Решение № 382 от 18.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 382 гр. София, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.

Мила П. Л.а при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Аделина И. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100602666 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

На 28.11.2023г., СРС 2-ри състав е постановил по НОХД № 15049/20г. присъда, с която е признал подс.Б. Х. Ш. за виновен в това, че на 23.01.2020г. около 16.00ч. в гр.София при управление на МПС – т. а.марка „Ситроен“, модел „Джъмпер, с рег.№ Р **** ВХ, по пътно платно на АМ Хемус с посока на движение от гр.София към с. Яна, в района на около 75 метра след 2-ри километър нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, както следва: чл.23 ал.1 ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“, като не е осигурил достатъчна дистанция между управлявания от него автомобил и движещия пред него в същата лента л.а.Хюндай Елантра с рег.№ СА **** РХ с водач В.Г.В., не възприел плавното намаляване на скоростта на движещия се пред него автомобил, застигнал го и го ударил, вследствие на което автомобил „Хюндай“ се отклонил надясно, ударил се в еластичната метална ограда, разположена вдясно на платното за движение и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на возещата се като пътник Е. М. И. – Т., изразяваща се в счупване на горния край на лява раменна кост, реализирали критериите на медико-биологичния признак „Трайно затруднение движенията на левия 1 горен крайник за срок повече от 30 дни“, поради което и на осн. чл.343 ал.1 б.

„Б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр. 3 вр. чл.78а ал.1 НК е освободил подс.А.Ш. от наказателна отговорност и му е наложил наказание „Глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

На основание чл.343г вр. чл.343 ал.1 б.„б“ пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр. чл.78а ал.4 НК, СРС е наложил на подс.А.Ш. и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.

На основание чл.304 НПК първостепенният съд е оправдал подсъдимия за това да е извърши деянието в хипотезата на квалифицирания състав по чл.

343 ал.3 пр.1 б.„а“ НК - да е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно на Д. Г. Г., изразяваща се в счупване на четвърти поясен прешлен.

На осн. чл.189 ал.3 НПК подс.А.Ш. е осъден да заплати по сметка на СДВР направените в хода на ДП разноски за експертизи в размер на 384,30 лв, както и сума в размер на 5184,50лв. по сметка на СРС за направени в хода на съдебното производство разходи за експертизи.

На основание чл.190 ал.1 НПК съдът е оставил за сметка на държавата разноските, сторени за експертизи, касаещи ЧО Д. Г. в хода на съдебната фаза и възлизащи на 2 106 /две хиляди сто и шест/ лева.

Против присъдата, в частта й относно наложеното на подсъдимия наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, е подадена въззивна жалба и допълнение към същата от подс. Б. Ш., чрез адв.Д.. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и несправедливост на така наложено наказанието.В тази връзка се инвокират съображения, че професията на подсъдимия изисква ежедневно да шофира, предвид което и ако следва да изтърпи така наложеното му наказание, същият ще е в невъзможност да осигурява доход на своето семейство.Наред с горното се излагат и аргументи за наличие на множеството смекчаващи отговорността обстоятелства, в частност се изтъква изминалият период от време от извършване на деянието до постановяване на съдебен акт и конкретиката при реализиране на процесното престъпление.В заключение се отправя искане за отмяна на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година.

Съдът приема депозираната въззивна жалба за процесулно допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.319 ал.1 НПК и от активно легитимирано лице с изявен правен интерес.Спазени са и изискванията на процесуалния закон както за тяхната форма и съдържание, така и за движението им съгл.чл. 321 НПК. Атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

С въззивната жалба и допълнение към нея не се правят искания за събиране на доказателства, но такива се представиха в хода на въззивното съдебно следствие.

В с.з. пред настоящата инстанция защитникът на подсъдимия - адв. Д.

2 поддържа процесната жалба и допълнение към нея. Изтъква, че приложението на разп. на чл.78а ал.4 НК е единствено законова възможност, но не и задължение за съда да наложи наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“, поради което и моли съда да измени процеснта присъда, като я отмени в тази й част. В условията на алтернативност, ако въззивната инстанция не приеме искането за основателно, то да намали така наложеното наказание до минималния му размер.

Подсъдимият Ш., в своя лична защита, се придържа към доводите, изложени от защитника му. Изтъква, че не би могъл да реализира трудова дейност, ако не притежава свидетелство за управление на МПС.

Представителят на държавното обвинение намира атакуваната присъда за правилна и законосъобразна. Излага се довод, че първият съд изчерпателно е обсъдил всички събрани по делото доказателства и обосновано е извел приетите за доказани факти, достигайки до извода за реализирано от подсъдимия виновно поведение, запълващо съставомерните елементи на процесното престъпление.Изтъква се, че в тази вр. защитата и подсъдимият не релевират възражения. По отношение на индивидуализация на наказанието прокурорът се солидализира с изводите на проверяваният съд, като сочи, че действително обществената опасност на деянието е сравнително ниска, но не така стои въпросът досежно обществената опасност на дееца, която държавният обвинител намира за завишена и това си становище аргументира с предходно наложени му административни наказания за допуснати нарушения на ЗДвП. При горните доводи прокурорът отправя молба за потвърждаване в цялост на обжалваната присъда, като приема същата за правилна и законосъобразна.

В правото си по чл.333 ал.2 НПК подсъдимият моли съда да отмени присъдата в частта относно наложеното административно наказание „Лишаване от право на управление на МПС“.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД като въззивна инстанция, проверявайки изцяло правилността на обжалваната присъда - нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, във връзка с направените оплаквания и съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира, че в конкретния казус са налице предпоставките, визирани в чл.334 т.3 вр. чл.337 ал. 1, т. 5 НПК.

При самостоятелна цялостна служебна проверка контролиращата инстанция, отчита, че за да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на процесните страни за реално участие и представяне на доказателства в подкрепа на защитаваната от тях теза. Фактическата обстановка е подробно изяснена в хода на първоинстанционното съдебно следствие.По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Въз основа на събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства са направени правилни 3 фактически изводи, напълно споделими и от въззивния съд, поради което е същите ще бъдат пресъздадени лаконично в настоящия съдебен акт.

Подсъдимият Б. Х. Ш. е български и сирийски гражданин, роден на ****г. в Реп.Сирия, ЕГН **********, с висше образование, неосъждан, рабои, с постоянен адрес гр. Русе, ул. „****.

Подсъдимият притежавал валидно до 30.03.2025г. свидетелство за управление на МПС с № ****, за категории „А“, „В”, „АМ”, „ТКТ“ и „С. В периода, предхождащ инкриминираното деяние подсъдимият е имал нееднократно издадени фишове за нарушения на ЗДвП.

Към 2020 г. бил управител на търговско дружество БИК ЕООД, като при изпълнение на трудовите си задължения му се налагало често да шофира.

Така на 23.01.20г. в късния следобед, около 16:00ч. Ш. управлявал товарен автомобил марка „Ситроен", модел „Джъмпер”, с per. № Р **** ВХ в гр.София АМ „Хемус“ в дясна лента, по платно с посока от гр.София към с.

Яна.Метеорологичните условия били благоприятни, в т.ч. видимостта била нормална, пътната настилка суха и без констатирани компрометирани участъци с дупки и неравности.Лентата, на която подс. А.Ш. се намирал била със широчина от 4.2 мета, като непосредствено в дясно от нея имало аварийна лента с широчина от 3.4 мета. Пътят бил с две ленти, всяка от които била с широчина от 4.2 метра, отделени една от друга посредством прекъсната разделителна линия М1. В десния край на аварийната лента била позиционирана метална еластична ограда (мантинела). В левия край на изпреварващата (крайна дясна) лента бил изграден бордюр, преминаващ в разделителен остров с мантинели в средната му част.

В този момент, на същата пътна лента и в същата посока, непосредствено пред подсъдимия, се движел и св.В.В., който управлявал л.а.Хюндай Елантра с per.№ СА **** РХ. Той бил таксиметров шофьор и превозвал свидетелите Е. И.–Т. и Д. Г. в същата посока като тази на подсъдимия – от гр. София към с. Яна. Свидетелката Т. се намирала на задна дясна седалка, а св.Г. се возела на задна лява седалка в таксиметровия автомобил.В района на инкриминираното деяния управляваният от св.В. таксиметров автомобил се движел със скорост от около 80 км/ч.За да достигне до желаната от двете горепосочени свидетелки дестинация, св.В. следвало да предприеме завой по разклона за с.Долни Богров, какъвто таксиметровият водач не сторил.По този повод свидетелките сигнализирали на водача В., който предприел действия за плавно намаляване на скоростта, с която се е движил до този момент, като в района около 75-тия метър след табела „2-ри километър“ бил достигнал скорост от около 60 км/ч. , В този момент подсъдимият се движел със скорост от около 103 км/ч на разстояние приблизително около 30,00- 40,00 метра след МПС-то, с което се движели свидетелите Г., Т. и В., но в същата лента.В момента, в който св.В. предприел действия по намаляване на скоростта подс.А.Ш. проявил разсеяност и невнимание, поради което и не възприел горните действия.Той 4 не преценил и необходимото разстояние, на което е следвало да се движи след автомобила на В., каквото задължение му било вменено като правоспособен водач по силата на чл.23 ал.1 ЗДвП. В резултат на неосигурената достатъчна безопасна дистанция

А.Ш. застигнал таксиметровия автомобил и ударил задната му централна част с предната дясна и централна част на своето превозно средство.Точното местоположение на реализираното ПТП било в дясната лента за движение на АМ „Хемус“, в посока на движение от гр. София към с. Яна, по широчина - на около 2,5 м 3,0 м вляво от ограничителната линия на скоростната лента за движение, погледнато спрямо посоката на автомобилите.

В следствие на удара между двете МПС, лекият автомобил Хюндай Елантра с peг.№ СА **** РХ бил отхвърлен леко нагоре и напред, отклонил се надясно спрямо посоката си на движение. Докато автомобилът се завъртал надясно, се ударил с предницата си в мантинела находяща се, от дясната страна спрямо посоката му на движение покрай пътното платно и извършвайки частични въртеливи движения, плъзгайки се с преден ляв калник по мантинелата.В последствие се установил на около 118,30 метра, с предницата си към гр.София, задната му част била в близост до лявата ограничителна линия на аварийната лента, а скоростта му била погасена.

Управляваният от подсъдимия товарен автомобил след удара изминал още известно разстояние и се установил в аварийната линия на около 200 метра с предница в посока с.Яна.

В резултат на ПТП св.Т., намираща се на задна дясна седалка в таксиметровия автомобил получила телесни увреждания, установени като счупен горен край на лявата й раменна кост, пукнато третото ребро, вляво, които наранявания реализират медико-биологичния признак „Трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок повече от тридесет дни”. Свидетелката Д.Г. също почувствала болки в поясната област, но не били констатирани други телесни увреждания.