Решение № 5291 от 25.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5291 гр. София, 25.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20241100509894 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба на Гаранционен фонд срещу постановление от 09.08.2024г. на ЧСИ А.П. по изпълнително дело № 20238490400220, с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по делото и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.

Доводите в жалбата са, че взискателят не е заплатил никакво адвокатско възнаграждение, а единственото извършено от упълномощения адвокат действия е по подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело, тъй като задълженията са платени в срока за доброволно изпълнение, поради което и се дължи възнаграждение само за образуване на делото в минималния размер от

200 лв., като жалбоподателят счита за приложима при определянето му Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че следва да се коригира и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, тъй като при определянето й не следва да се включват други вземания, освен тези по изпълнителния лист и в частност разноски по изпълнението, като евентуално таксата следва да се намали и съобразно намаленото адвокатско възнаграждение. Претендира разноски във връзка с обжалването.

Взискателят по делото не взема становище по жалбата.

В мотивите на съдебния изпълнител се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като адвокатската защита е предоставена в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗА, поради което и признаването и присъждане на разноски за 1 адвокатско възнаграждение не изисква реално извършени разноски, като адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи, че при определянето на таксата по т.26 ЗТТРЗЧСИ се включват всички подлежащи на разноски на взискателя с изключение н авансово платените такси, поради което и адвокатското възнаграждение участва при определяне на сумите, въз основа на които се определя пропорционалната такса за събиране.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител във връзка с разноските, поради което и е процесуално допустима.

Изпълнителното производство е образувано на07.04.2023 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.03.2023 г. въз основа на невлязло в сила осъдително въззивно решение по гр.д.№ 2832/2022 г. Софийския апелативен съд, с който Гаранционен фонд е осъден да заплати на А.А.П. сумата от 48000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от водач на неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва от 07.09.2019 г.

Решението е отменено от ВКС частично за разликата над 30000 лв.

Молбата за образуване на изпълнителното производство е подадена от адвокат Р.Р., като с представено към нея пълномощно за представителство по изпълнително дело и договор за правна защита, в който е посочено, че правната защита се предоставя безплатно. С молбата за образуване е направено искане след образуване на изпълнителното дело да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника, както и да бъде събрано в полза на адвоката адвокатско възнаграждение в размер на 2445 лв. във връзка с предоставената правна помощ.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, като едновременно с това е наложен и запор върху сметките му, като изпълнението е спряно по реда на чл.282 ГПК от Върховния касационен съд и възобновено след постановяване на окончателния съдебен акт, след който на длъжника е 2 изпратена нова покана с редуциране на дължимите суми по изпълнителния лист, както и на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ до размера от 3787,57 лв., като в поканата са посочени и разноски за адвокатско възнаграждение от 2445 лв.

Длъжникът е платил дължимите суми и е поискал намаление на разноските за възнаграждение на взискателя до 200 лв. и на начислената пропорционална такса, което искане е отхвърлено с обжалваното постановление.

При тези факти съдът намира, че жалбата е основателна.

Неоснователни са доводите във връзка с реално извършване на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като е предоставена безплатна правна помощ, поради което и възнаграждението се определя и събира в полза на предоставилия адвокат на основание чл.38, ал.2 ЗА, в който случай изискването за реално извършване на разноски е неприложимо.

В случая ответникът, в качеството му на длъжник по изпълнението, отговаря за разноски, включително и за разноските за адвокатско възнаграждение, дължими в полза на адвоката на взискателя.

След постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С 438/22, което съдът е длъжен да съобрази, няма основание да се прилагат определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални възнаграждения, като критерии за решаване на въпроса относно прекомерността на възнагражденията, ако бъде повдигнат от насрещната страна, следва да бъдат фактическата и правна сложност на делата, произтичаща от предмета им, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производствата.

По становище на настоящия състав при погасяване на задълженията по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение няма основание да се присъждат разноски за възнаграждение за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и с оглед плащането няма да бъдат извършвани, тъй като длъжникът следва да отговоря единствено за разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и за други потенциални такива, още повече, че в случая разноски не са били реално направени от взискателя, а на адвоката, предоставил безплатна правна помощ, следва да се определи възнаграждение само за реално извършените действия, които в случая се изразяват в подаване на молба за образуване на изпълнително дело.

Възражението на ответника за прекомерност е ограничено за разноските за възнаграждение над 200 лв., поради което и съдът с оглед диспозитивното начало е обвързан от жалбата в тази й част. Съдът приема, че адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнително дело е повече от достатъчно да овъзмезди необходимите усилия за изготвяне и подаване на молба за образуване на изпълнително дело, която да покрива изискванията за редовност, като не се 3 налага и никаква предварителна подготовка, поради което и разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се намалят именно до 200 лв., каквото е искането на жалбоподателя, като с оглед диспозитивното начало е безпредметно обсъждането на по-нисък размер.

Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ се дължи за изпълнение на парично вземане „върху събраната сума“ и следователно такава такса е дължима в хипотеза, в която вземанията на взискателя са събрани принудително от съдебния изпълнител и върху всички събрани вземания, включително разноските, с изключение на авансово платените такси, което изключение следва от забележка 4 по т.26 ТТРЗЧСИ и не обхваща адвокатското възнаграждение.

Следователно такава такса не е дължима изобщо в хипотеза на доброволно плащане и приравнената на нея хипотеза на събиране на вземанията в срока за доброволно плащане чрез наложен запор. В случая обаче с жалбата длъжникът е поискал единствено намаляване на таксата във връзка с размера на адвокатското възнаграждение, поради което и с оглед диспозитивното начало съдът следва да съобрази намаляването му поради прекомерност и да преизчисли таксата спрямо това намаление, която такса е в размер на 3021,62 лв.

Съдебният състав счита, че дори и когато правният спор е предизвикан неоснователно от поведението на страна в процеса, а не е резултат от незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, какъвто е случаят с недопустима или неоснователна жалба, то когато предмет на жалбата е единствено отговорността за разноските по изпълнението, в съдебното производство по контрол на действията на съдебния изпълнител разноски не следва да се разпределят.Отговорността за разноски е акцесорна последица, няма самостоятелен характер и не може да бъде предмет на отделен съдебен процес. Като изхожда от тези характеристики настоящият съдебен състав приема, че не е допустимо в производството по изменение на съдебен акт/акт на съдебен изпълнител относно разноските или в производството по обжалването му в тази част да се присъждат отделни разноски, тъй като това е в противоречие с основните цели и принципи, на които се основава института.

Правото на разноски не е самостоятелно, предвидената възможност за защита срещу допуснати непълноти и грешки при разпределение на разноските касае дейността на съда/съдебния изпълнител, а не на другата страна и не може да обоснове отделна последваща отговорност за разноски, поради което и разноски на жалбоподателя не следва да се присъждат.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Гаранционен фонд постановление от 09.08.2024г. на ЧСИ А.П. по изпълнително дело № 20238490400220, с което съдебният 4 изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя по делото и таксата по т.26 ТТРЗЧСИ., като ОПРЕДЕЛЯ разноски за възнаграждение на адвокат на взискателя в размер на 200 лв. и такса по т.26 ТТРЗЧСИ в размер на 3021,62 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5