Решение № 5458 от 23.03.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5458 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110143806 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 вр. с чл. 124 от ГПК .

Образувано е по искова молба на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК:

131468980, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Л. Р. срещу „Рая интернешънъл“ ЕООД, с ЕИК: 201393341, с която се иска: да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 587,70 лева, от които:

1/ сумата от 564,56 лева – представлява стойността на предоставени и потребени, но незаплатени месечни такси и потребление за предоставяне на услуги по договор ID на клиент 503437032, партида 103953046, ID на договор М3134180 от 06.04.2012 г. за периода 14.08.2024 г. – 13.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението – 18.06.2025 г. до окончателното плащане на вземането;

2/ сумата от 23,23 лева – представлява обезщетение за забава върху сумата от 564.56 лева за периода 18.10.2024 г. – 17.06.2025 г . ;

За които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 36305/2025 г. по описа на СРС.

Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за използване на електронни съобщителни услуги с ID на клиент 503437032, партида 108215300, ID на договор М3134180 от 06.04.2012 г. – като за всяка отделна услуга са сключвани отделни приложения към договора, представляващи 1 неразделна част от него.

Посочва се, че за процесния период 14.08.2024 г. – 13.04.2025 г. са били предоставени услуги за два номера – ********** и *** с план А1 М клас 2 XL, активирани по два броя приложение № 1 от 09.04.2021 г. с промоционална такса от 23 лева без ДДС и стандартна такса от 31 лева без ДДС. През м. март 2022 г., м. март 2023 г., м. март 2024 и м. март 2025 г. таксите били индексирани.

Посочва, че съответните услуги са били предоставени, но не са заплатени от ответното дружество, поради това претендира заплащане на сумите.

Главницата била формирана от вземания по следните фактури:

Ф. 491546621 с падеж 17.10.2024 г. и период от 14.08.2024 г. – 13.09.2024 г. на стойност 38.14 лева;

Ф. 493053727 с падеж 15.11.2024 г. и период от 14.09.2024 г. – 13.10.2024 г. на стойност 91.80 лева;

Ф. 494742086 с падеж 18.12.2024 г. и период от 14.10.2024 г. – 13.11.2024 г. на стойност 91.80 лева;

Ф. 496232903 с падеж 16.01.2025 г. и период от 14.11.2024 г. – 13.12.2024 г. на стойност 91.80 лева;

Ф. 497725151 с падеж 16.02.2025 г. и период от 14.12.2024 г. – 13.01.2025 г. на стойност 113.09 лева;

Ф. 499245854 с падеж 19.03.2025 г. и период от 14.01.2025 г. – 13.02.2025 г. на стойност 91.80 лева;

Ф. 700875983 с падеж 16.04.2025 г. и период от 14.02.2025 г. – 13.03.2025 г. на стойност 43.73 лева;

Ф. 702363304 с падеж 16.05.2025 г. и период от 14.03.2025 г. – 13.04.2025 г. на стойност 2.40 лева.

Върху всяка от тези суми поради неплащането й в срок било начислено обезщетение за забава – за периода от 18.10.2024 г. до 17.06.2025 г. – като началната дата за всяка фактура е денят след падежа, а вземането е на обща стойност 23.23 лева.

С тези аргументи се иска предявените установителни искове да бъдат уважени.

С исковата молба, а и в производството по ч.гр.д. № 36305/2025 г. по описа на СРС са представени: договори за мобилни услуги, приложенията към него и общите условия, както и фактури за услуги.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото „Рая интернешънъл“ ЕООД, с ЕИК: 201393341 не е постъпил отговор на исковата молба. Препис от същата е връчен на 05.09.2025 г. – чрез управител.

В производството по ч.гр.д. № 36305/2025 г. по описа на СРС е постъпило възражение със съдържание, че сумите не се дължат.

В съдебно заседание, проведено на 24.02.2026 г. ищецът не се явява, представител не изпраща. Изразява писмено становище – молба с вх. № 2

362671/05.11.2025 г. Сочи, че процесната сума за главница от 564,56 лева му е заплатена от ответника след образуване на делото – на 15.10.2025 г. Поради това и на основание чл. 233 от ГПК ищецът е заявил ОТКАЗ от исковата претенция за тлавница. В тази връзка и с протоколно определение от 24.02.2026 г. съдът е прекратил делото в частта по иска за главница от 564.56 лева – като определението е влязло в сила. Претендира разноски – за държавна такса в исковото дело и за държавна такса и адвокатски хонорар в заповедното дело.

Ответникът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. В. Т..

Последният изразява становище за отхвърляне на иска за обезщетение за забава, доколкото при положение, че ищецът е извършил отказ от иска за главница, то недължимо се явявало акцесорното вземане. Претендира разноски.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство / вкл. вземането за главница/. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 19323/01.07.2025 г. по ч.гр.д. № 36305/2025 г. по описа на СРС.

Последната е връчена на длъжника.

По делото липсва спор, а и от представените договори за мобилни услуги и приложения към тях се установява, че между страните са сключени сделки за доставка и ползване на мобилни услуги в периода от 14.08.2024 г. – 13.04.2025 г.

В посочените договори са уговорени цените на абонаментните планове за всяка услуга, както и ползваните отстъпки от цената на всеки план. Всеки от договорите и приложенията е подписан от ответника, налице са и подписани от ответника декларации съгласие, че приема общите условия на дружеството.

Поради това съдът не намира за нужно самите общи условия също да бъдат подписани, след като ответникът е декларирал, че са му предоставени, запознал се е с тях и ги приема.

Така от договорите и приложенията се установява, че на ответника са предоставени услуги за два номера – ********** и *** с план А1 М клас 2 XL, активирани по два броя приложение № 1 от 09.04.2021 г. с промоционална такса от 23 лева без ДДС и стандартна такса от 31 лева без ДДС. Извършена е и индексация на цените на плановете през м. март 2022 г., м. март 2023 г., м. март 2024 и м. март 2025 г., които ответникът не е оспорил.

По делото са представени осем на брой фактури:

Фактура № 491546621 с падеж 17.10.2024 г. и период от 14.08.2024 г. – 13.09.2024 г. на стойност 38.14 лева;

Фактура № 493053727 с падеж 15.11.2024 г. и период от 14.09.2024 г. – 13.10.2024 г. на стойност 91.80 лева;

Фактура № 494742086 с падеж 18.12.2024 г. и период от 14.10.2024 г. – 3

13.11.2024 г. на стойност 91.80 лева;

Фактура № с падеж 16.01.2025 г. и период от 14.11.2024 г. – 13.12.2024 г. на стойност 91.80 лева;

Фактура № 497725151 с падеж 16.02.2025 г. и период от 14.12.2024 г. – 13.01.2025 г. на стойност 113.09 лева;

Фактура № с падеж 19.03.2025 г. и период от 14.01.2025 г. – 13.02.2025 г. на стойност 91.80 лева;

Фактура № с падеж 16.04.2025 г. и период от 14.02.2025 г. – 13.03.2025 г. на стойност 43.73 лева;

Фактура № 702363304 с падеж 16.05.2025 г. и период от 14.03.2025 г. – 13.04.2025 г. на стойност 2.40 лева

Представените фактури не са оспорени от ответника с конкретни доводи.

Ответникът не оспорва и издаването и получаването на фактурите своевременно преди падежните им дати.

По делото са налице извадки от лихвен калкулатор, от които се установяват стойностите на обезщетението за забава по всяка фактура от датата, следваща деня на падежа, до крайния срок на претенцията. Посочените суми като стойности и правилното им изчисляване не са оспорени от ответното дружество.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Установителният иск за обезщетение за забава е с правно основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за обезщетение за забава, за което е издадена заповед № 19323/01.07.2025 г. по ч.гр.д. № 36305/2025 г. на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал срещу същата бланкетно възражение /без изложени конкретни доводи/ в срока по чл. 414 от ГПК. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В случая по делото липсва спор относно валидността на сключения между страните договор, както и относно действителното предоставяне на процесните услуги респ. правилното им остойностяване от ищцовото дружество – т.е. липсва спор относно наличието на облигационна връзка в процесния период. В полза на този извод е и извършеното от ответника в хода на делото плащане на главницата.

В тази връзка и единственият спорен въпрос е относно дължимостта на процесното обезщетение за забава върху главницата. Срещу неговата дължимост обаче ответникът не е излага никакви конкретни доводи с изключение на твърдението, че отказ от иска за главница, това влече и отпадане на иска за обезщетение за забава.

Тук следва да се отбележи, че ответникът не оспорва нито 4 своевременното издаване на процесните фактури, нито обстоятелството, че е получил същите. Ответникът не възразява и срещу размера на обезщетението за забава върху главницата по всяка фактура т.е. срещу неговата стойност, нито срещу периода, за който същото се претендира. Липсва спор и че сумите за главница по фактурите са платени, макар и след образуване на делото.

Предвид това и възражението на ответното дружество се явява неоснователно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че отказът от иска за главница е обусловен единствено от плащане на сумата след образуване на делото, а не от съображения за недължимост на вземането. Ето защо и възражението на ответната страна няма как да бъде споделено.

Гореизложеното налага иска за обезщетение за забава да бъде уважен изцяло като доказан по основание и размер.