Решение № 325 от 06.10.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. Б.С., 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100025 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно и субективно съединени искове от Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.С., ул.Х.К. №51, вх.А, ет. 1, ап.1, общ. Б.С., обл.

В., със съдебен адрес: гр.С., ул.“Т.“ №5Б, чрез адв.Л. К. Б. от САК, против „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н И., ул. „Л.С." № 3, ет. 10, управител И. Н. Х., и „Кредит Гарант БГ“ ООД, ЕИК 203107568, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.С.“ № 3, ет. 11, представлявано от К. В. В. - в качеството му на управител, както следва: спрямо ответника „Неткредит“ ООД главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на

Договор за потребителски кредит

№

202401090749480005/09.01.2024г., а в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.4, ал.3 от Договор за потребителски кредит № 202401090749480005/09.01.2024г. поради противоречие с добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът „Неткредит“ ООД да заплати на ищеца сумата в размер на 1440,00лв. като получена без основание; спрямо ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на гаранция с № 1449333500/09.01.2024г. поради противоречие с добрите нрави.

В исковата молба се сочи, че на 09.01.2024г. ищецът е сключил с „Неткредит“ ООД Договор за потребителски кредит № 202401090749480005, по силата на който кредитодателят й предоставил в заем сумата в размер на 3 000,00 лв. при фиксиран ГЛП от 40.88 % и ГПР от 49.49 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 24 месечни вноски 1 в размер на 185,00 лв.. като сумата включвала главница — 3000.00 лв., лихва - 1440.00 лв.

На същата дата ищцата сключила на основание чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № 202401090749480005 Договор за предоставяне на гаранция № 1449333500, по силата на който „Кредит Гарант БГ“ ООД издало гаранция в полза на „Неткредит“ ООД за сумата от 4440.00 лв., с цел гарантиране изпълнението на парично задължение по Договор за потребителски кредит № 202401090749480005. Със сключването на договора за предоставяне на гаранция, Ц. П. се задължила да плаща възнаграждение в размер на 203.00 лв, за срока на валидността на гаранцията, а именно до 11.01.2026г.

Ищецът сочи, че възнаграждението се заплащало заедно с погасителната вноска съобразно погасителния план по договора за кредит. Излага доводи за недействителност на договора за потребителски кредит поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК. Сочи, че липсва ясна методика кои компоненти са включени при формиране на ГПР. Релевира доводи за недействителност на уговорената неустойка.

Инвокира доводи за недействителност на Договор за предоставяне на гаранция с № 1449333500/09.01.2024г. Сочи, че възнаграждението по договора следвало да се заплаща по банкова сметка на кредитодателя, като твърди, че уговореното възнаграждение е над отпусната по договора за кредит главница, което е в противоречие с добрите нрави. Твърди, че възнаграждението по договор за предоставяне на гаранция е следвало да бъде включено в ГПР по договор за кредит.

Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Неткредит“ ООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен по изложени подробни съображения. Инвокира доводи за недопустимост на предявените установителни искове. Моли на основание чл.213 от ГПК да бъдат съединени исковете между същите страни, по които са образувани подробно посочени в отговора съдебни производства. Не спори, че между страните е сключения процесния договор за кредит, че към ГПР по договора е включена единствено възнаградителната лихва, както и че е получил сумата в размер на 4316,89лв. от кредитополучателя във връзка с процесния договор за кредит. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Кредит Гарант БГ“ ООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен по изложени подробни съображения.

Сочи, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение, както и че не е сключен твърденият от ищеца договор за предоставяне на гарацния. Оспорва представения от ищеца договор. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В хода на производството са събрани писмени доказателства. Допусната е съдебнотехническа експертиза.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Между страните не се спори, като с Определение №249/22.03.2025г. е признато от съда за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 04.10.2023г. между ищеца, в качеството му на заемодател, и ответника „Неткредит“ ООД, в качеството му на кредитодател, е сключен

Договор за потребителски кредит

№

202401090749480005/09.01.2024г. По силата на цитирания договор ответникът "„Неткредит“ ООД е предоставил на ищеца сумата в размер на 3000,00 лева, която ищецът се задължил да върне на 24 равни месечни вноски в размер от 185,00 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер 40.88% и годишен процент на разходите от 49,49 %. В чл.4, ал.3 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до един ден, считано от датата на сключване на процесния договор, да предостави на заемодателя гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора за кредит. Също така, банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, е трябвало да бъде издадена за сума от 4440 лв. и със срок на валидност – до 11.01.2026 г. В чл. 6, ал. 1 от договора за кредит е посочено, че при неизпълнение на задължението по чл. 4, ал. 3, ищецът ще дължи неустойка в размер на 5136 лв., която се заплаща заедно с вноската по отпуснатия кредит.

Представен по делото е Договор за предоставяне на гаранция с № 1449333500/09.01.2024г. /неподписан от страните/, оспорен от втория ответник, като същият е сключен между ищцата и „Кредит Гарант БГ“ООД, по силата на който дружеството гарантира изпълнението на задълженията на заемателя по горния договор за кредит, като издал в полза на кредитора гаранция за сумата от 4440,00 лева, срещу месечно възнаграждение от 203 лева, за срока на договора- до 11.01.2026г.

Като писмени доказателства са представени договорите за кредит, погасителен план към договора за паричен заем и СЕФ по кредита, платежни нареждания.

Между страните не се спори, като същото е признато с доклада по делото за ненуждаещо се от доказване, че във връзка с порцесния Договор за потребителски кредит № 202401090749480005/09.01.2024г. ищецът е заплатил на ответника „Неткредит“ ООД сумата в размер на 4316,89лв., както и че към ГПР по кредита е включена единствено възнаградителната лихва.

От заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, обективно и неоспорено от страните, се установява, че на 09.01.2024г. на електронен адрес, използван от ищцата по делото, в 07:49ч. е получено електронно съобщение /мейл/ с подател [email protected], съдържащо документи и процесния договор за кредит. На същата дата в 08:42ч. е получено електронно съобщение /мейл/ с подател [email protected], с два прикачени файла – процесния договор за предоставяне на гаранция и общи условия към него. Вещото лице сочи, че ищцата не е потвърдила изпратения договор за предоставяне на гаранция, като не е избрала /натиснала/ хипервръзката в изпратеното й електронно съобщение.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

3

Нищожността е най-тежкият порок на сделките, тя е обективно състояние, което ги лишава от правно значение. Нищожните сделки не пораждат правни последици от момента на сключването им и не могат да бъдат заздравявани. Нищожността настъпва по право и всеки заинтересован правен субект може да се позове на нея. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че винаги е налице правен интерес от признаване нищожността на сключената сделка независимо от обстоятелството дали по същата е налице плащане, респективно дали е налице възможност за страната да предяви осъдителен иск. С оглед изложеното съдът намира предявените искове за допустими.

Доколкото страна по процесните договори е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договорите съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключените договори, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,49 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

В погасителния план към договора макар да е записана общата дължима сума, тя не е коректно посочена. Ако се приеме, че тази обща сума е в размер на посоченото от 4400,00 лева, тя следва да включва само главницата и лихвата, то това не е реално дължимата сума, защото в нея не е включена неустойката по чл.6 в размер на 5136,00 лева, която потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 4 ал. 3, предвиждаща задължение за 4 предоставяне на гаранция- сума в размер на 4440,00 лева.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, а такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това обаче предварително е уговорено обезпечение чрез гаранция и то в много кратък срок (до 1 ден), без да може да компенсира повишения риск. По този начин тази клауза за обезпечение реално увеличава печалбата на кредитора, защото дори и при плащането на всички задължения, за потребителя ще възникнат допълнително разходи във връзка с гаранцията на кредита.