Решение № 147 от 10.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. София, 10.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20211110216652 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. В. Д. с ЕГН – ********** с адрес /адрес/ срещу Наказателно постановление № 20- 4332- 015214 от 27.08.2020 г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и законосъобразно. Същият не оспорва фактическите констатации в акта за установяване на административно нарушение, но твърди, че на пътното платно пред него в ляво се е движил друг автомобил, който е бил без включени светлини и е предприел изпреварване. При така създалата се ситуация на пътя жалбоподателят сочи, че той самият не е разбрал за кого се отнася подадения от контролните органи сигнал за спиране, като си е 1 помислил, че е предназначен за превозното средство, което го изпреварва.

След като видял, че въпросният автомобил не спира, жалбоподателят твърди, че е намалил скоростта си на движение, подминал е автомобилите, които били паркирани пред заведенията и спрял в аварийната лента в най-дясната част на платното за движение.

Въззиваемата страна- Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение серия АА бл.

№475013 от 18.08.2020г., съставен от Р. И. В. на длъжност младши автоконтрольор при ОПП- СДВР е установено, че на същата дата /18.08.2020г./, около 16:30 часа по АМ Тракия с посока на движение от гр.София към гр.Пловдив жалб.П. В. Д. управлява личния си лек автомобил „БМВ“ 330 И с рег. №/рег. номер/, като при километър „0” не спира плавно на указаното от контролния орган място при подаден сигнал с палка по образец на МВР, който сигнал бил ясно възприет от водача. Водачът е спрян на км 2,5 на АМ Тракия. При извършената проверка от контролните органи е установено, че водачът е сам в автомобила си.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.

Запознавайки се със съдържанието на акта, жалбоподателят посочил, че си помислил, че спират другия автомобил. С тези обяснения същият подписал така съставения му на място АУАН.

В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу акта за установяване на административно нарушение не са постъпили писмени възражения.

Въз основа на посочения АУАН е издадено процесното Наказателно постановление № 20- 4332- 015214 от 27.08.2020 г. на Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на 2 основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Р. И. В. и С. В. С., които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП п ри подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

От събраните по делото доказателства и в частност показанията на свидетелите – очевидци Р. В. и С. С., съдът намира, че безспорно се установява извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.103 от ЗДвП. На процесната дата и място жалб.П. Д. е управлявал лек автомобил „БМВ“ 330 И с рег. №/рег. номер/, по АМ Тракия с посока на движение от гр.София към гр.Пловдив, като при километър „0” при подаден сигнал с палка по образец на МВР, ясно възприет от него, не е спрял на указаното от контролния орган място. Жалбоподателят е спрян от служителите на ОПП –СДВР, които са го последвали със служебен автомобил и са използвали светлинна и звукова сигнализация, едва на км 2,5 на АМ Тракия. С това свое поведение жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение.

От субективна страна жалбоподателят е действал виновно с пряк 3 умисъл. От показанията на разпитаните свидетели безспорно се установява, че жалбоподателят е възприел подадения му сигнал за спиране от контролните органи, което не се оспорва и от него, но въпреки това не се е подчинил. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че първоначално не е разбрал, че подаденият сигнал за спиране се отнася за него, както и че след като е видял, че водачът на изпреварилия го автомобил не се подчинил, той самият е намалил скоростта си на движени е и спрял в аварийната лента.

Същите се опровергават от събраните по делото доказателства, в частност показанията на свидетеля В., който категорично посочва, че със служебния автомобил са догонили жалбоподателя и със светлинен и звуков сигнал са го спрели. Нещо повече, пред служителите на пътен контрол жалбоподателят е заявил, че не е имало причина да спират точно него.

Санкционната норма на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП предвижда, че се наказва с „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 до 6 месеца и с „глоба“ от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. С атакуваното наказателно постановление на жалб.Д. е наложена „глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП, които са в пределите на предвидения за този вид нарушение законов размер. Така наложените наказания са съобразени и с предходни нарушения по ЗДвП, съгласно представения картон на водача, за които жалбоподателят вече е бил наказван.

Съдът намира така наложените наказания в настоящия случай за адекватни и кореспондиращи на целите на наказанията, визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано нарушението 4 и обстоятелствата, при които е извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си. Липсва и противоречие между посочените в акта и в постановлението законови разпоредби, както и несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация.

Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20- 4332- 015214 от 27.08.2020 г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя П. В. Д. с ЕГН – ********** с адрес /адрес/ на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за нарушение на чл.103 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5