваното определение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и събраните по делото доказателства/:

Представените по делото писмени доказателства сочат /това обстоятелство не се и оспорва от ищците – жалбоподатели/, че: правен спор /идентичен с процесния/ е бил финализиран с влязъл в сила съдебен акт /в рамките на друг съдебен процес/. Това обстоятелство /което подлежи на съобразяване и в общата хипотеза на чл. 235, ал. 3 от ГПК, и в специалната такава на чл. 299, ал.

2 от ГПК/ съставлява процесуална пречка за продължаване на настоящото производство /същото подлежи на прекратяване/. В този смисъл е и атакуваният съдебен акт. В допълнение:

При наличие на окончателно финализиран съдебен процес - доводите на жалбоподателите /дори да се приемат за основателни/ не могат да бъдат съобразени /обратното би довело до ревизиране на определението на ВКС от 20.06.24г., което е процесуално недопустимо/.

Освен това: възраженията на жалбоподателите /с които се обосновава процесната частна жалба; които възражения са били поддържА. в хода на цялото съдебно производство/ са били обсъдени подробно от касационната инстанция /в посоченото определение/ като съдът е приел, че не настоящото, а именно предходното /вече финализирано/ съдебно производство се явява първо по време /по смисъла на чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка и с чл. 126 от ГПК/. Отделно от изложеното: продължаването на настоящото производство би могло да доведе и до стартиране на извънреден процес по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК.

На последно място:

Процесното прекратително определение не засяга /на практика; по същество/ правата на ищците /жалбоподатели/:

Целта на всеки съдебен процес е съответния правен спор да бъде разрешен с влязъл в сила съдебен акт. Именно тази цел се явява осъществена в рамките на предходното /преминало през три инстанции и вече приключило/ съдебно производство /където жалбоподателите също са 1 разполагали с всички правни - процесуални възможности да защитят надлежно правата си/.

Втората жалба е неоснователна:

В хипотеза като процесната /при прекратено съдебно производство; в това число и при условията на чл. 299, ал. 2 от ГПК/ на ответника се следват /съгласно правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК/ съдебни разноски. В случая не може да се приеме, че банката е „дала повод“ /по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ГПК/ за образуване на настоящото дело: кредиторът е следвал процедурата по чл.

422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 415, ал. 4 от ГПК; напротив - ищците /в отклонение от правилата на тези законови текстове/ са инициирали настоящото производство.

Възражението на жалбоподателите по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно: заявеното от ответника юрисконсултско възнаграждение не се явява прекомерно /преценено в контекста на фактическата и правна сложност на процесния правен спор; в контекста на вида, естеството и обема на извършените по делото правни и фактически действия от процесуалния представител на страната; в контекста и на претендирА.ят от самите ищци адвокатски хоН.р, който превишава в пъти претендираната от банката сума/.

С оглед изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частите жалби на А. И. В. и „Екобел Фиш“ ЕООД против определения на СГС от 25.06.24г. и от 29.07.24г. по г.д. № 1837/21г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2