Решение № 5483 от 10.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5483 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Въззивно гражданско дело № 20241100510854 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД в качеството му на длъжник по изп. дело № 20248380402069 по описа на ЧСИ М.Б., срещу Постановление за разноските, обективирано в Разпореждане от 29.07.2024 г., с което по възражение на длъжника са намалени разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение от 1 161.67 лева на 600 лева.

Наведени са доводи, че и така намаленото възнаграждение е прекомерно, с оглед на това, че задължението по изпълнителния лист е платено от длъжника в срока за доброволно изпълнение, не са извършвани други изпълнителни действия, самият взискател е адвокат, поради което не е необходимо да упълномощава друг. Иска се намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от 200 лева, която е минималния размер, установен по чл. 10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за миинмалните размери на адвокатските възнаграждения.

В законовия срок взискателят адв. С.А.Н. не е взел становище по жалбата.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви съгласно чл. 436, ал.3 ГПК за неоснователност на изложените в жалбата оплаквания.

Софийски градски съд в настоящия си състав, за да се произнесе съобрази от фактическа и правна страна следното:

По молба на взискателя адв. С.А.Н., чрез пълномощник адв. В.И.Ж. от САК, въз основа на изпълнителен лист от 10.05.2024 г., издаден въз основа на Решение № 594 от 23.12.2022 г. по т.д. № 20223100900148 по описа на Окръжен съд – Варна, е образувано изп. дело № 20248380402069 по описа на ЧСИ М.Б. срещу длъжника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД за събиране на сумата от 16 926.00 лева. Към молбата за образуване са приложени пълномощно и договор за правна защита между взискателя адв.

С.Н. и адв. В.Ж., като е направено искане с правно основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от ЗА да бъде присъединено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба Хо 1 от 09.07.2004 г. за МРАВ за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, в размер на 1 161.67 лева. С 1

Разпореждане от 28.05.2024 г. на ЧСИ е образувано изпълнително дело, прието е за събиране адвокатското възнаграждение в размер на 1 161.67 лева, начислени са авансовите такси и е разпоредено да се изпрати покана за доброволно изпълнение на длъжника. С Постановление от 29.05.2024 г. са приети разноските по изпълнителното дело в общ размер на 1 209.67 лева.

На 29.05.2024 г. с изх. № 32104 е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника „Обединена българска банка“ АД, която е връчена в деловодството на дружеството на 31.05.2024 г., видно от разписката на гьрба на поканата. На 07.06.2024 г. е постъпило възражение вх. № 24010 от длъжника срещу постановлението за разноски. Възразява се за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на взискателя. На 29.07.2024 г. с обжалваното постановление ЧСИ е намалил адвокатското възнаграждение от 1 161.67 лева на 600 лева. Постановлението е връчено на длъжника на 29.07.2024 г. Жалбата против постановлението е подадена от длъжника на 31.07.2024 г. , като след указания за изправяне на нередовности, на 07.07.2024 г. те са отстранени. Препис от жалбата е връчен на взискателя на 28.08.2024 г., който не е подал отговор в срок.

Няма спор и се установява от доказателствата по делото, че дължимата по изпълнителния лист сума е платена от длъжника в срока за доброволно изпълнение, преди извършването на действия по принудително събиране на вземането.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване, срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в разпоредбата на чл.435, ал.2 от ГПК (т.7 - разноските по изпълнението), поради което е допустима.

По същество същата е основателна по следните съображения:

Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично уредено в общата част на ГПК – чл. 79 ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за реализиране на отговорността за разноски, т.е., за неоснователно причинени имуществени вреди.

Според разпоредбата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато 1/ делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или 2/ изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. Настоящият случай не попада в приложното поле на лимитативно изброените изключения, поради което длъжникът следва да понесе отговорността за разноските в изпълнителното производство.

По отношение възраженията за прекомерност на претендираното и така намалено с обжалваното разпореждане адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя:

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите на предоставена безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя в размер не по-нисък от този определен по НМРАВ. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а съгласно т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7 ал.2.

Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на 2 предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908 на ВКС/. В изпълнителното производство адвокатското възнаграждение следва да се определи на базата на конкретните действия по осъществяване на процесуалното представителство от адвоката, изпълнителни действия, които съдебният изпълнител прецени, че са били извършени, както и с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.

В процесния случай се установява, че освен подаването на молба за образуване на изпълнително дело от процесуалният представител на взискателя не са извършвани други изпълнителни действия, а изпълнителното дело за събиране на парично вземане не се отличава с фактическа и правна сложност. Няма спор, че задължението по изпълнителния лист е платено от длъжника в срока за доброволно изпълнение, предвид на което настоящият съдебен състав намира, че длъжникът не дължи разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство, освен за подаване на молбата за образуване на изпълнително дело. С оглед на това адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер на 200 лева.

Ето защо жалбата се явява основателна.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за разноските, обективирано в Разпореждане от 29.07.2024 г. по изп. дело № 20248380402069 на ЧСИ М.Б., в частта му, в която по възражение на длъжника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е постановен отказ да се намали адвокатското възнаграждение, дължимо на адвоката на взискателя, в размер под сумата от 600 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78 ал.5 ГПК дължимите от длъжника „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД по изп. дело № 20248380402069 на ЧСИ М.Б. разноски за адвокатско възнаграждение от 600 лева на 200 лева.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3