Решение № 2593 от 19.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2593 гр. София, 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221100509500 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК .

С решение № 5616 от 31.05.2022 г., постановено по гр.д. № 41354/2021 г., по описа на СРС, ГО, 78 състав, Гаранционен фонд е осъден да заплати в полза на Ч. А. Д. на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ сумата от 4000 лева, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен в останалата част до пълния предявен размер от 24 000 лева.

Решението е постановено при участието на А. А. Д. като трето лице – помагач на страната на ответника.

Срещу частта, с която е отхвърлен предявеният иск е депозирана въззивна жалба от ищеца Ч. А. Д.. Поддържа, че решението в тази част е неправилно, необосновано и постановено в несъответствие със събраните доказателства и при неспазване на съдопроизводствените правила. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице. Излага аргументи, че пострадалата не е нарушила ЗДвП, както и че липсва причинна връзка между поведението й и 1 вредоносния резултат. Поддържа, че съдът е игнорирал обстоятелството, че делинквентът е осъден с влязла в сила присъда за умишленото причиняване на смъртта на пострадалата. Сочи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по правилата на чл. 52 ЗЗД, като не следва да се прилага § 96, ал. 1 и ал. 2 ПРЗКЗ, който лимитира размера обезщетението на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ до 5000 лева. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи претенцията до пълния предявен размер.Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от ответника и третото лице помагач.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Депозирана е чрез адв. Н. Д., с представено пълномощно по делото.

Депозирана е насрещна въззивна жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от Гаранционен фонд, с която обжалва посоченото по-горе решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага съображения, че решението в тази част е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа, че не са доказани морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.Твърди, че липсват доказателства за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка между пострадалата и нейния брат – ищец пред първоинстанционния съд. Моли съда да отмени решението в тази част, като отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока за отговор на насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от ищеца Ч. А. Д., с който оспорва същата. Твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната от Гаранционен фонд част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че от доказателствата по делото се установява по безспорен и категоричен начин близката връзка между пострадалата и ищеца, както и че последният е понесъл болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за конкретната родствена връзка. Моли съда да остави без уважение насрещната въззивна жалба и да потвърди първоинстанционното решение в тази част.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателства по делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за 2 установено следното от фактическа страна:

С присъда № 275 от 20.09.2019 г. по н.о.х.д. № 243/2019 г. по описа на ОС – Бургас, изменена с Решение № 6/24.02.2021 г. по дело № 446/2020 г., III н.о. на ВКС, влязла в сила на 24.02.2021 г., А. А. Д. е признат за виновен в това, че на 24.07.2019 г. в гр. Карнобат, при управление на МПС – лек автомобил, марка „Мерцедес“, с рег. № **** в нарушение на чл. 16, ал. 1, чл.

25, ал. 1 и чл. 116 ЗДвП умишлено причинил смъртта на М.А.Д. – престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „в“ вр. ал. 1, вр. чл. 36, вр. чл. 54 НК. Със същата присъда, А. А. Д. е признат за виновен и за това, че на същата дата, по същото време и място, при условията на реална съвкупност с посоченото погоре престъпление, управлявал упоменатия лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 2,88 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство – дрегер – престъпление по чл. 343б,, ал. 1 от НК. За извършените престъпления му било наложено най-тежкото измежду определените за всяко едно наказание, а именно - лишаване от свобода за срок от 15 години, като на основание чл. 23, ал. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, наказателният съд присъединил към най-тежкото наказание и наказанието лишаване от право да управлява МПС завинаги, а на основание чл. 23, ал. 3 НК – изцяло и наказанието глоба в размер на 1000 лева.

По делото е представен и приет констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 13, изготвен от И.Д. – мл. автоконтрольор при РУ Карнобат ОДМВР – Бургас, от който се установява, че на 24.07.2016 г. около 19:40 часа в гр. Карнобат на кръстовището образувано от ул. „Йордан Йовков“ и ул. „Места“ е настъпило ПТП между управляван от А. А. Д. л..а.

„Мерцедес“,, рег. № ****, и пешеходеца М.А.Д., като последната е починала по време на транспортирането си към МБАЛ – гр. Бургас.

От приложеното към исковата молба и прието по делото удостоверение за родствени връзки се установява, че ищецът Ч. А. Д. е брат на пострадалата М.А.Д..

Към исковата молба е приложена и молба-претенция, видно от която жалбоподателят преди депозиране на исковата молба е заявил извънсъдебно претенцията си към Гаранционен фонд.

В хода на първоинстанционното производство са представени общо 4 броя удостоверения – две за постоянен и две за настоящ адрес. От същите се 3 установява, че постоянният адрес на жалбоподателя, считано от 27.12.2002 г. е в гр. София, ж.к. ****, като считано от 01.01.2003 г. настоящият му адрес съвпада с постоянния. По отношение на сестра му М.А.Д. се установява, че считано от 12.02.2001 г. настоящият й адрес е в гр. Бургас, ул. ****, а считано от 29.11.2001 г. настоящият й адрес съвпада с постоянния.

По делото е изготвена комплексна съдебнопсихиатрична и неврологична експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че няма данни и признаци за депресивно състояние у жалбоподателя, нито данни същият да е изпадал в тежка депресия. Вещото лице посочва, че към датата на процесното ПТП, ищецът е преживял остра стресова реакция, която е продължила 4-5 дни, като това е преходно разстройство със значителна тежест, което се развива в отговор на силен психичен стрес. В последвалите дни и месеци симптомите са били в рамките на нормалната скръб по загубата на обичан човек. Вещото лице в заключението си посочва, че понастоящем е психично здрав, като все още са налице епизоди на напрегнатост и тревожност у жалбоподателя при спомен или разговор за починалата му сестра, които са израз на нормална скръб. Посочва още, че извън твърденията на жалбоподателя няма данни, същият да е станал по-затворен, като същият не е търсил специализирана консултативна помощ.

От изготвената в хода на първоинстанционното производство съдебна автотехническа експертиза се установява времето и мястото на удара между управлявания от третото лице – помагач автомобил и пострадалото лице. По данни от експертизата пешеходката е била пред автомобила, на разстояние около 1-1,5 м, като е била спряла и обърната с лице срещу автомобила. Преди удара е възникнал контакт между тялото и двете ръце на пострадалата с предния капак на автомобила, като след това тялото и е изтласкано напред 4-5 метра с последващо свличане на земята и прегазване на същото. В заключението си вещото лице посочва, че водачът на лекия автомобил е можел да предотврати настъпването на произшествието, като не е следвало да навлиза в насрещната пътна лента, както и преди потеглянето си е следвало да се съобрази с пешеходката, намираща се в непосредствена близост.

Последната от своя страна е могла да предотврати настъпването на удара, като не застава пред лекия автомобил. В заключението на вещото лице се съдържа и констатация, че според изследваните от него материали, пешеходката е направила опит да промени намерението на водача да 4 продължи движението си и да предотврати настъпването на още по-тежки последици.

Пред първоинстанционния съд е разпитана свид. С. Д.а, съпруга на ищеца, от чиито показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че ищецът и неговата сестра са имали близки отношения. В деня на процесното ПТП, след като разбрал за смъртта на сестра си, жалбоподателят припаднал. След това преживял тежко случилото се, станал хипертоник.

Свидетелства, че са имали общ бизнес, събирали се често и чествали заедно празниците.

Съдът не възприема показанията на разпитаната по делото свидетелка относно обстоятелството, че ищецът и сестра му са живели заедно до смъртта на пострадалата, както и че й е купил къща и е заплащал операциите й. В тази им част показанията на свидетелката са изолирани и не кореспондират, както с твърденията на ищеца в исковата молба, така и с останалите доказателствени материали. Следва да се отбележи, че свидетелските показания имат за цел да установят твърдените от ищеца факти и обстоятелства и не могат да послужат за доказване на твърдения, които не са заявени от ищеца и са въведени за първи път в процеса чрез самия разпит, а и се намират в противоречие със заявеното от ищцовата страна.

В останалата им част съдът възприема показанията на свид. Д.а, тъй като същите са логични и последователни, кореспондират с останалите събрани в хода на делото доказателства и отразяват лично възприети от свидетелката обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от процесуално легитимирана страна, като същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо в частта, с която е присъдена законна лихва върху главницата от 4 000 лева за периода от датата на ПТП – 24.07.2016 г. – 04.09.2020г.

5 включително. Видно от исковата молба, ищецът претендира законна лихва считано от 05.09.2020г. В нарушение на диспозитивното начало първоинстанционният съд е присъдил такава за периода от 24.07.2016 г. до 04.09.2020 г. включително и в тази част решението е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. В останалата обжалвана част решението е допустимо.

Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

Нормата на чл. 558, ал. 3 КЗ предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение.

За да бъде ангажирана имуществената отговорност на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени неимуществени вреди, следва да са налице следните предпоставки: 1. при условията на пълно и главно доказване да бъде установено, че на територията на Република България е настъпило произшествието, при което делинквентът-водач е управлявал МПС, което обичайно се намира на територията на страната и за управляваното МПС към датата на ПТП не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“, 2. делинквентът чрез своето виновно и противоправно поведение е причинил на увреденото лице неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.